прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. № 53-00-234/01.12.2015 г.
ЗДДС, чл.3, ал.1
чл.3, ал.2
чл.3, ал.3
чл.96, ал.1
чл.96, ал.2
чл.113, ал.1
чл.113, ал.3
чл.113, ал.9
чл.114, ал.1
ТЗ, чл.147, ал.1
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх.№ 53-00-234/…10.2015 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, следната:
Предметът на дейност на … ЕООД е филмово продуценство и създаване на игрални, документални, телевизионни и рекламни филми. Собственикът на капитала на … ЕООД е същевременно управител на дружеството и няма определено възнаграждение във връзка с управлението. Извън осъществяваната дейност по управление и контрол, управителят на дружеството полага личен труд, изразяващ се в извършване на продуцентска дейност. С документ ОКД 5 управителят на … ЕООД е регистриран като самоосигуряващо се лице (ЕИК …).
В качеството си на самоосигуряващо се лице, управителят получава и възнаграждение от дружеството като режисьор и сценарист по определени филмови продукции. Получените доходи се документират по реда на чл.9, ал.2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), като управителя на дружеството издава документ и посочва за ЕИК собственият ЕГН на физическото лице.
Продуцентската дейност се извършва от името на … ЕООД и за положеният личен труд като продуцент в дружеството се съставя ведомост в която се начислява възнаграждение и се удържа данък общ доход след приспадане на задължителните осигуровки.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Как следва да се третира по ЗДДС положеният личен труд от управителя на дружеството?
2. Ще възникне ли задължение за физическото лице да издаде данъчна фактура за придобитите от него доходи от дейността като режисьор и сценарист и влизат ли същите в облагаемия оборот за задължителна регистрация по ЗДДС ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Видно от ал.2 от същата разпоредба, независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Видно от употребения израз „всяко лице”, в кръга на задължените лица попадат и физическите лица, доколкото извършваната от тях дейност отговаря на критериите за независима икономическа дейност по ал.2и не попада в изключенията на ал.3 на същата разпоредба.
В чл.3, ал.3 от закона са посочени изчерпателно случаите, когато не е налице извършване на независима икономическа дейност:
?дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово;
?дейността на физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица.
Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от Търговския закон (ТЗ) едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител и видно от ал.3 на същата разпоредба договорите между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, се сключват в писмена форма.
Видно от горецитираните законови текстове, в обхвата на данъчно задължените лица по ЗДДС попадат физическите лица, в случаите при които извършваната от тях дейност, включително по предоставяне на услуги, отговаря на критериите за независима икономическа дейност по чл.3, ал.2 от ЗДДС.
В своята практика СЕС (Решения на СЕС по дела С-202/90 и С-355/06) постановява, че доколкото лицето е отговорно към трети лица за вредите, които е причинило при извършване на дейността, както и за задълженията към трети лица, които поема във връзка с дейността, то действа независимо. По начало критериите за зависимост се свързват с начина на осъществяване на дейността (дали лицето само организира дейността си или не и дали то е организационно свободно), възнаграждението и особено рискът от извършване на дейността – дали носи риска от дейността си и отговаря за задълженията си, поети към доставчици и клиенти при изпълнение на професионална дейност, или този риск се носи от организацията, в която работи. Като цяло, преценката относно това дали дейност, извършвана от физическо лице представлява независима икономическа дейност следва да се извърши в зависимост от това дали същото носи отговорността и риска спрямо третите лица, по отношение на които извършва услуги от името и за сметка на организацията, която му е възложила дейността.
В настоящия случай, физическото лице извършва дейност като сценарист, режисьор и продуцент в дружеството, на което лицето е едноличен собственик.
От изложеното в запитването може да се направи извода, че при осъществяването на тази дейност физическото лице действа като независим икономически субект, поради което попада в кръга на данъчно задължените лица.
Предвид горното, лицето следва да следи за възникването на задължение за регистрация по реда на чл.96, ал.1 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл.96, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000,00 (петдесет хиляди лв.) или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Облагаемият оборот за целите на регистрацията по закона е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл.46 от ЗДДС;
3. доставки на застрахователни услуги по чл.47 от ЗДДС;
В конкретният случай, при достигане на облагаемият оборот в размер на 50 000, 00 лв., за лицето ще възникне задължение да се регистрира по реда и условията, указани в чл.96, ал.1 от закона.
За по- голяма яснота относно данъчното третиране на полагането на личен труд в търговски дружества следва да имате предвид Писмо Изх. № 04-19-570/16.11.2011 г. на НАП относно данъчно третиране по ЗДДС на дейност по полагане срещу възнаграждение в търговски или в адвокатски дружества на личен труд, различен от дейност по управление и контрол, от физически лица. Същото може да бъде намерено в интернет страницата на Националната агенция по приходи – www.nap.bg.
По втори въпрос:
Разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗДДС указва, че фактура за извършена доставка на стока или услуга се издава от всяко данъчно задължено лице – доставчик. Случаите, при които издаването на фактура не е задължително са указани в чл.113, ал.3 от закона.
Фактурата се издава най-малко в два екземпляра, не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането. Фактурата задължително следва да съдържа реквизитите, посочени в чл.114, ал.1 от ЗДДС, като основните от тях, чрез които се индивидуализира доставката, са: количеството и вида на услугата; датата, на която е възникнало данъчното събитие или датата, на която е получено плащането; данъчната основа на доставката; ставката на данъка и неговият размер.
В конкретният случай, като данъчно задължено лице собственикът на дружеството е длъжен да издава фактури за оказаните от него услуги на дружеството. До регистрацията му по ЗДДС, във фактурите не се попълват реквизитите по чл.114, ал.1, т.12 от закона – ставка на данъка, както и т.13 – размер на данъка. Като основание за неначисляване на данък във фактурата следва да бъде отразен чл.113, ал.9 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest

ЗДДС, чл.48

5_53-02-542/ 16.01.2012г. ЗДДС, чл.48В запитването е посочено, че от „Е” ООД е постъпило предложение за сключване на договор за продажба на скреч карти на момента

социално и здравно осигуряване на лице, пребиваващо и работещо като наето в Румъния, което има сключен договор за управление и контрол в България

Изх. № 24-31-311Дата: .…………… .2007 г.ДОГ-Н ………………………..,………………………………Относно: социално и здравно осигуряване на лице, пребиваващо и работещо като наето в Румъния, което има сключен договор за

aabed