прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. № 53-00-242/05.12.2016 г.
ЗДДС- чл.2, ал.3; чл.13, ал.2; чл.99, ал.1; чл.114, ал.1; чл.168, ал.1
ППЗДДС- чл.101, ал.3
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване с вх. №53-00-242/03.11.2016 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
„ООО“ ООД e дружество, което не е регистрирано за целите на ДДС. Дружеството има предмет на дейност извършването на медицински услуги.
„ООО“ ООД придобива ново превозно средство от Германия, като немският контрагент е начислил данък във фактурата. Дължимият данък е заплатен от дружеството при придобиването на автомобила. При внасянето на автомобила на територията на страната, дружеството е подало декларация по реда на чл.168, ал.1 от ЗДДС и е заплатило повторно ДДС.
Посочвате, че предвид чл.99, ал.5 от ЗДДС, дружеството не подлежи на регистрация по ЗДДС за вътреобщностно придобиване на основание.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Налице ли е възможност за възстановяване на данъка по фактурата с оглед на обстоятелството, че „ООО“ ООД не е регистрирано по ЗДДС лице ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Така както е указано в разпоредбата на чл.2, т.3 от ЗДДС, всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната се облага с данък върху добавената стойност. Легална дефиниция на понятието „нови превозни средства“ е дадена в §1, т.17, б. „в“ от ДР на ЗДДС. Като „нови превозни средства“ се визират моторните превозни средства с обем на двигателя над 48 куб. см или с мощност над 7,2 киловата, предназначени за превоз на пътници или товари, за които е налице едно от следните условия:
– към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече 6 месеца считано от датата на първата им регистрация, или
– към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече от 6000 км.
Разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗДДС регламентира, че за вътреобщностно придобиване се смята и придобиването на ново превозно средство, което се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, независимо дали доставчикът е данъчно задължено лице за целите на ДДС в друга държава членка.
Специални разпоредби по отношение на новите превозни средства се съдържат в текстовете на чл.168, ал.1 и сл. от ЗДДС. На основание ал.1 от разпоредбата, всяко нерегистрирано по същия закон лице, което извърши вътреобщностно придобиване на ново превозно средство по реда на чл.13, ал.2 от ЗДДС, е длъжно да декларира вътреобщностното придобиване в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който данъкът за придобиването е станал изискуем. Самото деклариране се извършва с подаването на декларация по образец (приложение № 19 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС). Декларацията се подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, където е регистрирано лицето или подлежи на регистрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Към декларацията се прилага копие от документа, издаден от доставчика, който задължително съдържа реквизитите по чл.114, ал.1, т.3-15 от закона /чл.101, ал.3 от ППЗДДС/.
На основание чл.91, ал.1 от ЗДДС, при вътреобщностно придобиване на ново превозно средство по реда на чл.13, ал.2 от нерегистрирано по този закон лице данъкът се внася от лицето в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който данъкът за придобиването е станал изискуем. Данъкът се внася в държавния бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където лицето е регистрирано или подлежи на регистрация по ДОПК и се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в съответната сметка.
В запитването посочвате, че при придобиването на автомобила Ви е начислен немски ДДС поради обстоятелството, че автомобилът е закупен от държава-членка на ЕС (Германия) и е въведен на територията на друга държава-членка (България). В т.28 от Решение по дело С – 84/09 г. се приема, че „…вътреобщностната доставка на стока и вътреобщностното й придобиване представляват в действителност една и съща икономическа операция“. Аналогична е разпоредбата на чл.138, § 2, б. „а” от Директива 2006/112/ЕО, в която е предвидено, че се освобождават от облагане с ДДС доставката на нови транспортни средства, изпратени или превозени до клиента на местоназначението. За дружеството, издало фактурата за продажбата на автомобила в Германия е била налице вътреобщностна доставка (ВОД), поради което издадената фактура е следвало да бъде без дължим ДДС /в случай, че доставчикът е бил уведомен, че автомобилът ще бъде транспортиран за България/. В допълнение следва да имате предвид, че тъй като данъкът е заплатен в Германия, същият може да бъде възстановен съобразно правилата и условията на немското данъчно законодателство. В България няма как да Ви бъде възстановен ДДС, заплатен в друга държава членка на ЕС, тъй като този данък никога не постъпва в държавния бюджет на страната ни.
В подкрепа на изложеното дотук е практиката на Върховния Административен Съд (ВАС) – Решение №9859 от 04.07.2011 г., Решение №8473 от 14.06.2011 г., Решение №9860 от 04.07.2011 г., Решение №13671 от 25.10.2011 г., Решение №9721 от 30.06.2011 г.
С оглед на горното следва да направите постъпки за възстановяването на заплатения от Вас данък в Германия.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и представени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар