Изх. № 94-00-208/27.03.2014 г.
ЗДДС,ППЗДДС,
чл.116, ал.1, ал.3 и ал.4 чл.109, ал.2 и ал.3
чл.173, ал.5
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” . е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 94-00-208/03.12.2013 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Физическо лице е закупило преносим компютър HP …. Към запитването е приложена фактура № 0300001393/29.07.2013 г., заверена от белгийска митница за закупената стока. Физическото лице е отправило искане за възстановяване по банкова сметка на сумата от 199, 83 лв., която представлява платения ДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Приложима ли е за конкретният случай разпоредбата на чл.173, ал.5 от ЗДДС, касаеща прилагане на международни договори и възстановяване на данък на лица, неустановени на територията на страната ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл.173, ал.5 от ЗДДС, облагаеми с нулева ставка са доставките на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната на стойност над 400 лв., по които получатели са институциите на Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка или органите на Европейския съюз, към които се прилага Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, при ограниченията и условията на този протокол и споразуменията за неговото прилагане или споразуменията за седалищата и при условие, че това не води до нарушаване на конкуренцията. За прилагането на нулевата ставка доставчикът е длъжен да разполага с писмени документи, удостоверяващи договорните отношения със съответните институции на Европейския съюз.
Видно от цитираната разпоредба, за да се приложи нулевата ставка на ДДС е необходимо да са налице кумулативно следните условия:
– мястото на изпълнение на доставките е на територията на страната;
– получател по доставките е лице, посочено в разпоредбата;
– стойността на доставките е над 400.00 лв.;
– освобождаването да не води до нарушаване на конкуренцията.
По силата на чл.109, ал.2 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), за облагаемите доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната се прилага нулева ставка на данъка, когато получатели са институции на Европейския съюз, независимо коя е тяхната държава домакин.
В ал.3 от същата разпоредба са посочени документите, с които трябва да разполага доставчикът за прилагане на нулева ставка на данъка. Те са следните:
1. фактура за доставката, и
2. удостоверение за освобождаване от задължение за заплащане на данък по образец:
а) приложение към Регламент 282/2011 (чл.151 от Директива 2006/112/ЕС), потвърдено от съответния компетентен орган на държавата членка домакин – за лицата по ал.1 и 2, когато Република България не е държава домакин;
б) приложение № 21 – за лицата по ал.2, когато Република България е държава домакин.
В настоящият случай, за да се приложи нулева ставка на ДДС, за осъществената от физическото лице доставка е необходимо да са изпълнени кумулативно горецитираните условия, посочени в разпоредбата на чл.173, ал.5 от ЗДДС. Освен това изискване, лицето е длъжно да разполага с писмени документи, удостоверяващи договорните отношения със съответната институция на Европейския съюз, фактура за доставката и удостоверение за освобождаване от задължение за заплащане на данък по чл.109, ал.3, т.2, б. „а” от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
Документирането на доставката следва да е съобразено с правилата за документиране на доставките, уредени в чл.113 от ЗДДС.
В конкретният случай, ако за физическото лице са налице горепосочените изисквания, то за осъществената доставка следва да се приложи нулевата ставка на данъка по чл.173, ал.5 от ЗДДС.
От приложената към запитването фактура № …/29.07.2013 г., издадена от …, е видно, че за закупената стока (преносим компютър) доставчикът е начислил ДДС в размер на 20 % (199, 83 лв.). Тук следва да се има предвид разпоредбата на чл.116, ал.3 от ЗДДС, съгласно която за погрешно съставени документи се смятат издадените фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен. Същите се анулират на основание чл.116, ал.1 от закона.
По смисъла на ал.4 от същата разпоредба, когато погрешно съставени документи или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол – за всяка от страните, който съдържа:
1. основанието за анулирането;
2. номера и датата на документа, който се анулира;
3. номера и датата на издадения нов документ;
4. подпис на лицата, съставили протокола за всяка от страните.
Всички екземпляри на анулираните документи се съхраняват при издателя, а отчитането им от доставчика и получателя се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
Предвид изложените обстоятелства, доставката следва да се обложи с нулева данъчна ставка, т.е. във фактурата, която трябва да издаде доставчика следва да се посочи размера на данъчната основа на доставката, размера на прилаганата данъчна ставка (нулева) и размера на начисления данък – „0”, а като основание за това трябва да се отрази „чл. 173, ал.5 от ЗДДС”.
Следва да се има предвид, че данък, който е заплатен в Белгия не се възстановява от бюджета на България.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и приложени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘