прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. № 53-04-43/28.04.2014 г.
ЗДДС,
чл.21, ал.2
чл.26, ал.4
чл.9, ал.1
чл.86, ал.3
чл.114, ал.4
чл.129, ал.2
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” .. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № …/15.01.2014 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
… ЕООД има сключен договор за гаранционно обслужване на територията на България с швейцарското дружество … (идИзх. № СНЕ…). Швейцарското дружество е производител на офис техника. Същото няма представителство в България.
Извършените услуги за гаранционното обслужване от страна на … ЕООД и вложените при ремонтите части се одобряват от швейцарското дружество. Вложените при ремонтите резервни части се закупуват от лицензирани дистрибутори на продукти на … от страната и ЕС. … S.А е изискало да му бъдат издавани фактури без начислен данък.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли … ЕООД в издаваните фактури към швейцарското дружество да начислява данък за извършените ремонтни дейности?
2. Следва ли … ЕООД да начислява данък за вложените резервни части и дефектни консумативи при ремонта на гаранционната техника ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.2 от ЗДДС, не се смята за доставка предоставянето на услуга по отстраняването на възникнали дефекти при условията на договореното гаранционно обслужване, когато са налице едновременно следните условия:
1. услугата се извършва от лице, упълномощено за това от производителя;
2. производителят не е установен на територията на страната;
3. гаранционното обслужване е за сметка на производителя.
Тук следва да се отбележи, че съгласно чл.26, ал.4, т.1 от ЗДДС, в данъчната основа на доставката се смята включена стойността на услугата по последващо гаранционно обслужване на стоките. От текста на разпоредбата е видно, че не се смята за доставка предоставянето на услуга между лицето, упълномощено да извършва гаранционното обслужване и лицето, закупило стоката. Лицето – купувач е заплатило услугата по гаранционното обслужване на стоката, в това число и дължимия ДДС при заплащането на стоката.
В конкретния случай, извършваните услуги по гаранционно обслужване на офис техника от … ЕООД към производителя (Lexmark International Technology S.А) не попада в приложното поле на чл.129 от ЗДДС, поради което същите следва да се считат за доставки.
Доколкото от запитването е видно, че … ЕООД е упълномощено за извършването на гаранционното обслужване от производителя, то е налице доставка услуга по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС.
Следва да се има предвид разпоредбата на чл.128 от ЗДДС, съгласно която когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка. В настоящият случай, основната доставка е извършването на ремонтните дейности, а съпътстваща е доставката на резервните части, поради което следва да се приеме, че е налице доставка на услуга.
В тази връзка, мястото на изпълнение на извършваните от … ЕООД доставки ще се определи по реда на чл.21, ал.2 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
За да бъде удостоверен статута на получателя (швейцарското дружество … S.А) като данъчно задължено или данъчно незадължено лице следва да се има в предвид разпоредбата на чл.18, т.3, б.”а” и б.”б” наРегламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (в сила от 01.07.2011 г.).
Съгласно тази разпоредба, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице, ако са изпълнени следните условия:
а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността;
б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
Предвид горното, мястото на изпълнение на извършваните от … ЕООД доставки на услуги, свързани с гаранционно обслужване, ще бъде мястото, където е установен получателя (територията на Швейцария).
В този случай, за … ЕООД няма да възникне задължение за начисляване на данък, тъй като извършваните доставките на услуги са с място на изпълнение извън територията на страната (чл.86, ал.3 от ЗДДС).
Предвид разпоредбата на чл.114, ал.4 от ЗДДС (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.), когато данъкът е изискуем от получателя , във фактурата не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка. В този случай във фактурата се вписва „обратно начисляване”, както и основанието за това – чл.21, ал.2 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и приложени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *