Изх. № 20-00-249/10.09.2012 г.
ЗДДС, чл.114, т.7
чл.116, ал.1
чл.69, 71 и 72
В дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” . е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-249/12.07.2012 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
… ЕООД е собственик на строителни хипермаркети в България. Дружеството има сключени договори с над 300 доставчика на територията на страната.
В резултат на преструктуриране, дружеството ще се трансформира от ЕООД в ООД и от ООД в ЕООД.
Промените, свързани с промяната на правната форма, които дружеството ще претърпи, ще бъдат отразени във всички издавани от дружеството счетоводни документи – фактури, касови бонове и др.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Представлява ли нарушение на разпоредбите на ЗДДС неправилното посочване на правно-организационната форма на дружеството в издаваните фактури от доставчиците му?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Разпоредбата на чл.114 от ЗДДС регламентира задължителните изисквания към съдържанието на фактурата.
В ал.1, т.7 от тази норма като задължителен реквизит е посочено, че фактурата трябва да съдържа име и адрес на получателя по доставката;
Разпоредбата на чл.7, ал.1 от Търговския закон (ТЗ) дава легална дефиниция на понятието „Фирма на търговец” – Фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. По смисъла на чл.116, ал.1 от ТЗ, фирмата на дружествата с ограничена отговорност трябва да съдържа означението „Дружество с ограничена отговорност”, или съкратено ООД, съответно ЕООД.
Предвид горецитираните разпоредби може да се направи заключението, че в издаваните фактури по чл.113 от ЗДДС следва задължително да бъде вписано наименованието (фирмата) на получателя, включително и правноорганизационната му форма.
Следва да имате предвид, че съгласно чл.116, ал.1 от ЗДДС, не се разрешава извършването на поправки и добавки във фактурите и известията към тях. Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови.
Ако получателят по фактури, в които наименованието му е вписано погрешно, желае да черпи права (напр. право на приспадане на данъчен кредит) от така издадения документ, следва да се имат предвид и общите разпоредби начл. 69, 71 и 72 от ЗДДС относно придобиване и упражняване на правото на данъчен кредит. В тях най-общо е предвидено, че освен да притежава издадена фактура, лицето следва да е действителен получател по съответната доставка, както и да използва получените стоки и услуги за целите на извършваните от него облагаеми доставки.
В хода на съответното производство органите по приходите преценяват наличието на правото на данъчен кредит съобразно всички налични доказателства за получени доставки като се съобразяват с принципа, заложен в чл.7, ал.3 от Закона за счетоводството (ЗСч), съгласно който се приема, че е налице документална обоснованост на стопанската операция и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация, при условие че за липсващата информация са налице достатъчно документи, които я удостоверяват.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.’