Изх. № 20-00-248
11.08.2016 г.
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-248/13.06.2016 г., , допълнено с писмо с приложения към същото, прието с вх. № 20-00-248/20.07.2016 г. относноприлагането на разпоредбите на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ),и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
XXX“ е учредена през 1998 г. През 2015 г. е пререгистрирана като юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза. На 19.11.2015 г. фондацията е сключила договор за дарение, по силата на който две търговски дружества, регистрирани в Република Панама, даряват на фондацията имущество, състоящо се от пари и ценни книжа под формата на инвестиционен портфейл, на обща стойност 12 733 000,00 лева. Финансовите средства се държат в Банка YYY, и се управляват от ZZZ”AG със седалище в Швейцария, срещу което швейцарското дружество получава възнаграждение, определено като процент от стойността на активите. С договора за дарение фондацията е поела редица облигационни задължения, приоритетно сред които е осигуряването на финансова подкрепа на две физически лица – съпрузи. По силата на договора фондацията е задължена да изплаща на съпрузите по 340 000 швейцарски франка годишно, на 4 равни месечни вноски, платими в 10-дневен срок от началото на съответното тримесечие. Съпрузите са български гражданин, който не е посещавал България откакто е напуснал страната през 1946 г. и американска гражданка. Ежегодно, след изплащането на уговорената с договора финансова подкрепа на съпрузите, фондацията може да разходва останалите средства в инвестиционния портфейл за финансиране на дейностите, посочени в приложение 1 към договора, в това число финансиране на музикални празници, фестивали и конкурси, организиране на музикални конкурси, учредяване на стипендии и други, както и за дейности, необходими за функционирането на фондацията.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Как следва да се третира изплащаната на съпрузите финансова подкрепа, като дарение по смисъла на ЗМДТ или като доход на чуждестранни физически лица по смисъла на чл. 37, ал. 1 във връзка с чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ?
2. В случай, че финансовата подкрепа съставлява дарение по смисъла на ЗМДТ, дължи ли фондацията данък по чл. 45, ал. 2 от закона?
3.В случай, че финансовата подкрепа съставлява друг вид доход по смисъла на ЗДДФЛ, той попада ли в хипотезата на чл. 21 от Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) с Швейцария и в коя държава се дължи?
4.Платената на швейцарското дружество такса за управление на инвестиционния портфейл съставлява ли възнаграждение за технически услуги по смисъла на §1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (ДР на ЗКПО) във връзка с чл. 12, ал. 5, т. 4 и чл. 195 от ЗКПО?
5.В случай, че платеното възнаграждение на швейцарското дружество съставлява възнаграждение за технически услуги, изплатено на чуждестранно лице в посочения по-горе смисъл, дължим ли е данък при източника по чл. 195 от ЗКПО или следва да се приложи чл. 21 от СИДДО с Швейцария?
6.Дължимата на банката такса съставлява ли възнаграждение за технически услуги по смисъла на §1, т. 9 от ДР на ЗКПО във връзка с чл. 12, ал. 5, т. 4 и чл. 195 от ЗКПО?
7.Приложима ли е СИДДО с Лихтенщайн, въпреки, че още не е ратифицирана, по отношение на платената на банката такса или следва да се приложи режима на чл. 195 от ЗКПО?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи, втори и трети въпрос:
Договорът, по който фондацията е надарена страна, притежава белезите на договор за дарение по смисъла на чл. 225 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В конкретния случай дарението е обременено с тежест, като надарената страна е поела облигационноправно задължение да прави периодични пожизнени дарения на физическите лица, съпрузи. Поради това договорът притежава белезите и на договор в полза на трето лице по смисъла на чл. 22 от ЗЗД.
От представените документи не може да се направи извод, че финансовата подкрепа, която фондацията е длъжна да осигурява на съпрузите, е договор за дарение поради липса на изразено съгласие от тяхна страна, което е условие за действителността на договора за дарение. В случай, че съпрузите придобият уговореното имущество по какъвто и да е безвъзмезден начин, ще намери приложение разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗМДТ, съгласно която с данък върху даренията се облагат и безвъзмездно придобити по друг начин имущества. В този случай, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗМДТ, когато приобретателят е в чужбина, данъчно задължен ще бъде прехвърлителят на имуществото, т.е. фондацията.
Видно от разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ безвъзмездното пожизнено осигуряване на издръжка или финансова подкрепа не е включено в кръга на доходите, посочени в тези текстове.
Доколкото не е налице доход, подлежащ на облагане, СИДДО не може да намери приложение.
По четвърти и пети въпрос:
Според §1, т. 9 от ДР на ЗКПО „Възнаграждения за технически услуги” са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
Видно от цитираната разпоредба, възнагражденията за консултантски услуги (даване на съвет, препоръка) са вписани изрично в обхвата на понятието. Тъй като към запитването не са приложени документи, на база на посочените в запитването факти, таксите за управление на инвестициите от портфейла, платими към чуждестранното юридическо лице посредник, ще са с характера на технически услуги по смисъла на §1, т. 9 от ДР на ЗКПО, доколкото дейността по управление е с консултантско и техническо естество, хипотеза на определението – „всякакви услуги от консултантско естество“.
В чл. 13 от ЗКПО е предвидено приоритетно прилагане на обнародван и влязъл в сила международен договор, по който България е страна, да се прилага съответния международен договор. България е сключила двустранна спогодба за избягване на двойно данъчно облагане с Швейцария, която спогодба представлява такъв международен договор.
Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за избягване на двойно данъчно облагане на доходите и имуществото (ратифицирана, обнародвана ДВ, бр. 101/2013 г., в сила от 18.10.2013 г.) се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави. В текста на чл. 7 от Спогодбата (разпоредбата, касаеща печалбите от стопанска дейност) изрично е предвидено, че когато печалбите включват елементи на доход, разгледан отделно в други членове на тази Спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на члена, касаещ печалбите от стопанска дейност. Т.е. посочената норма еприложима за въпросния доход, по аргумент на противното и доколкото техническите услуги не са засегнати в други членове на Спогодбата.
Съгласно чл. 135, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) данъчните облекчения, предвидени в СИДДО, могат да се ползват само след удостоверяване на основанието за това. Процедурата е уредена в глава ХVІ, раздел ІІІ, чл. 135 и сл. от ДОПК.
По шести и седми въпрос:
Платената такса на банката за доверителни услуги не представлява доход, посочен в чл. 12, ал. 5 от ЗКПО, тъй като не се включва в хипотезите на понятията:
– възнаграждения за технически услуги – §1, т. 9 от ДР на ЗКПО;
– лихва – §1, т. 7 от ДР на ЗКПО.
Следователно, платената такса не е обект на облагане с данък при източника по реда на ЗКПО. Предвид липсата на данъчно задължение по българския данъчен закон, прилагането на спогодба за избягване на двойно данъчно облагане е неотносимо към случая.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.