прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. № 53-00-256/07.12.2015 г.
ЗДДС, чл.21, ал.1
чл.21, ал.2
чл.40, т.1
чл.96, ал.1
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-00-256/…11.2015 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
… ЕООД има предмет на дейност предоставяне на социални услуги – полагане на грижи за стари хора, като основно дейността се извършва в Германия. Считано от 21.05.2015 г., дружеството е регистрирано в Агенцията за социално подпомагане.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли … ЕООД да подаде заявление за регистрация по реда на чл.96 от ЗДДС ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДДС указва, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
В разпоредбата на чл.40, т.1 и т.2 от ЗДДС е указано, че освободена доставка е извършването на социални услуги по Закона за социално подпомагане (ЗСП), както и доставката на социални помощи по реда на ЗСП. Посочената разпоредба на ЗДДС, касаеща освободени доставки кореспондира с нормата на чл.132, пар.1, б.„ж“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО), където е посочено, че държавите членки освобождават доставката на услуги и на стоки, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, включително тези услуги доставяни от старчески домове, от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни от съответната държава-членка.
Според постоянната практика на СЕС, предвидените освобождавания третират определени доставки на услуги, насочени в общия интерес в социалния сектор, като освобождаването цели намаляване стойността на тези услуги и с това те да станат по-достъпни за хората, които може да се ползват от тях. Като релевантно към изпълнение на условията за освобождаването, съдът е посочил, че трябва да са изпълнени следните две изисквания:
?доставките да са свързани или със социалните грижи или със социалното осигуряване, или със защита на децата и младежите;
?доставките да се извършват от публичноправни субекти или други организации, които са признати от съответните държави членки като благотворителни;
Самото понятие „социални услуги“ се дефинира като дейности, които подпомагат и разширяват възможностите на лицата да водят самостоятелен начин на живот и се извършват в специализирани институции и в общността (§1, т.6 от ДР на ЗСП).
Към запитването е приложено удостоверение за регистрация № …/21.05.2015 г., издадено от Агенцията за социално подпомагане от което е видно, че … ЕООД предоставя социални услуги – „социален асистент за възрастни хора“. В тази връзка, предоставяните от дружеството социални услуги следва да бъдат третирани като освободени доставки на основание разпоредбата на чл.40, т.1 от ЗДДС.
Доколкото от фактическата обстановка се налага извода, че … ЕООД извършва социални услуги на територията на Германия следва да се отбележи, че на територията на тази друга държава членка правно релевантно е немското законодателство. В конкретният случай, за да се приложи разпоредбата на чл.40, т.1 от ЗДДС, … ЕООД следва да разполага с доказателства съобразно немското законодателство, които да удостоверяват социалния характер на извършваните от дружеството услуги на територията на Германия.
Ако дружеството извършва социални услуги с получатели – данъчно незадължени физически лица, установени в Германия, то мястото на изпълнение на услугите е на територията на страната предвид разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДДС и доколкото същите не се предоставят от постоянен обект в Германия. Както бе посочено по-горе, ако дружеството отговаря на условията, указани в чл.40, т.1 от закона и разполага с доказателства, удостоверяващи социалния характер на услугите съобразно немското законодателство, то доставките биха били освободени.
В контекста на гореизложеното и за пълнота на отговора на поставения в запитването въпрос, трябва да се разгледат и случаите при които … ЕООД предоставя социални услуги и получатели са данъчно задължени лица, установени на територията на Германия.
При тези случаи мястото на изпълнение на доставките на социални услуги ще се определи по реда на ал.2 на чл.21 от ЗДДС. Разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС указва, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В този случай, мястото на изпълнение на доставките на социални услуги услугите ще е извън територията на страната (в случая – територията на Германия) и същите няма да се третират като облагаеми за целите на българския ЗДДС и разпоредбата на чл.40, т.1 от ЗДДС не следва да намери приложение.
По отношение на формирането на облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДДС регламентира, че всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000,00 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
Облагаемият оборот, по смисъла на ал.2 на чл.96 от закона, е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка, доставки на финансови услуги по чл.46 от ЗДДС, както и доставките на застрахователни услуги по чл.47 от закона.
Ако … ЕООД формира оборот от доставки, които са посочени в чл.40 от ЗДДС, същия не представлява облагаем оборот за регистрация по ЗДДС. Доставките, посочени в чл.40 от ЗДДС, са освободени и същите не се включват в облагаемия оборот по смисъла на чл.96 от закона.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и представени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.’

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково тържище в

Прочети »