прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. № 53-00-199/10.05.2013 г.
ЗДДС, ППЗДДС,
чл.12, ал.1 чл.79, ал.2, т.4 от ППЗДДС
чл.21, ал.2
чл.86, ал.3
чл.114, ал.1, т.12
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-00-199/18.02.2013 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
… ЕООД е дружество, чийто едноличен собственик е юридическо лице, установено в Швейцария.
Предметът на дейност на … ЕООД е организиране и провеждане на клинични проучвания, наблюдение и контрол над лекарите, които осъществяват проучванията, както и обобщаване на резултатите от изследванията и клиничните тестове, които са възложени от компанията-майка.
При осъществяването на дейността си, …ЕООД e осъществявало доставки на услуги, като получателят по тях е било юридическо лице, установено в страна извън ЕС. Като основание за неначисляване на данък върху добавената стойност, в издаваните фактури … ЕООД е отразявало разпоредбата на чл.21, ал.5, т.1 и 2, б. „г” във вр. с чл.12, ал.1 от ЗДДС.
На 10.01.2013 г. на дружеството е връчено съобщение от ТД на НАП София за отстраняване на несъответствия. В същото е посочено, че … ЕООД е следвало в издаваните фактури по доставките да прилага разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Как следва да бъдат фактурирани доставките на услуги, осъществявани от … ЕООД?
2. Какви документи следва да бъдат изискани от получателя на услугите, установен в трета страна, с които да докаже, че има статут на ДЗЛ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Разпоредбите на чл.21, ал.1 и 2 от ЗДДС регламентират общите правила, касаещи мястото на изпълнение при доставка на услуга. Според посочените разпоредби, мястото на изпълнение се определя спрямо статута на получателя на услугата – данъчно незадължено или данъчно задължено лице.
В случай, че получателя по доставката е данъчно задължено лице, следва да се има в предвид разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, съгласно която когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В тази връзка, за доставки с място на изпълнение извън територията на страната не се начислява данък предвид разпоредбата на чл.86, ал.3 от ЗДДС. Съгласно чл.114, ал.1, т.12 от ЗДДС във връзка с чл.79, ал.2, т.4 от ППЗДДС в издаваните фактури като основание за неначисляване на данък следва да се впише разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС.
По втори въпрос:
Документите, необходими за удостоверяване статута на получателя като данъчно задължено или данъчно незадължено лице са определени в чл.18, т.3, б.”а” и б.”б” от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент № 282/2011). Съгласно тази разпоредба, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице, ако са изпълнени следните условия:
а) доставчикът получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота – правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността;
б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
Във връзка с горното и на основание чл.7 от Регламент № 282/2011, при някои видове доставки на услуги е достатъчно предоставящият услугите да докаже, че получателят на тези услуги, бил той данъчнозадължено лице, или данъчно незадължено лице, е установен извън Общността, за да не попада предоставянето на тези услуги в обхвата на ДДС.
Като се вземе предвид, че предметът на осъществяваните от … ЕООД услуги (организиране и провеждане на клинични проучвания, обобщаване на резултатите от изследванията и клиничните тестове и др.) попада в обхвата на чл.21, ал.5 от ЗДДС и по-точнов т.2, б.”г” от разпоредбата, следва, че когато доставчикът не разполага с документ по чл.18, т.3 от Регламент № 282/2011, то мястото на изпълнение ще се определи по този ред.
В издаваната фактура, като основание за неначисляване на данък, следва да се отрази разпоредбата на чл.21, ал.2, т.2, б.”г” от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и представени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар