3_ 927/26.02.2009г.
ЗДДС, чл. 7
ЗДДС, чл. 17, ал. 2
ЗДДС, чл. 66, ал. 1, т. 1
Относно: прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност
Според изложеното в запитването при извършване на ревизия по ЗДДС на „…. ” ЕООДе установено следното:
Дружеството извършва доставка на стока, по която получател е регистрирано за целите на ДДС лице в Швейцария. За извършената доставка българското дружество издава фактура с нулева ставка, като основание за нулевата ставка е посочено глава ІІІ-та от ЗДДС /доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Общността/.
За доказване на доставка по чл.28 от ЗДДС, българското дружество трябва да притежава необходимите документи по смисъла на чл.37 от ЗДДС във връзка с чл.21, ал.1 от ППЗДДС – писмена митническа декларация, в която доставчикът е вписан като износител на стоките, заверена от изходно митническо учреждение; фактура за доставката; документ за превоза на тези стоки. „….” ЕООД не притежава ЕАД за доказване на доставката по чл.28 от закона.
Издадена е инвойс фактура от дружеството, в която като „получател” е вписана фирма от друга държава – членка, с валиден идентификационен номер /Германия, Великобритания, Словакия, Гърция/, а като „купувач” е записана швейцарската фирма. Плащането на стоката се извършва от швейцарското дружество по банков път.
Стоките не се превозват до Швейцария. Българското дружество наема български превозвачи и стоките се транспортират от България до Германия, от България до Великобритания, от България до Словакия и т.н., като транспортните разходи са за сметка на швейцарското дружество.
Ревизираното дружество притежава международна товарителница за превозване на стоките от територията на България до територията на друга държава членка. В документа като „изпращач” е вписано българското дружество, а като получател е вписана фирма от друга държава членка /ДДЧ/, с валиден идентификационен номер /Германия, Великобритания, Словакия, Гърция/.
В дневника за продажби и СД на „……” ЕООД извършените доставки са посочени в кл.14 „данъчна основа на доставки по глава трета от ЗДДС” с получател швейцарското дружество.
При извършване на съпоставки по тримесечия от VIES-системата за този период няма установени несъответствия, което показва, че фирмите получатели на стоките от ДДЧ не са декларирали ВОП от българското дружество и цитираните сделки не са ВОД за него.
Ревизираното дружество не разполага с необходимите документи за доказване на осъществени ВОД, съгласно чл. 45 от ППЗДДС – фактура за доставката, в която е посочен идентификационен номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката, документи,доказващи транспортирането на стоките от територията на страната до територията ДДЧ /товарителница/ и писмено потвърждение на получателя. Дружеството не е подавало VIES-декларация.
Впоследствие е установено, че швейцарското дружество има регистрация с валиден идентификационен номер в Германия, като същият не е посочен в издадените фактури и инвойси от българското дружество.
Предвид изложеното се поставя въпроса следва ли да се приеме, че извършените доставки от дружеството са на територията на страната и да се начисли 20% данък съгласно чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС?
С оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС, обн. ДВ бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр.106 от 12 декември 2008 г./и Правилника за приложението му /ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15 септември 2006г., посл. изм. ДВ, бр.4 от 16.01.2009 г./ по зададения въпрос изразяваме следното становище:
Видно от запитването обект на доставка са стоки, които се превозват от територията на страната до територията на друга държава членка. Предвид това доставкатане попада в хипотезата на чл.28 от ЗДДС за прилагане на нулева ставка на данъка, тъй като стоките не напускат територията на Общността.
Според изложеното в запитването стоките се транспортират от територията на страната до територията на друга държава членка и доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице. За да е налице вътреобщностна доставка по смисъла начл.7, ал. 1 от ЗДДС като задължително условие законодателят е въвелизискването получателят по доставката да е регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка.
При описаната фактическа обстановка и видно от приложените към запитването документи, получателят по доставките е лице, което е регистрирано за целитеДДС в Швейцария, която е трета страна по смисъла на §1, т.14 от ДР на ЗДДС. Следователно в случая режимът, установен за ВОД не е приложим.
Обстоятелството, че швейцарското дружество – получател по доставките притежава валиден идентификационен номер в Германия е неотносимо в настоящия случай, след като този номер не е предоставен на ревизираното лице. В случая не е изпълнено условието придобиването да е осъществено под идентификационен номер, издаден от държава членка, под който номер е извършена доставката към получателя. Както споменахме по-горе получателят по доставката е дружество, регистрирано в Швейцария – трета страна, поради което режимът на ВОД не е приложим. За да е налице ВОД във фактурата следва да е посочен идентификационният номер на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката.
Необходимо е да се има предвид, че при изпълнени условия за прилагане режимът на ВОД и извършени такива доставки от доставчик, следва да бъде отчетено ВОП в държавата членка, в която е регистриран получателят, съответно да е начислен ДДС от същия със ставката на държавата членка за извършеното придобиване.
Предвид горното считаме, че в настоящия случай е налице доставка на стока с място на изпълнение на територията на страната на основание чл.17, ал.2 от ЗДДС и същата е облагаема по смисъла на чл.12, ал.1 от същия закон. Съгласно чл.66, ал.1, т.1 от закона се дължи данък със ставка 20 %.
Следва да се отбележи, че справките от VIES-системата по отношение на декларирани ВОД/ВОП не може да се използват от органите по приходите като годно доказателство за удостоверяване наличието на такива доставки, а като такова може да се използва събраната по реда на административното сътрудничество информация на основание чл.171, ал.2 от ЗДДС за определяне на задълженията по същия закон.
Извън горното в случай, че във фактурите е посочен идентификационният номер по ДДС на швейцарското дружество, издаден в Германия и стоките се изпращат в държави членки, различни от Германия към получатели, регистрирани по ДДС лица, е възможно да е налице режимът за тристранна операция и съответното данъчно третиране по ЗДДС.
‘