прилагане на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Изх. № 53-04-993
03.12.2014 г.
ЗКПО – чл. 12, ал. 4, чл. 194, ал. 1, ал. 2 , ал. 3
ЗДДФЛ – §1, т. 5 от ДР, чл. 38, ал. 1, т. 2, б. „б”, чл. 38, ал. 2, чл. 46, ал. 3,
чл. 65, ал. 2
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” VVV е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-04-993/ 13.11.2014 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Местно дружество е регистрирано с капитал 1000 единици, като през 2010 г. капиталът е увеличен с 5000 единици за сметка на неразпределената печалба. През 2014 г. съдружниците възнамеряват да намалят капитала с 2000 единици чрез изплащане на пропорционална част от дяловата вноска на всеки от тях. Съдружниците са трима – чуждестранно юридическо лице от Белгия (ЧЮЛ), ЧФЛ от Белгия и българско физическо лице.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Подлежи ли на облагане с данък изплатената част от дела на капитала на всеки от съдружниците ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Решение за намаление на капитала се взема от общото събрание на съдружниците при условията и по реда наТърговския закон (ТЗ). В решението за изменение на дружествения договор се посочват целта на намаляването, размерът му и начинът, по който ще се извърши. Съгласночл. 149, ал. 3 от ТЗ намаляването може да се извърши чрез:
1. намаляване на стойността на дела в капитала;
2. връщане на дела от капитала на прекратилия участието си съдружник;
3. освобождаване от задължение за внасяне неизплатената част на дела от капитала.
Видно от обективираното в запитването намерение, намаляването на капитала на дружеството е замислено да бъде извършено ефективно чрез изваждане на имущество от неговия патримониум. Разглеждани в съвкупност изложените факти- връщане на част от дяловата вноска на всеки съдружник съразмерна с дела му в капитала, предшествано от трансформация на неразпределената печалбав номинално увеличение на капитала, насочва към проявление на хипотезата на § 1, т. 4 от ДР на ЗКПО относно „наличие на разпределение в полза на лице, произтичащо от неговия капитала на друго лице, вследствие на което намалява собствения капитал на последното”. Това съдържание е вложено в понятието „дивидент” за целите на ЗКПО.
Съгласно чл. 12, ал. 4 от ЗКПО дивидентите и ликвидационните дялове от участие в местни юридически лица са от източник в страната. Същите попадат в обхвата на доходите, подлежащи на облагане с окончателен данък при източника, който се удържа от местните юридически лица, разпределящи дивидента (чл. 194, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО). От обхвата на подлежащите на облагане доходи, изплатени като дивиденти и ликвидационни дялове, по силата на чл. 194, ал. 3, т. 3от закона са изключени тези, които са разпределени в полза на ЧЮЛ, което е местно лице за данъчни цели на държава-членка на Европейския съюз или на друга държава – страна по споразумението за Европейското икономическо пространство, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалба. Следователно дивидентите, изплатени в полза на ЧЮЛ – местно лице за данъчни цели на Белгия, не подлежат на облагане с данък, удържан при източника.
В резултат на намалението на капитала на местното дружество ще бъдат изплатени доходи и на други двама съдружници – местно физическо лице (МФЛ) и чуждестранно физическо лице (ЧФЛ). Данъчното третиране надоходите на физическите лица е регламентирано в разпоредбите на ЗДДФЛ.
В §1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ е дадена легална дефиниция на понятието „дивидент”, в обхвата на което попадат доходите от акции, доходите от дялови участия и скрито разпределение на печалбата. Доколкото извършеното през 2010 г. капитализиране на неразпределената печалба е формирало необлагаем доход за физическите лица – съдружници по силата начл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, то последващото ефективно намаляване на капитала с размера на неразпределената печалбаи „връщането” на част от него на съдружниците, проявява характер на доход от дялово участие, респ. на доход от дивидент. Последният подлежи на облагане на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗДДФЛ с окончателен данък. Ставката на данъка е 5 на сто, начислява се върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидента, удържа се и се внася от предприятието-платец на дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидента. Данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода (чл. 38, ал. 2, чл. 46, ал. 3, чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ). В срока за внасяне на данъка, платецът следва да подаде и декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛза дължимите данъци (обр. 4001).
Предвид обстоятелството, че ЧФЛ е местно за данъчни цели на Белгия, то следва да бъдат съобразени относимите разпоредби на Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на дохода и имуществото (СИДДО), сключена между Република България и Кралство Белгия. В чл. 75 от ЗДДФЛ е изрично указано, че ако съответна СИДДО урежда данъчни правоотношения по различен начин от този на българския данъчен закон, то приложими са разпоредбите на СИДДО. Следователно в българския данъчен закон е предвиден алтернативен режим за данъчно третиране – респ. прилагане на ЗДДФЛ или СИДДО.
Процедурата за прилагане на СИДДО е регламентирана в глава шестнадесета „Особени производства”, раздел трети, чл.135 – чл. 142 вкл. отДанъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). След възникване на данъчното задължения за доход от източника в страната, чуждестранното лице-получател на дохода следва да инициира процедурата за прилагане на СИДДО между Р.България и Кралство Белгия като подаде в териториалната дирекция на НАП по регистрация на платеца на дохода искане по образец с посочване на основанията за прилагане на СИДДО и прилагане на доказателства за тяхното наличие, визирани в разпоредбата на чл. 136 от кодекса при спазване на предписаната в чл. 137 от същия форма за удостоверяването им, а именно, че:
– е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО –
с удостоверение от чуждестранната данъчна администрация или съобразно обичайната й практика;
– е притежател на дохода от източник в Република България по смисъла на
чл. 136а от ДОПК – с декларация от ЧЮЛ;
– не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на страна, с които съответният доход е действително свързан – с декларация от ЧЮЛ;
– са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в самата СИДДО – удостоверяват се с официални документи, вкл. извлечение от публични регистри, а при липса на основание за издаването им – чрез други писмени доказателства.
Контролът по прилагане на СИДДО се извършва от органите по приходите чрез извършване на проверка или на ревизия. Когато е възложено извършването на проверка, становище за наличие или липса на основание за прилагане на СИДДО се издава в 60-дневен срок от подаване на искането по чл. 137, ал. 1 от ДОПК (чл. 141 от ДОПК). Непроизнасянето в срок се смята за становище за наличие на основание за прилагане на СИДДО. В чл. 142 от ДОПК е регламентирана възможност обстоятелствата по чл. 136 от ДОПК да бъдат удостоверявани от ЧФЛ/ ЧЮЛ пред платеца на дохода, когато начислените от последния доходи от източник в страната са в общ размер до 500 000, 00 лева годишно.
В конкретния случай относима към облагането на дивиденти, изплащани от дружество – местно лице за България на физическо лице – местно за данъчницели на Белгия, е разпоредбата на чл. 10 от СИДДО с Белгия, озаглавена „дивиденти”.
В точка втора на чл. 10 от Спогодбата е дадена възможност дивидентите да се обложат съгласно българското данъчно законодателство при условие, че данъчната ставка не надвишава 10 на сто върху брутната сума на дивидентите.
Видно от дадените по-горе разяснения във връзка с данъчното третиране на дохода от дивиденти, начислени в полза на ЧФЛ, определената в ЗДДФЛ данъчна ставка е в размер5 на сто върху брутната сума на дивидентите, определена с решението за тяхното разпределяне, поради което считаме, че е налице основание за облагането им с данък съгласно българския данъчен закон.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково тържище в

Прочети »