Изх. № 11-03-62 Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
ОТНОСНО: прилагане на разпоредбите на ЗКПО и ЗДДФЛ по отношение на разходите за транспорт, извършени на основание чл.31 от ПМС № 20/02.02.2007г за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2007г.
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО
Във връзка с въпросите, поставени във Вашето писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № /21.05.2007г., изразявам следното становище:
Поставените от Вас въпроси се отнасят до следното:
В Административен съд – гр. === е издадена заповед на административния ръководител, въз основа на която се възстановяват част от направените транспортни разходи с лични леки автомобили на магистрати, живеещи в други населени места. Основание за това плащане е разпоредбата на чл.31 от ПМС № 20/02.02.2007г за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2007г. и взето решение на заседание на Висшия съдебен съвет. С оглед на това се поставя въпросът подлежат ли на облагане извършените плащания за транспортни разходи на магистратите и ако подлежат по реда на кой нормативен акт – ЗКПО или ЗДДФЛ и на какво конкретно правно основание.
Съгласно чл.31, ал.1, т.2 от ПМС № 20/02.02.2007г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2007г. държавните органи и другите бюджетни организации могат да извършват разходи в полза на работниците и служителите за пътуване от местоживеенето до местоработата и обратно, когато те се намират в различни населени места – за лица със специалност и квалификация, изискващи се за съответната длъжност, за която няма кандидати от населеното място, обекта или района, в който се намира седапището на предприятието или неговата териториална структура. Според ал.2 на чл.31 въз основа на трудовите задължения и изискванията за длъжността, определени с длъжностните характеристики, работодателят утвърждава списък на длъжностите и на лицата, които имат право на транспортни разноски по ал. 1. В разпоредбата на чл.31, ал.З от Постановлението изрично е посочено, че разходите по ал. 1 се извършват в рамките на средствата по бюджетите и извънбюджетните сметки, не се считат за социални и се отчитат като разходи за
2
съответната дейност въз основа на документи, удостоверяващи извършването им (фактури, билети и абонаментни карти).
Следователно посочените разходи изначално не попадат в обсега на чл.204, т.2 и чл.210, ал.2 от ЗКПО, поради обстоятелството, че разпоредбата на чл.31, ал.З от ПМС № 20/20.02.2007г. изрично регламентира, че те не са социални разходи. По-скоро същите следва да се третират по реда на чл. 11 от ЗКПО като разходи, определени като задължителни с нормативен акт, доколкото се извършват само при наличие на условията по чл.31, ал.1, т. 1 и 2 от ПМС № 20/02.02.2007г. Съгласно чл.И от ЗКПО разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго.
От друга страна разпоредбата на чл.24, ал.2, т.9 от ЗДЦФЛ регламентира, че в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват разходите за транспорт от местоживеенето до местоработата за сметка на работодателя, които не подлежат на облагане съгласно ЗКПО. Предвид изложените по-горе аргументи, разходите по чл.31 от ПМС № 20/02>02,.2007г. не следва да се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения.
//
‘