Изх. № 24-29-244
Дата:07.03.2012 год.
ЗКПО, чл. 10;
ЗКПО, чл. 15.
Относно: прилагане на разпоредбите на ЗКПО и ЗДДФЛ във връзка с покриване на разходи за консумативи от работодател на служители, работещи по трудов договор за надомна работа
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-29-244/27.06.2011 г., сте посочили, че в представляваното от Вас дружество е назначен служител предоставящ работната си сила от жилището си. Дружеството няма офис и служителят работи в дома си, като домът му е определен в трудовия договор като място на работа.
В чл. 107в, т. 4 и т. 5 от Кодекса на труда (КТ) е посочено, че при сключване на договор за надомна работа следва да се уговори ,,снабдяването с материали”, ,,консумативните разходи за работното място и заплащането им”. КТ изрично поставя изискването работещите надомно да имат равни условия на труд с останалите служители на работодателя (чл.107г, т.2 от КТ), което според Вас означава, че няма да бъде законно, ако служителите, предоставящи работната си сила от дома, заплащат сами консумативите си (приравнявайки по този начин правоотношението им с работодателя на правоотношение по ЗЗД, а не по трудово такова). Във връзка с това са поставени следните въпроси:
1. Признават ли се за данъчни цели разходите на работодателя, свързани с надомните работници?
2. Какви документи следва да бъдат налични, за да бъдат представяни на органите по приходите при проверки и ревизии в този случай?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, по така поставените въпроси изразявам следното становище:
С измененията в КТ (обн. ДВ,бр. 33 от 2011 г.) е създаден нов Раздел VІІІа ,,Надомна работа”. Съгласно чл. 107б, ал. 1 от КТ е допустимо да се договори между страните по трудовото правоотношение извършване на надомна работа за изпълнение на една от следните други дейности:
-изработка на продукция (напр.изработване и/или сглобяване на различни предмети) и/или
-предоставяне на услуги (напр.работа по телефона от дома-телефонен маркетинг,Интернет и др.).
Изпълнението на трудовите задължения на работника или служителя може да става в дома на работника или служителя или в други помещения по негов избор извън работното място на работодателя срещу възнаграждение, с негови и/или на работодателя оборудване, материали и други спомагателни средства. Във връзка с изпълнение на трудовите задължения, с трудовият договор работодателят определя и начинът за снабдяване с материали и предаване на готовата продукция, както и заплащането на консумативните разходи за работното място (чл. 107в, ал. 2, т. 4 и т. 5 от КТ). Съгласно чл. 107г, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя, извършващ надомна работа, заплащане и равно третиране, каквото е осигурил на работниците и служителите, които работят в предприятието.
От гледна точка на разпоредбите на ЗКПО няма специални изисквания по отношение на документите, с които да се отчитат разходите, извършени от работодателя във връзка със снабдяването с материали на работниците или служителите на надомна работа.
За да бъдат признати разходите, свързани с дейността на данъчно задълженото лице, следва да бъде доказано реалното им извършване за дейността на дружеството. Документирането и отчитането на материалите,следва да се извършва при спазване на Закона за счетоводството (ЗСч) и приложимите счетоводни стандарти СС 2 „Отчитане на стоково-материалните запаси”/МСС 2 „Материални запаси”.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
Наличието на първични счетоводни документи за придобиването, респективно изразходването на материалите във връзка с извършваната дейност е задължително условие за доказване на разходите за материали.
По отношение на разходите за консумативи (ел.енергия, телефон, отопление, вода и т.н.) също са приложими горецитираните изисквания – тези разходи трябва да са документално обосновани и да е доказана връзката им с дейността на предприятието. С оглед естеството на надомната работа в голяма част от случаите обаче това е практически затруднено, тъй като най-често липсва точно измерване на консумативните разходи, направени във връзка с извършването на надомна работа и тези за лични цели, както и първичните счетоводни документи за съответните консумативи не са издадени на името на предприятието. От друга страна КТ предвижда в трудовия договор да се определи заплащането на консумативните разходи за работното място. В този случай, за да бъдат признати за данъчни цели консумативните разходи за работното място, е необходимо работодателят и работникът, съответно служителят, да определят надежден и разумен предварително установен измерител на консумативните разходи. В тази връзка е възможно също така да се вземат предвид за база разходите, които работодателят би извършил в случай, че работниците или служителите упражняват трудовата си дейност в помещения на предприятието. С оглед изискванията на чл. 10 от ЗКПО заплащането на консумативните разходи следва да се извършва въз основа на първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Документално обоснованите разходи, пряко свързани с извършваната трудова дейност от работниците и служителите на предприятието, включително в случаите на надомна работа, не представляват доход за физическите лица и не са обект на данъчно третиране по реда на ЗДДФЛ. Следва да се има предвид, че такъв документ би могъл да бъде и съставен между работника, съответно служителя и работодателя и придружен с документите за цялостните разходи на работника, например фактури за електроенергия, водоснабдяване и пр.
Следва да имате предвид, обаче, че по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКПО във връзка с § 1, т. 3, б.”б” от ДР на ДОПКработодател и работник са свързани лица, а разпоредбата на чл. 15 от ЗКПО изисква при наличие на търговски финансови взаимоотношения между свързани лица, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа да се определи и да се обложи с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Освен това, ако чрез заплащане на консумативни разходи се прикрива трудово възнаграждение, ще се приложат правилата на ЗДДФЛ относно облагането на доходите от трудови правоотношения.
Настоящото становище е приложимо и по отношение на извършването на работа от разстояние, каквато възможност е регламентирана с разпоредбите на Раздел VIIIб „Допълнителни условия за извършване на работа от разстояние” от КТ.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘