Изх. № 92-00-5162
Дата: 05.05.2009 год.
ЗДДС /отм./, чл. 33, ал. 2, т. 4;
ЗДДС /отм./, чл. 20, т. 9;
ЗДДС /отм./, чл. 65, ал. 1.
Относно: прилагане на разпоредбите Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 92-00-5162/08.10.2008 г. е изложена следната фактическа обстановка:
Българска фирма извършва сделки на българско пристанище през периода 2004-2006 г., а именно – придобива собственост върху стоки от чуждестранна фирма, след което стоката се разтоварва на българско пристанище в склад под митнически контрол, без да се обмитява. Стоката на по късен етап се продава на чуждестранна фирма и напуска страната. В комплектите документи, представени пред Митницата, има съответните инвойс фактури.
Въпросите Ви са:
Задължена ли е фирмата да осчетоводи тези сделки, да подава съответните данъчни декларации и какви видове данъци дължи ?
Предвид факта, че фактическата обстановка е неясно изложена, с оглед относимата нормативна уредба, свързана със ЗДДС, по зададените от Вас въпроси на основание чл.10, ал.1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите изразявам следното принципно становище:
По отношение на прилагане на разпоредбите на ЗДДС – отменение сила до 01.12.2006г, Настоящото становище е съобразено със ЗДДС, намиращ приложение по отношение на данъчните периоди, посочени в запитването Ви /2004г. – 2006г./.
Съгласно чл. 33, ал.2, т.4 от ЗДДС /отм./, при условията на този закон освободени доставки са доставките на стоки, намиращи се в антрепозитен склад под митнически контрол, в рамките на митническия режим и ако не напускат антрепозитния склад. Видно от запитването Ви българско дружество придобива собственост върху стока от чуждестранно дружество, след което стоката се разтоварва на българско пристанище в склад под митнически контрол без да се обмитява и впоследствие се продава на друга чуждестранна фирма, като напуска страната. По смисъла на чл.20, т. 9 от ЗДДС /отм./, “антрепозитни складове“ са митнически складове, открити и управлявани по реда на чл. 104 – 117 от Закона за митниците. Ако посочения във Вашето писмо склад под митнически контрол е антрепозитен по смисъла на чл.20, т.9 от ЗДДС /отм./ и ако стоките към момента на прехвърляне на собствеността върху тях са в рамките на съответния митническия режим, следва да се направи изводът, че българското дружество е извършило доставка на стоки, която е с характер на освободена на основание чл.33, ал.2, т.4 от ЗДДС /отм./. Предвид изложеното и на основание чл.57 от ЗДДС /отм./, за тези доставки не се начислява данък върху добавената стойност. В тези случаи за българското дружество, съгласно чл.65, ал.1 от ЗДДС /отм./, за стоките или услугите, които се използват за извършване на освободени доставки
по смисъла на чл. 33 от закона, правото на приспадане на данъчен кредит няма да е налице, независимо че са изпълнени условията по чл. 64 или чл. 68 от същия нормативен акт.
В случай, че българското дружество е регистрирано по ЗДДС лице съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 3 от ЗДДС /отм./ за всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да подаде справката-декларация в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Справката-декларация е документ, в който регистрираното лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения. Към справката-декларация се подават и дневник за покупките и дневник за продажбите, съгласно изискванията на чл. 104 от ЗДДС /отм./.
Изясняването на фактите и обстоятелствата относно вида на склада под митнически контрол /дали същият е антрепозитен по смисъла на чл.20, т.9 от ЗДДС/, както и относно съответния митническия режим, в рамките на който са били стоките към момента на прехвърляне на собствеността върху тях са от компетентността на Агенция „Митници“ към .
По отношение на прилагане на разпоредбите на ЗКПО – отменен, в сила до 31.12.2006 г.
Настоящото становище е съобразено със ЗКПО, намиращ приложение по отношение на данъчните периоди, посочени в запитването Ви /2004г. – 2006г./.
Местните юридически лица са данъчно задължени лица по реда на ЗКПО (отм.) съгласно чл. 6, ал.1, т. 1 и на основание чл. 3, ал. 1 се облагат с корпоративен данък за печалбата им от всички източници в страната и в чужбина.
Основа за определяне на корпоративния данък е облагаемата печалба, установена по реда на глава втора от ЗКПО (отм.), а съгласно чл. 21 от същия закон облагаемата печалба е положителната величина, определена на основата на финансовия резултат (счетоводна печалба/загуба), установен като разлика между приходите и разходите преди определяне на данъците за сметка на печалбата и преобразуван по реда на ЗКПО (отм.). По силата на чл. 51, ал. 1 от ЗКПО (отм.) местните юридически лица са задължени да подават годишна данъчна декларация за годишната облагаема печалба (загуба), дължимия годишен корпоративен данък и всички други алтернативни корпоративни данъци и данъци, удържани при източника, установени по реда на този закон.
От своя страна Законът за счетоводството (ЗСч), действащ през визирания период, определя, че местните юридически лица са предприятия по смисъла на същия закон и в това си качество трябва да водят счетоводство, прилагайки принципите и изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти.
Следователно в описания от Вас случай трябва да се приложат тези принципни поста-
новки на ЗСч и ЗКПО (отм.) при определяне на финансовите резултати и облагаемите пе- чалби за всяка една от съответните години (2004 г. – 2006 г.), както и е налице задължение за въпросното лице да подаде годишни данъчни декларации за тези години съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗКПО (отм.).
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/’