прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. № 94-00-132/18.02.2016 г.
ЗДДС, чл.26, ал.2
чл.113, ал.1, ал.7 и ал.9
чл.114, ал.1, т.12
ППЗДДС, чл.79, ал.2, т.2
В дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 94-00-132/30.12.2015 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитванeто е изложена следната фактическа обстановка:
СДРУЖЕНИЕ… (ЕИК …) е юридическо лице с нестопанска цел, което не е регистрирано по ЗДДС. Сдружението ще проведе обучителен семинар на тема „…“ с водещ д-р . Семинарът ще се проведе в зала № 8 на НДК.
Сдружението има сключен договор с Билетния център на НДК, като центъра ще извършва продажба на билети за събитието от името и за сметка на СДРУЖЕНИЕ . Билетният център на НДК е лице, което е регистрирано по ЗДДС, като за извършените услуги сдружението ще дължи комисиона от извършените продажби на билети в размер на 4 % без ДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли Билетния център на НДК при продажбата на билетите от името и за сметка на сдружението да начислява данък в размер на 20 % от стойността на всеки продаден билет предвид обстоятелството, че сдружението не е регистрирано по ЗДДС ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
С оглед на така даденото определение и постоянната практика на Съда на ЕС, за да представлява възнаграждение по доставка получена от доставчика сума, е необходимо да е налице пряка връзка между предоставената услуга и полученото за нея (насрещна престация). С други думи, за да е налице реципрочно изпълнение, полученото заплащане от доставчика на услугата трябва да съставлява стойност, дадена в замяна за услуга , доставена на получателя.
В случаите, когато лице действа от чуждо име и за чужда сметка, са налице две доставки:
-между доверителя и третото лице и
-между посредника (довереника) и доверителя;
В настоящият случай, сумата, която заплаща съответното трето лице – участник в семинара към Билетният център на НДК (в качеството му на посредник) не представлява възнаграждение за доставка, извършена от посредника. В тази връзка, тази сума е възнаграждение за доставка, извършена от СДРУЖЕНИЕ … в качеството му на възложител. Важно е да се отбележи, че за всеки продаден билет за семинара от името и за сметка на сдружението, Билетният център на НДК не следва да издава данъчен документ респ. не следва да отразява реализираните доставките в дневника за продажби, както и в справка – декларацията към него.
По отношение на начисляването на данък в размер на 20 на сто за всеки закупен билет за семинара следва да се има предвид следното:
Разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗДДС указва, че всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117 от закона.
Изключение от горното правило е регламентирано в разпоредбата на чл.113, ал.9, изр. първо от ЗДДС, съгласно която данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл.97а, ал.1 и 2, чл. 99 и чл.100, ал.2 от закона, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури.
Разпоредбата на чл.113, ал.7 от ЗДДС дава възможност доставчикът да упълномощи писмено друго лице да издава фактури от негово име, като в закона не е указан изричен текст, който да регламентира по какъв начин следва да се извърши това упълномощаване.
Както е посочено в запитването, за провеждането на семинара Билетния център на НДК извършва продажба на билети от името и за сметка на възложителя (СДРУЖЕНИЕ …). Но предвид императивният характер на нормата на чл.113, ал.9 от ЗДДС, както и с оглед обстоятелството, че сдружението не е регистрирано по ЗДДС, за продажбата на билетите не следва да се начислява данък. За документирането на доставките, свързани с продажба на билети, сдружението е длъжно да издава фактури по чл.113 от ЗДДС (освен в изрично предвидените в закона случаи, когато издаването на фактурата не е задължително).
Като нерегистрирано по ЗДДС лице, във фактурите не се попълват реквизитите по чл.114, ал.1, т.12 от закона – ставка на данъка, както и т.13 – размер на данъка. Като основание за неначисляване на данък във фактурите следва да бъде отразен чл.113, ал.9 от ЗДДС, Това изискване е регламентирано и в разпоредбата на чл.79, ал.2, т.2 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
Що се касае до възнаграждението, което получава Билетният център на НДК във връзка с организираните от него посреднически услуги по продажба на билети за семинара, приложение ще намерят разпоредбите на чл.26, ал.2 и 3 от ЗДДС. Както бе посочено по-горе в изложението, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, но без данъка по закона.
В конкретният случай, данъчната основа на извършваните посреднически услуги от Билетния център на НДК ще бъде само стойността на възнаграждението, което сдружението дължи.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета, както и на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Ви уведомявам следното:

Изх. № 33-00-265Дата:13.07.2016 год. ЗДДФЛ, чл. 6; ЗДДФЛ, чл. 7; ЗДДФЛ, чл. 29, ал. 1, т. 3; ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 3; ЗДДФЛ, чл. 67;

предоставяната придобивкасъдържание (вид), обхват на правоимащите лица (всички, вкл. и потенциални потребители), начин на получаване, стойност и лимит на придобивката. Критерият за социална придобив

Изх. № 20-00-9626.03.2015 г.ЗКПО – чл. 204, т. 2, б. „а”, §1, т. 34 от ДРЗДДФЛ – чл. 24, ал. 2, т. 9 и т.

Прилагане разпоредбата на чл.189б от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.

2_ 1281/03.10.2013г.ЗКПО – чл.189б;ОТНОСНО: Прилагане разпоредбата на чл.189б от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.Земеделска кооперация за производство и услуги „………………“ преотстъпва корпоративен данък по

данъчно третиране на суми за авансови вноски, внасяни при липса на задължение за такива по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.

2_1108/22.08.2013г. ЗКПО – чл.83, ал.3; ЗКПО – 88; ЗКПО – чл.89; ДОПК – чл.169, ал.4.ОТНОСНО: данъчно третиране на суми за авансови вноски, внасяни при липса

НАРЕДБА Н-18, чл.3, aл. 1

2_391/06.03.2012 г.Наредба Н-18/2006 г. чл. 3, ал.1 В запитването сте описали следната фактическа обстановка: Предмет на дейност на дружеството Ви са счетоводни услуги. За извършваните