прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. № 94-00-132/18.02.2016 г.
ЗДДС, чл.26, ал.2
чл.113, ал.1, ал.7 и ал.9
чл.114, ал.1, т.12
ППЗДДС, чл.79, ал.2, т.2
В дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 94-00-132/30.12.2015 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитванeто е изложена следната фактическа обстановка:
СДРУЖЕНИЕ… (ЕИК …) е юридическо лице с нестопанска цел, което не е регистрирано по ЗДДС. Сдружението ще проведе обучителен семинар на тема „…“ с водещ д-р . Семинарът ще се проведе в зала № 8 на НДК.
Сдружението има сключен договор с Билетния център на НДК, като центъра ще извършва продажба на билети за събитието от името и за сметка на СДРУЖЕНИЕ . Билетният център на НДК е лице, което е регистрирано по ЗДДС, като за извършените услуги сдружението ще дължи комисиона от извършените продажби на билети в размер на 4 % без ДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли Билетния център на НДК при продажбата на билетите от името и за сметка на сдружението да начислява данък в размер на 20 % от стойността на всеки продаден билет предвид обстоятелството, че сдружението не е регистрирано по ЗДДС ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
С оглед на така даденото определение и постоянната практика на Съда на ЕС, за да представлява възнаграждение по доставка получена от доставчика сума, е необходимо да е налице пряка връзка между предоставената услуга и полученото за нея (насрещна престация). С други думи, за да е налице реципрочно изпълнение, полученото заплащане от доставчика на услугата трябва да съставлява стойност, дадена в замяна за услуга , доставена на получателя.
В случаите, когато лице действа от чуждо име и за чужда сметка, са налице две доставки:
-между доверителя и третото лице и
-между посредника (довереника) и доверителя;
В настоящият случай, сумата, която заплаща съответното трето лице – участник в семинара към Билетният център на НДК (в качеството му на посредник) не представлява възнаграждение за доставка, извършена от посредника. В тази връзка, тази сума е възнаграждение за доставка, извършена от СДРУЖЕНИЕ … в качеството му на възложител. Важно е да се отбележи, че за всеки продаден билет за семинара от името и за сметка на сдружението, Билетният център на НДК не следва да издава данъчен документ респ. не следва да отразява реализираните доставките в дневника за продажби, както и в справка – декларацията към него.
По отношение на начисляването на данък в размер на 20 на сто за всеки закупен билет за семинара следва да се има предвид следното:
Разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗДДС указва, че всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117 от закона.
Изключение от горното правило е регламентирано в разпоредбата на чл.113, ал.9, изр. първо от ЗДДС, съгласно която данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл.97а, ал.1 и 2, чл. 99 и чл.100, ал.2 от закона, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури.
Разпоредбата на чл.113, ал.7 от ЗДДС дава възможност доставчикът да упълномощи писмено друго лице да издава фактури от негово име, като в закона не е указан изричен текст, който да регламентира по какъв начин следва да се извърши това упълномощаване.
Както е посочено в запитването, за провеждането на семинара Билетния център на НДК извършва продажба на билети от името и за сметка на възложителя (СДРУЖЕНИЕ …). Но предвид императивният характер на нормата на чл.113, ал.9 от ЗДДС, както и с оглед обстоятелството, че сдружението не е регистрирано по ЗДДС, за продажбата на билетите не следва да се начислява данък. За документирането на доставките, свързани с продажба на билети, сдружението е длъжно да издава фактури по чл.113 от ЗДДС (освен в изрично предвидените в закона случаи, когато издаването на фактурата не е задължително).
Като нерегистрирано по ЗДДС лице, във фактурите не се попълват реквизитите по чл.114, ал.1, т.12 от закона – ставка на данъка, както и т.13 – размер на данъка. Като основание за неначисляване на данък във фактурите следва да бъде отразен чл.113, ал.9 от ЗДДС, Това изискване е регламентирано и в разпоредбата на чл.79, ал.2, т.2 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
Що се касае до възнаграждението, което получава Билетният център на НДК във връзка с организираните от него посреднически услуги по продажба на билети за семинара, приложение ще намерят разпоредбите на чл.26, ал.2 и 3 от ЗДДС. Както бе посочено по-горе в изложението, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, но без данъка по закона.
В конкретният случай, данъчната основа на извършваните посреднически услуги от Билетния център на НДК ще бъде само стойността на възнаграждението, което сдружението дължи.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар