1_221/29.11.2007 г.
ЗКПО, чл.10 чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8, чл.195
ДОПК, чл.135 – 142
Относно: прилагане на чл.10, чл.195 от ЗКПО и чл.135-142 от ДОПК по отношение на изплатени доходи в полза на чуждестранно юридическо лице за предоставени консултански услуги
Уважаеми ………….,
Във връзка с Ваше запитване, заведено с вх.№ ………..2007 г. в дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – ……, изразяваме следното становище.
Според фактите, изложени в запитването имате сключен договор и ще изплащате възнаграждение всеки месец за консултански услуги на чуждестранно юридическо лице.
Поставеният от Вас въпрос е : При наличието на какви документи не се удържа данък при източника по реда на чл.195 от ЗКПО и изплатеното възнаграждение ще бъде признато като счетоводен разход за данъчни цели.
На основаниечл. 195, ал.1 от ЗКПО доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. Сред видовете доходи, подлежащи на облагане, са доходите от възнаграждения за технически услуги, чието съдържание е дефинирано с § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО, а именно това са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
За да не се прилагат изискванията на чл. 195, ал. 1 и 2 от ЗКПО пред платеца на данъка в условията чл. 142 от ДОПК или пред органите по приходите по реда на чл. 135 – чл. 141 от същия кодекс следва да бъдат доказани основанията за прилагане на съответната СИДДО, преди изтичане на срока за внасяне на данъка при източника.
Съгласно чл.135 и следващи от ДОПК, спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се прилагат след удостоверяване на основанията за това. За целта, чуждестранното лице или негов пълномощник подава Искане по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП, в което той удостоверява пред органите по приходите, че:
1.е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО – това обстоятелство се удостоверява от чуждестранната данъчна администрация;
2.е притежател на доход от източник в Република България – това обстоятелство се декларира от чуждестранното лице;
3.не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан – това обстоятелство също се декларира от чуждестранното лице;
4.са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната спогодба – удостоверяват се с официални документи, включително извлечения от публични регистри. Когато това не е възможно, са допустими и други писмени доказателства, но тези обстоятелства не могат да се удостоверяват с декларации /по аргумент от чл.136 ал.4 и чл.137 ал.4 на Данъчно осигурителния процесуален кодекс
Искането и приложените към него документи се подават в Териториална дирекция на НАП по регистрация на платеца на дохода или в дирекцията, където подлежи на регистрация. Когато платецът не подлежи на регистрация, искането по чл.137 ал.1 от ДОПК заедно с приложените документи се подават в Териториална дирекция гр. София / основание чл.139 ал.2 ДОПК/.
В изпълнение на разпоредбата на чл.136 ал.1 от ДОПК и удостоверяване от данъчните власти на другата държава, в удостоверителния документ следва да се посочи че за съответната година, за която ще се ползва облекчението фирмата, получател на дохода е тяхно местно лице.
Съгласно чл. 142, ал.1 от ДОПК, когато платец начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 50 000 лв. годишно, обстоятелствата по чл. 136 от същия кодекс се удостоверяват пред платеца на дохода. В този случай искане по чл. 137, ал. 1 от ДОПК не се подава. В случаите по чл.142, ал. 1 от ДОПК, когато общият размер на реализираните доходи надвиши 50 000 лв. в рамките на данъчната година, основанията за прилагане на СИДДО по отношение на общия размер на доходите се удостоверяват по реда на чл. 137-139 от ДОПК.
Признаването на разходи за данъчни цели се извършва при спазване на изискванията за документална обоснованост, регламентирани с разпоредбите на чл. 10 от ЗКПО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
Предвид спецификата при извършване на търговски сделки с чуждестранни контрагенти, счетоводният принцип за документална обоснованост (наличието на първичен счетоводен документ) има особено проявление. Тава се налага от факта, че към получените документи от чужбина не могат да се прилагат изискванията към задължителните реквизити, визирани в чл. 7 от Закона за счетоводството. Това обаче не отменя необходимостта от наличието на първичен документ, доказващ извършването на разхода, който да съдържа достатъчно информация и отразяващ вярно стопанската операция:
Обръща ме Ви внимание на обстоятелството, че съгласно чл. 3, ал.2 от ЗСч. всички счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции.
/
ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ОУИ”:
//
‘