прилагане на чл. 131 от ЗДДС при преведен дължим ДДС от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с погрешно попълнен банков документ и заверяване с постъпилата сума на данъчно-осигурителната сметка (ДОС) на дл

Изх. № М-24-36-107
Дата:09.02.2016 год.
ЗДДС, чл. 45, ал. 7;
ЗДДС, чл. 131;
ППЗДДС, чл. 83.
Относно: прилагане на чл. 131 от ЗДДС при преведен дължим ДДС от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с погрешно попълнен банков документ и заверяване с постъпилата сума на данъчно-осигурителната сметка (ДОС) на длъжника
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП е изложена следната фактическа обстановка:
По повод проведена публична продан на недвижим имот от ЧСИ, същият е извършил превод на дължимия ДДС в законоустановения срок и е изпратил уведомление за извършената продажба по чл. 131 от ЗДДС до съответната Териториална дирекция по седалището на длъжника. ЧСИ е превел дължимия данък по продажбата по банкова сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, която се явява компетентна за съдебния изпълнител. При превеждане на сумата по банков път в платежното нареждане ЧСИ е вписал себе си като наредител, а лицето – длъжник (собственика на вещта) – като задължено лице. В резултат на това наредената по сметката на съответната ТД на НАП сума е постъпила като плащане в ДОС на длъжника – собственик на вещта. Вследствие на това формираното в резултат на проданта задължение за внасяне на ДДС на ЧСИ в ДОС на същия остава непогасено. В тази връзка ЧСИ е подал заявление до ТД на НАП с искане да се отстрани грешката и преведената сума да се отрази като плащане в неговата ДОС, съответнозадължението да се счита погасено. При образуваната в тази връзка проверка е издаден АПВ по отношение на дружеството – собственик на вещта, обект на публичната продан, с който е извършено прихващане на процесната сума срещу други публични задължения на дружеството. И към настоящия момент в ДОС на ЧСИ процесната сума фигурира като непогасено публично задължение. Към настоящия момент е налице ново аналогично искане на ЧСИ, по повод на което е настоящото запитване.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададения от Вас въпрос на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Публичната продан по ГПК е особен вид продажба, при която проданта се извършва не от собственика на вещта, а от лице, натоварено с публични функции – съдебен изпълнител. За целите на ДДС публичната продан представлява доставка на стока, регламентирана в чл. 131 на ЗДДС като специфичен случай на доставка. Задължението на ЧСИ за внасяне на дължимия ДДС по публичната продан се предпоставя от това дали собственикът на вещта (обичайно длъжник по изпълнителното дело) е регистрирано по ЗДДС лице. Правото на избор по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС дали доставката да е облагаема или освободена също е на собственика на вещта (чл. 83, ал. 5 от ППЗДДС). В патримониума на това лице възникват и правните последици от този избор – задължението за корекция на ползван данъчен кредит по чл. 79 от ЗДДС в случаите, когато избира вещта (имотът) да бъде предмет на освободена доставка. В неговия патримониум постъпват сумите от продажбата, когато след погасяване на задълженията по изпълнителното дело (или на обезпеченото задължение) има остатък, като същият му се превежда. За продажбата ЧСИ издава документ, който задължително съдържа наименование/име, адрес, идентификационен номер на ЧСИ и идентификационен номер по ДДС на собственика на вещта (длъжника, залогодателя, съответно собственика на ипотекираната вещ), съгласно чл. 83, ал. 1, т. 2 от ППЗДДС.
Предвид горното, макар и вменено като задължение на съдебния изпълнител, внасянето на ДДС от публичната продажба се извършва от името и за сметка на собственика на вещта – обичайно длъжник по изпълнителното дело, а ЧСИ е лице, задължено по закон да удържа и да внася данък по смисъла на чл. 15 от ДОПК. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ДОПК когато в закон е предвидено, че определено лице е задължено да удържа и внася данъци, за това лице се прилагат правилата, определящи правата и задълженията на субект в производствата по този кодекс. Съгласно ал. 2 от същата норма, данъци, удържани и внесени от лицето по ал. 1, се смятат за платени от името и за сметка на лицето, от чието възнаграждение или плащане са били удържани, дори и когато не е имало задължение за удържане. По силата на чл. 18, ал. 1 от ДОПК лице, задължено по закон да удържа и да внася данък, което не удържи и не внесе данъка, е солидарно отговорно с носителя на задължението за неудържания и невнесен данък. Съгласно ал. 2 на нормата, в случаите, когато това лице е удържало данъка, но не го е внесло, то дължи невнесения данък, а отговорността на носителя на задължението се погасява.
В този смисъл за невнесен данък от публична продажба ЧСИ и носителят на задължението – собственикът на продадената вещ, са солидарно отговорни. При солидарната отговорност изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници.
В процесния случай изпълнението от страна на ЧСИ на задължението за внасяне на ДДС от извършената публична продан, макар и направено от името на длъжника по изпълнителното дело, погасява задължението и на двамата солидарно отговорни съдлъжници – както на длъжника, посочен като задължено лице в платежното нареждане, така и на ЧСИ, който е внесъл дължимия ДДС.
От описаната фактическа обстановка и от представените с преписка копия от документи обаче е видно, че с постъпилата по ДОС на задълженото лице сума, внесена от ЧСИ, с постановения по повод заявлението на съдебния изпълнител АПВ са погасени други публични задължения на длъжника, тъй като по ДОС на длъжника не е отразено задължението за ДДС от публичната продажба. В резултат на това длъжникът по изпълнителното дело е получил незаконосъобразно възстановяване/прихващане на сума за сметка на бюджета. В този случай е приложима разпоредбата на чл. 128, ал. 2 от ДОПК, съгласно който всяко лице, което получи незаконосъобразно възстановяване на суми по ал. 1, е длъжно да възстанови сумите на бюджета. Това задължение се смята за задължение за данък и става изискуемо в деня, следващ деня на получаване на акта за незаконосъобразното плащане. По силата на цитираната норма задълженото лице е длъжно да възстанови сумата, внесена от ЧСИ за ДДС от публична продан, с която в издадения АПВ органът по приходите незаконосъобразно е прихванал с други дължими публични задължения на лицето.
За да бъде установено задължението за данък по смисъла на чл. 128, ал. 2 от ДОПК, по отношение на лицето – собственик на вещта, предмет на публичната продан, следва да бъде образувано ревизионно производство, в което да бъдат установени задълженията му за данък върху добавената стойност, породени от незаконосъобразно извършеното прихващане на преведената от ЧСИ сума за дължим данък по проданта срещу други задължения на лицето. Издаденият на лицето АПВ за извършеното прихващане, необжалван и влязъл в сила, не представлява законова пречка за установяване на задължението, по аргумент от чл. 129, ал. 2, изр. второ. Съгласно цитираната норма, независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът по изречение първо е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия.
С цел спазване принципа на солидарната отговорност след отразяване в ДОС на дружеството на задължението по ревизионния акт, издаден по реда, описан по-горе, отговорният служител от отдел ОПЗ следва да отрази в ДОС на ЧСИ погасяване на задължението за ДДС от извършената продан. За целта в ДОС на ЧСИ, подсметка ДДС се създава кредитно известие в размер преведената от ЧСИ сума, вальор – датата на постъпване на сумата в банковата сметка на НАП и основание „номер и дата на РА“. Кредитното известие се обвързва със задължението за ДДС по споменатата по-горе продажба.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *