рилагането на разпоредби от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

Изх. № М-24-36-11
Дата:03.05.2018 год.
ДОПК, чл. 103, ал. 1;
ДОПК, чл. 106;
ДОПК, чл. 107;
ДОПК, чл. 108, ал. 2;
ДОПК, чл. 109;
ДОПК, чл. 128;
ДОПК, чл. 129, ал. 1;
ДОПК, чл. 129, ал. 5;
ЗДДФЛ, чл. 33, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 50.
ОТНОСНО: Прилагането на разпоредби от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Вна Националната агенция за приходите е постъпило с вх. № М-24-36-56/20.10.2017 г. Ваше писмено запитване, препратено от дирекция ОДОП ….., за изразяване на становище по компетентност.
Според описаната в запитването Ви фактическа обстановка през 2008 г. местно физическо лице е подало годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007 г., в която е деклариран доход от продажба на недвижимо имущество и е заплатен изчисленият по декларацията данък. През 2017 г., след приключило съдебно производство, с оглед влязло в сила съдебно решение, е намалена продажната цена на недвижимото имущество по осъществената през 2007 г. прехвърлителна сделка, в резултат на което лицето счита, че декларираният през 2008 г. доход е завишен, а следователно завишен е и изчисленият по декларацията данък. Лицето е подало искане за възстановяване на надвнесен данък през 2017 г. за данъчна година 2007 г.
Във връзка с изложената фактическа обстановка и приложените документи поставяте следните въпроси:
1. Считат ли се за окончателно установени задълженията на лицето за 2007 г., предвид подадената през 2008 г. годишна данъчна декларация и разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от ДОПК?
2. Има ли основание за подаване на коригираща декларация за 2007 г., с оглед приключилото през 2017 г. съдебно производство и по кой ред?
3. Налице ли е основание за възстановяване на надвнесен данък върху дохода от продажба на недвижимо имущество и ако е налице такова основание, по какъв ред следва да се възстанови сумата? Какви следва да са действията на органите по приходите, ако намалението на продажната цена не е изплатено от продавача на купувача?
4. Ако е налице основание за възстановяване на надвнесен данък, какъв е редът за отразяване на надвнесената сума в данъчно осигурителната сметка на лицето?
При така изложената фактическа обстановка изразявам следното становище:
Съгласно чл. 108, ал. 2 от ДОПК когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл. 109 е изтекъл, установените задължения по раздел първи са окончателно установени. Следователно декларираното през 2008 г. задължение за 2007 г. е окончателно установено. Установеното с декларация задължение по принцип би могло да бъде коригирано, но с акт за установяване на задължението (акт по чл. 106-107 или ревизионен акт) и ако е спазен срокът по чл. 109. Съгласно чл. 109 от ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация.
1. По отношение въпроса относно допустимостта за подаване на коригиращи декларации след изтичане на законоустановения срок за подаване, като същевременно и срокът по чл. 109 от ДОПК за извършаване на ревизии на задълженото лице е изтекъл, считам същото за недопустимо по следните съображения:
Срокът по чл. 109 от ДОПК е срок за извършаване на ревизии на задължените лица. Същият е регламентиран с оглед защита на лицата завремево ограничаване на правото на администрацията да проверява декларираното от лицата и да определя окончателни задължения, дори и ако декларация въобще не е подавана. След изтичане на срока по чл. 109, ако задълженията не са установени с ревизионен акт, се счита, че задълженията са окончателно установени с подадените от лицето декларации или акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията. Иначе казано администрацията има възможност да проверява, коригира и установява задължения в рамките на 5 – годишния срок.
Считам, че както администрацията е ограничена спрямо лицата да коригира декларираното от тях, така и задължените лица са ограничени в правото си да коригират вече декларираното. В противен случай би се дала неограничена във времето възможност на лицата за коригиране на задължения срещу невъзможност на администрацията да провери твърдяното от тях, ако 5 – годишният срок е изтекъл, което считам за непропорционално и по тази причина за некоректно и нелогично. Освен това корекцията е допустима само след покана на органа по приходите по аргумент от чл. 103, ал. 1 от ДОПК. След като органът по приходите няма правомощия след изтичане на срока по чл. 109 да установява нито чрез издаване на ревизионен, нито чрез издаване на акт за предварително установяване, задължения, различни от декларираните, то същият няма и правомощия да издава и покана за извършване на корекция след изтичане на посочения срок. В този смисъл считам за недопустимо издаването на покана за подаванена коригиращи декларации след изтичане на срока по чл. 109 от ДОПК.
2. Що се отнася до въпроса, свързан с възможността да се възстановяват суми по реда на чл. 128-129 от ДОПК като същевременно и срокът по чл. 109 от ДОПК за извършаване на ревизии на задълженото лице е изтекъл, е необходимо да се има предвид следното:
Разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, установяваща преклузивен срок, след изтичането на който не може да се образува производство за установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, не установява нещо друго, различно от регламентираното в чл. 129, ал. 1 от ДОПК относно срока, в който е допустимо да се поиска възстановяване и прихващане по този ред и относно началния момент, от който започва да тече този срок.
Данъчните задължения, както и задълженията за осигурителни вноски, възникват по силата на закона и техният падеж е установен в съответните материални данъчни закони и осигурителното законодателство. Поради това с ревизионен акт или с акт за установяване на задължение по чл. 106 – 107 от ДОПК, или с подаването на декларация, в случаите, когато лицето само изчислява данъчната основа и дължимия данък, само се констатира вече възникналото по силата на закона данъчно или осигурително задължение и се създава изпълнително основание за неговото събиране по принудителен ред. Прихващане или възстановяване на суми, които задължените лица считат за недължимо платени или събрани суми за данъци, могат да бъдат прихванати или възстановени при условията на чл. 129, ал. 1 от ДОПК до изтичане на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. Действително не винаги този срок тече от момента на внасяне на сумите, по отношение на които се претендира възстановяване, по аргумент на чл. 129, ал. 5 от ДОПК, предвиждащ като основания влезли в сила административни или съдебни актове, когато с тях в полза на задълженото лице е признато право на получаване на суми, неправилно или недължимо платени, внесени или събрани, за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по тяхно писмено указание или становище, както и незаконосъобразно отказани за възстановяване суми. Именно поради това в текста на чл. 129, ал. 1 от ДОПК е посочено, че срокът тече от възникване на основанието. В настоящия случай липсва влязъл в сила административен или съдебен акт, с който да е установено, че внесените от лицето суми са недължимо платени. Следователно срокът, в който може да бъде поискано възстановяване или прихващането с тях, следва да се приеме, че тече от датата на плащането им. В този смисъл е решение №13272 от 06.12.2016 г. по адм. д. №14527/2015 г., I отд. на Върховния административен съд.
Сроковете, уредени в чл. 109, ал. 1 и в чл. 129, ал. 1 от ДОПК са преклузивни, с оглед на което техният правен ефект се изразява във възможността в рамките на този срок да се възложи ревизионно производство за окончателно установяване на задълженията на задълженото лицето, съответно да се възбуди (по искане на лицето или по инициатива на органа по приходите) производство по чл. 128-129 от кодекса. Извършването на процесуални действия по установяване, прихващане или възстановяване на задължения след тези срокове би било незаконосъобразно.
Поради изложените по-горе съображения относно невъзможността на администрацията да провери твърдяните от лицата обстоятелства, след изтичане на срока по чл. 109 от ДОПК, считам, че задължението по декларацията е стабилизирано и не е допустимо да се определя ново задължение, независимо дали в намаление или в увеличение,и независимо чрез какъв способ – искане по чл. 129 от ДОПК или подаване на коригираща декларация.
3. Предвид възможността за възникване на бъдещ съдебен спор относно отказа за разглеждане на искането е необходимо допълнително да се има предвид следното:
Дори да се приеме за допустимо подаването на коригираща декларация, в конкретния случай (данъчно задължение по ЗДДФЛ с източник на дохода продажба на недвижимо имущество), смятам, че разгледано по същество искането също би било неоснователно. Полученият доход от този вид се намалява единствено с нормативно признати разходи в размер на 10 на сто съгласно чл. 33, ал.1 от ЗДДФЛ. В този смисъл действителното понасяне на по-високи разходи от страна на данъчно задълженото лице е правно ирелевантно без значение вида и основанието им. Да се позволи намаляването на придобития доход със суми, различни от предвидените от закона нормативно признати разходи, би довело до пълно отклонение от установения от закона начин за формиране на данъчната основа.
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *