Изх.№ 24-39-109
Дата:13.10.2016 год.
ЗДДС, чл. 133, ал. 1;
ЗДДС, чл. 133, ал. 2;
ЗДДС, чл. 133, ал. 4;
ЗДДС, чл. 133, ал. 6;
ЗДДС, чл. 135, ал. 3;
ДР на ЗДДС, § 1, т. 63;
Директива 76/308/ЕИО;
Регламент (ЕО) № 1798/2003.
ОТНОСНО: прилагане на чл. 133, ал. 6 от ЗДДС относно лице, установено в Руската Федерация
С Ваше писмо, постъпило вна Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) с вх. № 24-39-109/14.09.2016г., препратено от Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. … (ОДОП – ….) като сложен казус, поставяте следния въпрос:
„……“ ЕООД е в процес на сключване на договор, по силата на който дружеството ще предоставя услуги по акредитирано представителство на лице, установено в Руската Федерация. В тази връзка поставеният въпрос е дали мерките, предвидени в Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, изменена с Протокола за изменение на Конвенцията, влязъл в сила на 1 юни 2011 г., представляват правни инструменти по смисъла на чл. 133, ал. 6 от ЗДДС и § 1, т.63 от ДР на закона.
Предвид изложената фактическа обстановка, съобразявайки относимата нормативна уредба и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 133, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС чуждестранно лице, което има постоянен обект на територията на страната, от който извършва икономическа дейност (с изключение на клоновете на чуждестранни лица), както и чуждестранно лице, което не е установено на територията на страната, но извършва облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната и отговаря на условията на този закон за задължителна регистрация или за регистрация по избор, се регистрира чрез акредитиран представител.
На основание чл. 133, ал. 6 от ЗДДС, когато лице по ал. 1 и 2 е установено в друга държава членка или в трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ, регистрацията се извършва по общия ред. Чуждестранното лице може да посочи акредитиран представител, като в тези случаи ал. 4 не се прилага.
Предвид разпоредбата на чл. 135, ал. 3 във връзка с чл. 133, ал. 6 и § 1, т. 63 от ДР на ЗДДС, акредитираният представител на чуждестранно лице, установено в трета страна, носи солидарна и неограничена отговорност за задълженията на чуждестранното лице по ЗДДС, освен ако страната, в която то е установено, и Република България са подписали международноправен акт, който е влязъл в сила, уреждащ правни инструменти за взаимопомощ и тази взаимопомощ е сходна по обхват с предвидената в Директива 76/308/ЕИО на Съвета от 15 март 1976 г. за взаимопомощ за възстановяване на вземания във връзка с определени налози, мита, данъци и други мерки (Директива 76/308/ЕИО) и Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност (Регламент №1798/2003). От анализа на текста на разпоредбите на Директива 76/308/ЕИО и Регламент №1798/2003 се налага изводът, че обхватът на предвидената в тях взаимопомощ включва установяване и събиране на публични вземания за ДДС на една държава-членка със съдействието на компетентните органи на друга държава-членка.
Директива 76/308/ЕИО урежда възможности за събирането на определени публични вземания, включително за ДДС, например ред за обмен на информация (чл. 4), за връчване на съобщения (чл. 5), за налагане на обезпечителни мерки (чл. 13), за събиране (чл. 9) и изплащане на вземания(чл. 6). Предвид изложеното, в конкретния случай, за да бъде освободен акредитираният представител от отговорността по чл. 135, ал. 3 от ЗДДС, е необходимо между Република България и Русия да съществуват и действат международноправни актове, уреждащи механизми за взаимодействие в областта на установяването и събирането на задължения за ДДС на лица, установени в едната от двете държави.
Регламент № 1798/2003 урежда процесуални възможности за обмен на информация от значение за установяването на публични вземания за ДДС, както е изложено в чл. 1, § 2 от същия.
От 1 юли 2016 г. за Република България е в сила Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, изменена с Протокола за изменение на Конвенцията, влязъл в сила на 1 юни 2011 г. От 01.07.2015 г. Конвенцията е в сила и за Руската федерация.
Текстът на чл. 1, т. 2 от Конвенцията регламентира, че административното сътрудничество включва:
а)обмен на информация, включително едновременни данъчни проверки и участие в данъчни проверки в чужбина;
б)съдействие при събиране, включително обезпечителни мерки; и
в) връчване на документи.
Съгласно чл. 2, ал. 1, б. „б“, т. (iii)(В) от Конвенцията описаните по-горе мерки са приложими и относно данъка върху добавената стойност.
Съгласно чл. 11, т.1 от Конвенцията по искане на запитваща държава, при спазване разпоредбите на членове 14 и 15, запитаната държава предприема необходимите стъпки, за да събере данъчни вземания на първата посочена държава, все едно са нейни собствени данъчни вземания.
Предвид изложеното, считам че в Конвенцията е уреден механизъм за взаимопомощ, сходна по обхват с предвидената в Директива 76/308/ЕИО и Регламент № 1798/2003, и в случая може да се приложи разпоредбата на чл. 133, ал. 6 от ЗДДС и§ 1, т.63 от ДР на закона. Данъчно задължени лица, установени в трети страни, ратифицирали Конвенцията, каквато в частност е и Руската Федерация, могат да се възползват от преференциалния режим за регистрация почл. 133, ал. 6 от ЗДДС.
ЗАМ.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
‘