1_126/15.09.2010
Относно: Прилагане на чл. 15 от ЗКПОичл. 27 от ЗДДС
По повод Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” – гр……….. с вх.№ …………..2010 г. изразяваме следното становище:
Описана е следната фактическа обстановка : Регистрирано по ЗДДС през 1996 г. дружество притежава имот, състоящ се от стая в сграда, представляващ медицински кабинет, койтоискада го продаденафизическо лице – съпругата на собственика на дружеството.Имотът е закупен през 2002 г. на фактурна стойност – 10 098.66 лв. и земя – 23.20 лв. Настоящата му счетоводна стойност е около 7 800 лв., данъчната му оценка е 39 992.90 лв.
Поставени са следните въпроси :
1.Може ли да се продаде имотана стойност по-ниска от данъчната?
2.На коя стойност фирмата ще дължи данъчни задължения – върху цялата стойност или само върху разликата?
3.Поради естеството на сделката може ли имота да се продадена счетоводната или близка до нея стойност?
Изразяваме принципно становище, тъй като не са представени доказателства относно изясняване на фактическата обстановка . Настоящият отговор има за цел дапосочи какво отражение би оказала цената по продажбата с оглед прилагане на нормите по ЗДДС , както и влияние на цената по продажбата върху данъчните задължения по ЗКПО.Уговарянето на цени по продажба на вещи е част от договорните отношения между продавач и купувач и приходната администрация не може да дава съвети относно същото.
По ЗКПО
Продажбата на дълготраен материален актив е сделка по смисъла на чл. 1 от Търговския закон. Като такава се подчинява на нормите на търговското право. В материалния данъчен закон са предвидени специални норми във връзка с ефекта в данъчния финансов резултат от различни търговски сделки и взаимоотношения. Данъчното третиране на взаимоотношенията между свързани лица е регламентирано с разпоредбата на чл. 15 от ЗКПО. Същата постановява, че когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчния финансов резултат, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчният финансов резултат се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Това означава, че взаимоотношенията между свързаните лица следва да са подчинени на пазарни принципи, на които обичайно се подчиняват взаимоотношенията между несвързаните лица. Следователно за данъчни цели сделките между свързани лица следва да бъдат реализирани по пазарни цени.
В допълнителните разпоредби на ЗКПО – § 1, т. 14 чрез препратка към § 1, т. 8 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ е определено, че пазарна цена е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Методите за определяне на пазарни цени са определени в т. 10 от § 1 на ДР на ДОПК, а редът и начинът за прилагането им са регламентирани с Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.
При определяне на пазарните цени за целите на ЗКПО данъчно задължените лица стриктно следва да се придържат към използване именно на някой от изброените методи за определяне на пазарни цени. В Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. е определено, при какви условия кой метод може да бъде ползван, като е допустимо едновременно прилагане на два или повече метода /чл. 10 от Наредбата/ в случаите, когато самостоятелното прилагане на методите не води до резултат, отразяващ обичайните търговски и финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия. Следователно трябва да бъде избран подходящ метод в съответствие с определените в закона пет метода или комбинация от тях, с оглед казаното по-горе.
Съгласно чл. 62 от Наредба № Н-9/2006г. органът по приходите анализира определените цени като следва избрания от задълженото лице метод. В случай, че се установи, че избраният от задълженото лице метод не води до резултат, който би бил постигнат в обичайни търговски или финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия, той прилага метод, който съответства на целта по чл. 4 от Наредбата. При прилагане на методите за определяне на пазарните цени органът по приходите може да събира и анализира допълнителна информация, различна от предоставената от задълженото лице, като например статистическа, борсова, митническа и всякаква друга необходима информация за анализите на сделките между свързани лица и сделки, чрез които се постига отклонение от данъчно облагане.
В заключение е необходимо да отбележим, че съгласно чл. 65 от Наредбата, за целите на определяне на пазарните цени при необходимост могат да се ползват и оценки на лицензирани оценители и заключения на вещи лица.
По ЗДДС- тъй като не сте уточнили вида на недвижимия имот изразяваме принципнотосистановище относно данъчното третиране по ЗДДС надоставка на земя, както и доставка на сграда :
1. Считано от 01.01.2007г. прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, е освободена доставка съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗДДС. Същевременно ако прехвърляте право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията, с изключение на прилежащия терен към сграда, които не са нови, е предмет на облагаема доставка съгласно чл. 45, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Определението за прилежащ терен се съдържа в &1, т. 6 от допълнителните разпоредби към ЗДДС: “Прилежащ терен“ е сумата от застроената площ по смисъла на Закона за устройство на територията и площта около застроената площ, определена на база отстояние 3 м от външните очертания на всяка от ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградата, в рамките на урегулирания поземлен имот. Както за земята (която е предмет на освободена доставка), така и за прилежащия терен към сграда, която не е нова(също предмет на освободена доставка по чл.45, ал. 3 от ЗДДС) законът ви дава право за същитекато доставчик да изберетеда бъдат облагаеми – това е предвидено в чл. 45, ал. 7 от ЗДДС .
2. Доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, както и учредяването на вещни права върху тях, е предмет на освободена доставка, съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗДДС.Сгради, които не са нови, са тези сгради, които не отговарят на определението за нови сгради. Съгласно&1, т. 5 от допълнителните разпоредби към ЗДДС : “Нови сгради“ са сградите:
а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност “груб строеж“, или
б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията.
За доставките на сгради или части от тях, които не са нови, законът ви дава право на избор като доставчик да изберете същата да бъде облагаема – чл. 45, ал. 7 от ЗДДС .
Данъчната основа по смисъла на чл. 26 от ЗДДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данък в зависимост от това, дали доставката е облагаема или освободена. Тя се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер. Така определената данъчна основа се увеличава с:
-всички други данъци и такси (по ЗМДТ, такса за вписване, нотариална такса), когато такива са дължими за доставката, независимо дали се дължат от продавача или купувача или и от двамата;
– съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисионна, застраховка и други, пряко свързани с доставката.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от себестойността й,при:
-доставка на урегулиран поземлен имот, с изключение на прилежащ терен към сгради, които не са нови
– нови сгради или части от тях и прилежащия им терен
– безвъзмездно прехвърляне на собственост на земя или сграда или други вещно право върху същите на трети лица, когато при придобиването им е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит .
Акосделката се осъществява между свързани лица е приложима разпоредбата на чл.27, ал.3от ЗДДС във връзка с чл. 27, ал.1 и тогава данъчната основа ще бъде пазарната цена, но не по-ниска от цената на придобиването или себестойността на сградата, предмет на доставката. Съгласно &1, т.16 от ДР на ЗДДС“Пазарна цена“ е цената по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, определена чрез методите за определяне на пазарни цени по смисъла на § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.