Прилагане на чл. 168, т. 6 от ДОПК във връзка с чл. 176а, ал.1, т.1 от ЗДДС

Изх. №24-33-18
Дата: 15.06.2009 год.
ДОПК, чл. 168, т. 6;
ЗДДС, чл. 176а, ал. 1, т. 1
Относно: Прилагане на чл. 168, т. 6 от ДОПК във връзка с чл. 176а, ал.1, т.1 от ЗДДС
В писменото запитване е изложената следната фактическа обстановка: Във връзка с проверка за регистрация по ЗДДС на Сдружение „….“, регистрирано по ЗЮЛНЦ, е установено, че представляващия сдружението е бил представляващ на „……“ООД, което към момента е заличено. По данъчно-осигурителната сметка на „……“ООД са установени неуредени задължения по ЗДДС в размер над 5000 лева, поради което на основание чл. 176а, ал.1, т.1 от ЗДДС на Сдружение „……“ е връчено искане за представяне на обезпечение. Във връзка с така връченото искане от дружеството са входирани писмени обяснения от Сдружение „…..“, в които същото посочва, че то не попада в хипотезата на чл.176а, ал.1, т.1 от ЗДДС. „……“ООД е заличено с решение на ОС-Пловдив от 23.01.2007г. и за същото на 21.11.2007г. е подадено уведомление по чл.77, ал.1 от ДОПК. Зададени са следните въпроси:
1. Как следва да се приложи чл.168, т.6 от ДОПК за погасяване задълженията
на „……“ООД, а именно:
– Следва ли да има изрично искане от ЗЛ за прилагане на процедурата?
2. В случай че публичното вземане се погаси на основание чл. 168, т.6 от
ДОПК следва ли да се счита, че задълженията по ЗДДС на „…..“ООД са заличени и
разпоредбите на чл. 176а, ал.1, т.1 от ЗДДС са неприложими?
С оглед на изложената непълна фактическа обстановка и обема на обхваната в запитването правна материя, изразяваме следното принципно становище:
Поставен е въпрос относно прилагането на разпоредбата на чл. 168, т.6 от ДОПК – следва ли да има изрично искане от задълженото лице за прилагане на процедурата.
В чл. 168, т.6 от ДОПК е посочено, че публичното вземане се погасява след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение.
В ДОПК няма разпоредба, която да сочи дали за самото погасяване – в случаите по чл. 168, т.6 е необходимо изрично искане от страна на задълженото лице.
Производството по несъстоятелност е уредено в Търговския закон и има за цел осигуряването на справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника.
Съгласно чл. 735, ал.1 от ТЗ производството по несъстоятелност се прекратява с решение на съда, когато:
1.са изплатени задълженията;
2.масата на несъстоятелността е изчерпана.
С решението по ал. 1 съдът постановява заличаването на търговеца, освен ако са били удовлетворени всички кредитори, след което е останало имущество.
Съгласно изложената в преписката фактическа обстановка, от съответните длъжности лица е направена справка в информационна система „Делфи“, при което е установено, че с Решение № …../ 25.11.2005г. окръжния съд е вписал прекратяване на производството по несъстоятелност на „….“ООД/в несъот./ поради липса на налично имущество, което да покрие разноските в това производство.
След прекратяване на производството по несъстоятелност е приложима разпоредбата на чл. 632, ал.2, изр. второ от ТЗ, съгласно която възобновяване на производството се допуска, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество, или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 6296 от Търговския закон.
С Решение № …./23.01.2007г. окръжния съд е вписал заличаване на „….“ООД, поради приключило с решение по чл. 632, ал.1 от ТЗ, постановено на 25.01.2006г. и влязло в сила на 16.01.2006г., производство по несъстоятелност на посоченото дружество.
Производството по несъстоятелност е самостоятелно производство извън данъчното. При излагане на фактическата обстановка в запитването се твърди, че наличието на образувано производство по несъстоятелност в конкретния случай и начина на приключването му са станали известни на органите на приходите във връзка изпълнението на разпоредбата на чл. 77, ал.1 от ДОПК /предишна редакция в силадо31.12.2007г./.
Тази разпоредба изисква в случаите на заличаване от търговския или друг регистър при съответния съд на едноличен търговец или прекратяване на юридическо лице, както и при прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон или преобразуване по реда на глава шестнадесета от Търговския закон, териториалната дирекция на Националната агенция за приходите да се уведомява преди внасянето на искането за вписване на съответното обстоятелство в съда.
Такова уведомяване на основание чл. 77, ал.1 от ДОПК се твърди, че е направено едва с Уведомление № ……/21.11.2007г., т.е. след постановяване на Решение №…/ 23.01.2007г., с което е било вписано заличаване на дружеството.
Видно от писмените обяснения с Решение на ПОС от 23.02.2004г. дружеството е било обявено в несъстоятелност.
Съгласно чл. 20, ал.4 от ДПК /отменен с § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – ДВ, бр. 105 от 29 декември 2005 г., в сила от 01.01.2006 г./, който текст е действал към момента на откриване на производството по несъстоятелност на въпросното дружество, в случаите на искане за откриване на производство по несъстоятелност, направено от длъжника или от негов кредитор, преди внасянето на молбата в съда, се уведомяват данъчната администрация и Агенцията за държавни вземания.
Най-късно в 14-дневен срок от получаването на уведомлението по чл. 20, ал.4 от ДПК /отм./, Агенцията за държавни вземания издава удостоверение за уведомяване, което съдържа информация за наложени върху имуществото на длъжника мерки за обезпечаване на публични вземания. Прилагането на удостоверението и на доказателството за уведомяване на данъчната администрация към внесената в съда молба е условие за разглеждането на молбата и образуване на делото по несъстоятелност.
С оглед на това обстоятелство не е било възможно откриване на производството по несъстоятелност без да е уведомена приходната администрация и Агенцията за държавни вземания, която като представител на интересите на фиска, видноиот изложенатавписмотофактическаобстановкаевзелаучастиевтова
производство, респективно – участвала е при разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическото лице. Отделен е въпросът дали при осребряване на имуществото, сумата за разпределение е достатъчна или не за удовлетворяването на всички кредитори по поредността, предвидена в Търговския закон.
В запитването е поставен също така въпрос, дали в случай, че публичното вземане се погаси на основание чл. 168, т.6 от ДОПК следва ли да се счита, че задълженията по ЗДДС на „……..”ООД са заличени и разпоредбите на чл.176а, ал.1, т.1 от ЗДДС са неприложими?
Съгласно чл. 168, т.6 от ДОПК, публичното вземане се погасява след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение.
Посоченото в запитването основание – чл. 168, т.6 от ДОПК касае погасяване на публичните вземания и няма връзка с отписването на вземанията.
Обявяването на търговеца в несъстоятелност и заличаването на търговеца от Търговския регистър е основание за прекратяване на регистрацията му, съгласно чл. 86 от ДОПК. След като се извърши прекратяване на регистрацията, на основание чл. 86, ал.2 от ДОПК е предвидено в регистъра да се поддържа и съхранява архив за лицата с прекратена регистрация. От друга страна на основание чл. 87, ал.4 от ДОПК, данъчно-осигурителната сметка на лицето се води и след прекратяване на регистрацията и се приключва след погасяване на всички задължения, отразени в нея. Същата се архивира и се съхранява в срок и по начин, определени със заповедта по чл. 81, ал.2 от ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 176а, ал.1, т.1 от ЗДДС компетентният орган по приходите отказва регистрация на лице, което не е предоставило в указания срок обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година и за което са налице данни, че един или няколко от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите му са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени задължения за данък върху добавената стойност над 5000 лв.
По смисъла на § 1, т.52 от Допълнителните разпоредби на закона „неуредени задължения“ са установените изискуеми задължения на лицето, с изключение на обезпечените в пълен размер, разсрочените и отсрочените задължения.
С оглед защитата на интересите на държавата, за всеки случай трябва да се изследва има ли други лица, които отговарят за публичното задължение и каква е тяхната отговорност.
В конкретната хипотеза, ангажиране отговорността на трето лице – член на орган на управление или управител по реда на чл. 19 от ДОПК принципно е възможно, като преценката за това е от компетентността на съответния орган по приходите на ниво ТД на НАП.
След изследване дали може да се ангажира отговорността на други лица за публичното задължение и каква е тяхната отговорност може да се установи дали е налице погасяване на това задължение. В случая трябва да се прецени дали да намери приложение чл. 19, ал.1 от ДОПК, относно отговорността на трето лице – член на орган на управление или управител. Съгласно чл. 21, ал.1 от ДОПК отговорността на третите лица се реализира и в случаите, когато по отношение на длъжника са налице обстоятелствата по чл. 168, т. 5, 6 и 7 от ДОПК. А в случаите по чл. 16, 18 и 19 отговорността на третите лица се установява чрез съставяне на ревизионен акт.
В конкретния случай, сдружението, спрямо което се иска прилагането на чл.
176а,ал. 1,т. 1 отЗДДС ерегистрирано по ЗЮЛНСЦи съгласно закона е
неперсонифицирано юридическо лице, като при него управляващи органи са Общото събрание и Управителния съвет. Председателя на УС на същото не взема управленски решения, а само изпълнява решенията на колективния орган. В този смисъл, ако се следва буквата на закона, сдружението с нестопанска цел не би могло да има собственици, управители, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери спрямо които да бъде приложена горната разпоредба.
От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 176а, ал.2 от ЗДДС, алинея 1 не се прилага за лицата, подлежащи на регистрация по реда на чл. 99, ал. 1. В този смисъл, органът по приходите формално не би могъл да направи отказ за регистрация, тъй като спрямо сдружението не са налице изискванията на чл. 176 от ЗДДС.
Все пак с оглед конкретните обстоятелства и фактическата обстановка, във всеки отделен случай преценката за това е в правомощията на органа по приходите.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *