Изх. № 26-Б-71
Дата:22.05.2017 год.
ЗДДС, чл. 176в
ОТНОСНО: прилагане на чл. 176в от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Във връзка с постъпило вна Националната агенция за приходите и заведено с вх. № …….. от …… г. Ваше писмо, с което е поставен въпрос относно по прилагането на чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС в хипотезата на точка 3 от същата норма, считам следното:
Съгласно чл. 176в, ал. 1, т. 3 от ЗДДС задължението за предоставяне на обезпечение възниква, когато данъчно задълженото лице за текущия данъчен период е получило течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, на стойност над 25 хил. лв., ако не е възникнало основание за обезпечение на друго основание. При така действащата регламентация е без значение предназначението на получените от това лице течни горива, а именно за последваща доставка или за крайно потребление, като например за производствена дейност, за отопление, за зареждане на собствени превозни средства и др. подобни.
Съобразявайки конкретизираните в писмото факти и обстоятелства за дружеството считам, че при получаване през текущия данъчен период на течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, чиято стойност е над
25 хил. лв., е налице задължение за предоставяне на обезпечение, без значение дали получените течни горива са предназначени за потребление от това лице.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/’