ОТНОСНО: Прилагане на чл. 182, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 7 от ЗКПО
Във връзка с постъпило запитване вх. № ……../27.02.2015г. в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, Ви уведомявам:
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството се занимава с производство и търговия на млечни продукти /кодпо КИД-2008 – 10.51/. Предметът на дейност е производство на бяло саламурено сирене, кашкавал и топено сирене, които предприятието основно изнася за трети страни.
Въпросът, който е поставен е следния:
Изпълнени ли са изискванията на чл. 184 във връзка с чл. 188 от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък за производствена дейност в район с висока безработица /община Първомай е в списъка на заповедта по чл. 183 от ЗКПО/ като се имат предвид изискванията на чл. 182, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 7 от закона?
След разглеждане на нормативната уредба актуална към момента на поставяне на запитването и описаната фактическа обстановка, която не е изяснена в пълнота, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл. 184 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ корпоративният данък се преотстъпва в размер до 100 на сто на данъчно задължени лица за данъчната им печалба от извършваната производствена дейност, включително производство на ишлеме, когато са изпълнени едновременно следните условия в сила от 01.01.2014г.:
1. данъчно задълженото лице извършва производствена дейност единствено в общини, в които за предходната година преди текущата има безработица с или над 25 на сто по-висока от средната за страната за същия период;
2. през целия данъчен период данъчно задълженото лице поддържа не по-малко от 10 работни места, като най-малко 50 на сто от тях са заети пряко в извършваната производствена дейност;
3. през целия данъчен период не по-малко от 30 на сто от персонала са лица с постоянен адрес в общини по т. 1;
4. изпълнени са условията по:
а) член 188 – в случаите на минимална помощ, или
б) член 189 – в случаите на държавна помощ за регионално развитие.
В съдържанието на чл. 188 от ЗКПО в сила от 01.01.2014г. са направени промени, които отразяват новите изисквания на ЕС. Това е продиктувано от влизането в сила на Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (Регламент № 1407/2013) определящ условията за отпускане на минимална помощ. Той е публикуван в Официалния вестник на ЕС на 24 декември 2013г.
Новият регламент въвежда нови съществени условия в сравнение с Регламент № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора към минималната помощ. Данъчното облекчение, представляващо минимална помощ за 2014г. ще се прилага от данъчно задължените лица, които отговарят на новите условия на Регламент № 1407/2013. В случай че промените не бъдат отразени, данъчно задължените лица няма да могат да прилагат облекчението.
Разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от ЗКПО регламентира случаите, когато данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, не се прилага. В алинея 2 са посочени следните случаи:
– данъчно задължени лица, осъществяващи дейност по първично производство на селскостопански продукти, посочени в Приложение I към Договора за функционирането на Европейския съюз /ДФЕС/;
– данъчно задължени лица, осъществяващи дейност по преработка и реализация на селскостопански продукти, посочени в Приложение I към ДФЕС;
– инвестирането в активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки.
Съгласно съдържанието на цитираните точки 2 и 3 на ал. 2, чл. 182 от ЗКПО изцяло се изключват от обхвата на схемата на данъчното облекчение по преотстъпване на корпоративен данък, представляващо минимална помощ данъчно задължените лицата, които извършват дейности по първично производство, преработка и реализация на селскостопански продукти, посочени в Приложение I към ДФЕС.
С определението дадено в § 1, т. 45 от ЗКПО в сила от 01.01.2014 г. “селскостопански продукти“, “преработка на селскостопански продукти“ и “реализация на селскостопански продукти“ са тези по смисъла на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от ДФЕС към помощта de minimis.
Разпоредбата на чл. 2, § 1 от Регламент (ЕС) № 1407/2013 дава следните определения:
а) „селскостопански продукти“ са продукти, изброени в приложение I към Договора, с изключение на продуктите на рибарството и аквакултурите, включени в приложното поле на Регламент (ЕО) № 104/2000;
б) „преработка на селскостопански продукти“ е всяка операция, извършена спрямо селскостопански продукт, от която се получава също селскостопански продукт, с изключение на дейностите, осъществявани на място в земеделското стопанство, необходими за приготвянето на животински или растителен продукт за първата му продажба;
в) „търговия със селскостопански продукти“ е притежаване или излагане с цел продажба, предлагане за продажба, доставяне или изобщо пускане на пазара по какъвто и да е друг начин, с изключение на първата продажба от първичния производител на прекупвач или преработвател, както и всяка дейност по подготвяне на продукта за такава първа продажба; продажбата от първичен производител на крайни потребители се счита за търговия, ако се осъществява в самостоятелни помещения, предвидени за тази цел.
Предвид изложеното, относимата разпоредба, която следва да се приложи, за да се определи основателността на преотстъпването, е Приложение I към Договора за ДФЕС. В Приложение I млечните продукти са посочени в Глава 4 „Млечни продукти; яйца от птици; натурален пчелен мед“. В приложението са посочени само определени глави от Брюкселската номенклатура /понастоящем Комбинирана номенклатура/ и е отразено само наименованието на съответните глави, но не и тяхното съдържание. Ето защо, при възникване на неяснота по повод причисляването на даден продукт към някоя от изброените в Приложение I глави от Комбинираната номенклатура, следва да се има предвид, че цялото съдържание на Комбинираната номенклатура може да бъде намерено на интернет страницата на Агенция „Митници” към , на адрес www.customs.bg, в раздел Митническа тарифа. В глава 4 „Мляко и млечни продукти; птичи яйца; естествен мед; продукти от животински произход, годни за консумация, неупоменати, нито включени другаде“ от Брукселската номенклатура с позиция 0406 „Сирена и извара“ са включени различни видове сирена в зависимост от техните качества и съдържание – тегловно съдържание на мазнини; с незавършено зреене; прибавка на фино смлени билки; с тегловно съдържание на мазнини в сухото вещество, да имат форма или да могат да бъдат оформени и други,изброени в номенклатурата. С позиция 0406 90 29 е посочен кашкавал, а топените сирена, различни от стърганите или от прахообразните са изредени с позиция 0406 30.
Запитването не съдържа конкретизация относно съдържанието и характеристиките на продуктите от производствена дейност на дружеството и както е посочено по-горе настоящето разяснение има принципен характер и не би могло да уточни в детайли кои от тях попадат и кои не в обхвата на понятието „селскостопански продукти”, съгласно комбинираната номенклатура. Предвид горното следва да се имат предвид Общи правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура с цел коректното прилагане на закона. Бележките към Комбинирана номенклатура детайлно поясняват съдържанието на отделните раздели за различните продукти, с техните позиции и подпозиции, и кои видове първични и преработени продукти се включват в тях и са селскостопански продукти по смисъла на Приложение І към ДФЕС.
В чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО е визирано ограничение, съгласно което данъчно задължените лица не могат да ползват данъчно облекчение, представляващо минимална помощ. Това са случаите, когато в изпълнение изискването на чл. 188, ал. 2 във връзка с чл.184 от ЗКПО, лицата инвестират преотстъпеният корпоративен данък в активи, използвани за дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки. Целта на тази разпоредба е ограничаване подпомагането на дейности, конкретно свързани с износ за трети страни или държави-членки, т.е. засягане на конкуренцията на общия пазар, по-конкретно – като минимална помощ не се третират помощите, пряко свързани с изнасяните количества, със създаването и функционирането на дистрибуторски мрежи или с други текущи разходи по експортната дейност. Видно от характера на разпоредбата, извън обхвата на регламента са мерки за подпомагане, които пряко насърчават обема на износа. Не се ограничава обхвата на бенефициентите, като се изключват тези, които осъществяват експорт.
В случаите, когато данъчното задълженото лице попадне в някоя от изброените хипотези, съгласно чл. 182, ал. 2, т. 1 – 7 от ЗКПО през периода на инвестиране, то преотстъпването на корпоративния данък, се счита за недопустимо. Едновременно с това отпада и правото на преотстъпване, а преотстъпеният корпоративен данък подлежи на внасяне по реда на закона.
Разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО, определя че инвестирането в активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки е недопустимо. Следователно в случаите, когато за дружеството са изпълнени условията за преотстъпване на данъка, то няма пречка преотстъпеният данък да се инвестира в активи, които не се използват в дейност, свързана с износ.
Предвид изложеното в запитването, че произведената от дружеството продукция е насочена за експорт, следва да се съобразите с ограничението, заложено в точка 7 на ал. 2, чл. 182 от ЗКПО.
Освен горепосочените нормативни изисквания, за да преотстъпи корпоративен данък по реда на Глава двадесет и втора от закона,данъчно задълженото лице следва да изпълни и общите изисквания на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО. Изпълнението на тези изисквания се удостоверява от данъчно задълженото лице в годишната данъчна декларация /чл. 167, ал. 2 от ЗКПО/.
Следва да имате предвид, че изпълнението на изискванията на закона за ползване на данъчно облекчение – преотстъпване на корпоративен данък се изследва при последващ контрол по реда на ДОПК, при който всички събрани доказателства подлежат на преценка и анализ от страна на органите по приходите.