Прилагане на чл. 182, ал. 5, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и § 1, т. 74 от ДР на същия закон

Изх. № М-24-36-8
Дата:22.03.2016 год.
ЗКПО, чл. 182, ал. 5, т. 2;
ЗКПО, чл. 189б;
ДР на ЗКПО, § 1, т. 74.
ОТНОСНО: Прилагане на чл. 182, ал. 5, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и § 1, т. 74 от ДР на същия закон
Вна Националната агенция за приходите е постъпило Ваше писмо, препратено по компетентност и заведено с вх. №М-24-36-8/08.03.2016 г., в което е описана следната фактическа обстановка:
„…. Агро“ ЕООД е земеделски производител. Капиталът на дружеството е 100% собственост на „…… Груп Холдинг” АД, като последното не е земеделски производител. „….. Груп Холдинг” АД е едноличен собственик на капитала и на други дружества, част от които са земеделски производители. Между дружествата – земеделски производители, както и останалите в групата, няма друга капиталова връзка. Капиталът на всички дружества в групата е 100% собственост на „…… Груп Холдинг” АД. „….. Агро“ ЕООД няма възможност по силата на формални или неформални ангажименти да въздейства върху управлението на което и да било друго търговско дружество, включително и на дружествата от групата, които са земеделски производители.
Едно от условията за прилагане на данъчното облекчение под формата на държавна помощ за земеделски стопани по реда на чл. 189бот ЗКПО е данъчно задълженото лице да не е голямо предприятие (чл. 182, ал. 5, т. 2 от ЗКПО). Легално определение за „големи предприятия“ за целите на чл. 189б от ЗКПО е дадено в § 1, т. 74 от ДР на същия закон. Нормата е препращаща и постановява, че това са предприятия, които не отговарят на критериите, определени в приложение I на Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1857/2006 на Комисията (ОВ, L 193/1 от 1 юли 2014 г.).
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли да се счита, че по смисъла на приложение I на Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията „….. Агро” ЕООД е свързано лице с което и да било друго търговско дружество – земеделски производител от групата на „…… Груп Холдинг” АД?
2. В случай че за целите на Регламент (ЕС) № 702/2014 „… Агро” ЕООД се третира като свързано предприятие с посочените по-горе дружества, следва ли при оценка на категорията на предприятието да се вземат предвид показателите на всички дружества – свързани лица?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата  нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изразявам следното становище:   
Според чл. 2, т. 1 от приложение I „Определение за микро-, малки и средни предприятия“ на Регламент (ЕС) № 702/2014 категорията на микро-, малките и средните предприятия (МСП) обхваща предприятията, в които работят по-малко от 250 души, чийто годишен оборот не надхвърля 50 млн. евро и/или чието годишно балансово число не надхвърля 43 млн. евро. При определяне на тези показатели следва да се имат предвид и правилата, регламентирани в останалите разпоредби на приложение І на Регламент (ЕС) № 702/2014 с оглед на това, че § 1, т. 74 от ДР на ЗКПО препраща към цялото приложение І, а не само към чл. 2 от същото. Така например в чл. 3 от приложение І на Регламент (ЕС) № 702/2014 са посочени видовете предприятия, които са взети предвид при определяне на числеността на персонала и финансовите показатели (по чл. 2), а именно: „самостоятелно предприятие“, „предприятия партньори“ и „свързани предприятия“. При това положение, ако са налице хипотезите за „предприятия партньори“ или „свързани предприятия“, се изследва числеността на персонала и финансовите показатели за цялата група, а не само за предприятието, желаещо да преотстъпва корпоративен данък.
Съгласно чл. 3, параграф 1 от приложение І на Регламент (ЕС) № 702/2014 „самостоятелно предприятие“ е всяко предприятие, което не е класифицирано като предприятие партньор по смисъла на параграф 2 или като свързано предприятие по смисъла на параграф 3.
В параграф 3 на чл. 3 от приложение І на Регламент (ЕС) № 702/2014 е посочено, че „свързани предприятия“ са предприятията, които имат едно от следните взаимоотношения помежду си:
а) дадено предприятие притежава мнозинство от правата на глас на акционерите или съдружниците в друго предприятие;
б) дадено предприятие има право да назначава или отстранява мнозинството от членовете на административния, управителния или надзорния орган на друго предприятие;
в) дадено предприятие има право да упражнява доминиращо влияние върху друго предприятие по силата на договор, сключен с това предприятие, или на разпоредба в устава или в учредителния акт на това предприятие;
г) дадено предприятие, което е акционер или съдружник в друго предприятие, контролира самостоятелно, по силата на споразумение с останалите акционери или съдружници в това предприятие, мнозинството от правата на глас на акционерите или съдружниците в това предприятие.
Предприятията, поддържащи някое от описаните по-горе взаимоотношения посредством едно или няколко други предприятия или посредством някой от посочените в параграф 2 инвеститори, също се считат за свързани.
В контекста на цитираните разпоредби на приложение І на Регламент (ЕС) № 702/2014 изложената от Вас фактическа обстановка се интерпретира по следния начин:
1. „… Агро” ЕООД е свързано предприятие с „… Груп Холдинг” АД на основание чл. 3, параграф 3, б. „а” от приложение І на Регламент (ЕС) № 702/2014 поради това, че „… Груп Холдинг” АД притежава мнозинство от правата на глас на акционерите в „… Агро” ЕООД.
2. „… Агро” ЕООД е свързано предприятие и с останалите дружества, изброени в запитването, поради това, че те поддържат взаимоотношението по чл. 3, параграф 3, б. „а” от приложение І на Регламент (ЕС) № 702/2014 посредством мажоритарния им собственик „… Груп Холдинг” АД.
Следва да се отбележи, че за целите на изследването дали данъчно задълженото лице е голямо предприятие, съответно дали то е в състава на група от свързани предприятия или предприятия партньори по смисъла на приложение І на Регламент (ЕС) № 702/2014, е без значение обстоятелството кои от свързаните предприятията са потенциални ползватели на държавната помощ по чл. 189б от ЗКПО.
Както е посочено и по-горе, ограничението, предвидено в чл. 182, ал. 5, т. 2 от ЗКПО, се отнася за големите предприятия, а за да се определи дали дадено предприятие е голямо и по тази причина не може да се възползва от данъчното облекчение, първо следва да се определи дали то е в състава на група от свързани предприятия или предприятия партньори. От разпоредбата на чл. 182, ал. 5, т. 2 от ЗКПО е видно, че тя въвежда принципна забрана за ползване на помощ от големи предприятия. Целта на ограничението по чл. 182, ал. 5, т. 2 от ЗКПО очевидно е да се гарантира достъп до данъчното облекчение по чл. 189б от същия закон само на онези предприятия (малки и средни), които наистина се нуждаят от тях. Това означава, че следва да се изключат от квалификацията като МСП тези групи от предприятия, чиято икономическа мощ надхвърля тази на МСП. При тези условия, за да може да се обособят само предприятията, които действително представляват независими МСП, следва да се прецени структурата на МСП, които образуват икономическа група, чиято мощ надхвърля мощта на такова предприятие.
От гореизложеното следва, че след като е налице хипотезата по чл. 3, параграф 3 от приложение І на Регламент (ЕС) № 702/2014, за целите на определяне на предприятието, желаещо да преотстъпва корпоративен данък, като голямо, респективно като малко или средно, е необходимо да се изследва числеността на персонала и финансовите показатели за цялата група свързани предприятия.
Разпоредбата на чл. 182, ал. 5, т. 2 от ЗКПО действа едва от 01.01.2014 г. и поради това все още не е налице практика по прилагането ?, но тъй като относимите към различни икономически сектори дефиниции за малко и средно предприятие, дадени в европейското и българското законодателство, са унифицирани, от полза може да бъде съдебната практика по прилагане на чл. 4 от Закона за малките и средните предприятия (например Решение № 10283/08.07.2013 г. по адм. дИзх. № 2636/2013 г., ІVотд. на ВАС).
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/

Оценете статията

Вашият коментар