прилагане на чл. 184 от Закона за корпоративното подоходно облагане

.№24-31-139
Дата: 16.06.2011 год.
ЗКПО, чл. 184
Относно:прилагане на чл. 184 от Закона за корпоративното подоходно облагане
В ЦУ на НАП е постъпило Ваше писмено запитване с вх. № 24-31-139/29.12.2010 г., отправено във връзка с извършена проверка на „………” АД относно преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 184 във връзка с чл. 188 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), в което е представена следната фактическа обстановка:
Основна дейност на дружеството е производство и частичен ремонт на изделия от стъклопласти и отдаване под наем на недвижими имоти. Производствената дейност се осъществява в производствен цех, находящ се в гр. О….. При проверката е установено като цяло изпълнение на условията за преотстъпване на корпоративен данък като проблемът се свежда единствено до инвестирането на преотстъпения данък съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗКПО.
През 2009 г. дружеството инвестира преотстъпения корпоративен данък за 2007 г. – 2009 г. в покупка на електрически къртач и апартамент, находящ се в гр. В….В писмените обяснения, изготвени от дружеството, е посочено, че апартаментът е приет с Акт образец № 14 в края на 2009 г., което налага извършване на довършителни работи, като след приключването им данъчно задълженото лице възнамерява да ползва апартамента за офис, да го отдава под наем или да го продаде с оглед развитието на икономическите условия в страната занапред.
Въпросът, който е поставен при наличието на описаната фактическа обстановка, е:
Има ли право дружеството да преотстъпва корпоративен данък, инвестиран в покупката на апартамент, находящ се в гр. В…, предвид това, че към момента на проверката не е ясна целта, с която е закупен?
Във връзка с необходимостта от създаване на унифицирана данъчна практика по прилагането на разпоредбите на ЗКПО, свързани с данъчните облекчения, представляващи минимална или регионална държавна помощ и с оглед на регламентираното с чл. 33, т. 4 от Устройствения правилник направомощие на Дирекция “Данъчна политика“ да изготвя становища по прилагането на данъчното и счетоводното законодателство, копие от Вашето запитване беше изпратено с молба за становище до посочената дирекция.
С писмо Изх. № 16-12-30/02.06.2011 г. Дирекция “Данъчна политика“ изрази становище по поставените от Вас въпроси, което се споделя от ЦУ на НАП, както следва:
Настоящото становище е изготвено при допускането, че проверяваното дружеството прилага като избрана счетоводна база Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия.
Видно от приложените материали проблем за оценка на допустимостта на преотстъпването по чл. 184 във връзка с чл. 188 на ЗКПО е придобиването на недвижим имот – апартамент съгласно Нотариален акт No ….. от 26.10.2009 на ЗКПО. В този смисъл следва да подчертаем, че от изложеното в обясненията на данъчно задълженото лице не става ясно каква е целта на придобиването. Посочени са следните алтернативи:
1.Използване на имота в дейността на дружеството – например за офис:
Тази хипотеза налага счетоводното отчитане да бъде съобразено с разпоредбите на Счетоводен стандарт (СС) 16 „Дълготрайни материални активи”, както и т. 3.2. от СС 40 „Отчитане на инвестиционни имоти”. В този случай условието по чл. 188, ал. 2 на ЗКПО за инвестиране на преотстъпения данък ще е изпълнено.
2.Използване на имота за отдаване под наем или за продажба:
В този случай имотът следва да бъде третиран като инвестиционен или като имот държан за продажба, по смисъла на т. 2 от СС 40 като и в двете хипотези (инвестиционен имот и имот за продажба) условията за инвестиране по чл. 188, ал. 2 от ЗКПО имат различно третиране. В тази връзка и предвид разпоредбите на счетоводното законодателство са възможни следните хипотези:
2.1. Имоти за продажба – отчитат се като материални запаси (стоки, доставки на стоки и в последствие стоки, незавършено производство или продукция). В тази хипотеза условията на инвестиране няма да са изпълнени, тъй като не е изпълнено условието на чл. 188, ал. 2 от ЗКПО за инвестиране в „дълготрайни материални и нематериални активи съгласно счетоводното законодателство”.
2.2. Инвестиционни имоти – същите се отчитат като дългосрочни финансови активи с изключение на изгражданите имоти и разработваните имоти.
По отношение на имотите, придобити като инвестиционни, респективно отчитани като дългосрочни финансови активи, преотстъпването на данък няма да е допустимо, тъй като не е налице дълготраен материален актив.
Що се касае до изгражданите и разработвани имоти и независимо от това, че тяхното предполагаемо предназначение може да бъде с инвестиционна цел, то отчитането им до момента на признаване като инвестиционни имоти е идентично с начина на отчитане на ползваните в дейността имоти, респективно прилага се СС 16. Предвид на това, считаме че имотите, които са в процес на изграждане и разработване, изпълняват условията на чл. 188, ал. 2 на ЗКПО до момента на трансформирането им в инвестиционни, в случаите когато за тях е спазен 4-годишния срок съгласно посочената разпоредба. Това е така, тъй като материалният данъчен закон не поставя изискване по какъв начин ще се ползва имота, а дали е дълготраен материален актив. В тази връзка следва да се има предвид, че последващите разходи, свързани с вече признат инвестиционен имот не могат да бъдат предмет на изпълнение на условията на чл. 188, ал. 2 от ЗКПО, тъй като водят до увеличаване на стойността на дългосрочен финансов актив.
В заключение следва да се отбележи, че за целите на признаване на правото на преотстъпване на корпоративен данък по чл. 184 във връзка с чл. 188 от ЗКПО, е без значение местонахождението на дълготрайните материални активи, в които е инвестиран преотстъпения данък. Мотивите за това са следните:
Данъчното облекчение по чл. 184, във връзка с чл. 188 на ЗКПО под формата на минимална помощ представлява дерогация от принципната забрана за предоставяне на държавна помощ, не по силата на чл. 107 (предишен чл. 87), параграф 3, букви „а” и „в” от Договора за функциониране на Европейския съюз, а по силата на Регламент № 1998 /2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора (сега чл. 107 и 108). Нито чл. 188 от ЗКПО, нито Регламент № 1998/2006 визират размер на дружествата, икономическо развитие на района или обвързаност на инвестицията с общината, в която дружеството извършва производствена дейсност. Възможността за преостъпване на корпоративен данък почл. 184, т. 1 от ЗКПО налага обвързаност на производствената дейсност с конкретни общини, която обвързаност не е налице по отношение изпълнението наусловията за инвестиране по чл. 188, ал. 2 от ЗКПО.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА НАП:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

Оценете статията

Вашият коментар