прилагане на чл.209, ал.1, т.1 от ЗКПО.

Изх. №24-34-928
Дата: 04.03.2008 год.
Относно: прилагане на чл.209, ал.1, т.1 от ЗКПО.
По повод Ваше писмено запитване с вх.№ 24-34-928/ 19.12.2007 г. по описа нана Националната агенция за приходите. Ви уведомявам следното:
Поставените въпроси се отнасят до прилагането на разпоредбите на чл.209, ал.1, т.1 от ЗКПО при следната фактическа обстановка: служителите, които ползват през даден месец платен отпуск, получават брутно трудово възнаграждение, което се формира като:
•Основна работна заплата – за отработените дни;
•Допълнителни трудови възнаграждения със задължителен характер;
•Възнаграждение за ползвания платен отпуск;
•Други.
При ползване на платен отпуск основната работна заплата за отработените дни е по-малка от определенотопо трудов договор основномесечновъзнаграждение,но основното месечно възнаграждение реално не е намалено. В този случай – ползване на платен отпуск, счита ли се, че основното месечно възнаграждение на лицето за този месец не е по-малко от средномесечното основно възнаграждение за предходните три месеца?
Съгласно чл.209, ал.1 от ЗКПО (в сила от 1.01.2007 г.) не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква “б“ в размер до 40 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно условията, изброени в т.1 – т.5. Първото условие се отнася до основното месечно възнаграждение и изисква в месеца на предоставяне на ваучерите същото да не е по-малко от средномесечното основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца.
Следва да се има предвид, че посочената норма е обвързана с договореното основно трудово възнаграждение, а не с полученото възнаграждение. Това изрично е посочено след изменението на чл.209, ал.1. т.1 от ЗКПО (в сила от 1.01.2008 г.). С разпоредбата на чл.66 от Кодекса на труда е регламентирано съдържанието на трудовия договор. Един от тези елементи, визиран в ал.1. т. 7, е основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността па тяхното изплащане. В този смисъл основното трудово възнаграждение може да бъде променено единствено с промяна на индивидуалния трудов договор. Следователно ползването на платен отпуск не променя договореното с индивидуалния трудов договор основно трудово възнаграждение. Поради това ваучерите за храна до 40 лв., предоставяни на лицата,
1
ползващи въпросния отпуск, не се облагат с данък върху социалните разходи, при спазване и на останалите изисквания на ЗКПО.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’

Оценете статията

Вашият коментар