Изх. № 24-34-610
Дата: 19. 02. 2008 г.
Относно: прилагане на чл.209, ап. 1, т. 1 и 2 от ЗКПО.
По повод Ваше писмено запитване с вх.№ 24-34-610/ 11.07.2007 г. по описа нана Националната агенция за приходите, Ви уведомявам следното:
Поставените въпроси се отнасят до прилагането на разпоредбите на чл.209, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗКПО и по-конкретно: Основното месечно възнаграждение и основната работна заплата, едно и също понятие ли са? Когато в месеца на предоставяне на ваучерите лицето е ползвало отпуск за временна неработоспособност, това отразява ли се върху основното месечно възнаграждение? Кога се счита, че данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения?
По отношение прилагането на чл.209,ал.1, т. 1 от ЗКПО
Съгласно чл.209, ал.1 от ЗКПО (в сила от 1.01.2007 г.) не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква “б“ в размер до 40 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно условията, изброени в т.1 -т.5. Първото условие се отнася до основното месечно възнаграждение и изисква в месеца на предоставяне на ваучерите същото да не е по-малко от средномесечното основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца.
Следва да се има предвид, че посочената норма е обвързана с договореното основно трудово възнаграждение, а не с полученото възнаграждение. Това изрично е посочено след изменението на чл.209, ал.1, т.1 от ЗКПО (в сила от 1.01.2008 г.). С разпоредбата на чл.66 от Кодекса на труда е регламентирано съдържанието на трудовия договор. Един от тези елементи, визиран в ал.1, т.7, е основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. В този смисъл основното трудово възнаграждение може да бъде променено единствено с промяна на индивидуалния трудов договор. Следователно ползването на отпуск за временна неработоспособност не променя договореното с индивидуалния трудов договор основно трудово възнаграждение. Поради това ваучерите за храна до 40 лв., предоставяни на лицата, ползващи въпросния отпуск, не се облагат с данък върху социалните разходи, при спазване и на останалите изисквания на ЗКПО.
По отношение прилагането на чл.209, ал. 1, т.1 и 2 от ЗКПО
Подлежащите на принудително изпълнение публични вземания са изброени изчерпателно в чл.169, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Принудително изпълнение на публични вземания се допуска, когато е налице някое от изпълнените основания по чл.209, ал.2 от ДОПК:
1.ревизионен акт, независимо дали е обжалван;
1
2.декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски:
3.актове по чл.106 и 107 от ДОПК, независимо дали са обжалвани.
Изброените в писмото хипотези: установени с ревизионен акт публични задължения, които не са погасени в 14-дневен срок от връчването на акта, публични задължения по смисъла на чл. 107, ал.1 от ДОПК представляват „подлежащи на принудително изпълнение публични задължения“, поради което за съответния работодател няма да може да се приложи нормата на чл.209, ал.1 от ЗКПО.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//
‘