1540/11.05.2012 т.
ЗДДФЛчл.22а, ал.1, т.3
ЗДДФЛчл.23, т.5
ЗДДФЛчл.50
Относно: прилагане на чл. 22а от ЗДДФЛ и подаване на годишна данъчна декларация за доходите на физическите лица, придобити през 2010 г.
Според изложеното в запитването и от допълнително проведен телефонен разговор се установи, че през 2010 г. Х е сключилс „У” АД договор за банков кредит, обезпечен с ипотека за придобиване на недвижим имот, находящ се в гр. Н, ул. „А”. Лицето е собственик и на поземлен имот в землището на гр. Н, местност „С”, заедно с построената в него сграда, който е придобит през 2008 г. с нотариален акт от 2008 г. Имотът е извън регулация, има електричество, но няма ВиК и асфалтов път до него. През периода лицето работи само по трудов договор и не е подавало годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, тъй като работодателят е определил годишния размер на данъка.
Във връзка с гореизложеното поставя се въпроса лицето има ли право на данъчно облекчение за млади семейства по договор за ипотечен кредит за 2010 г.?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, ДВ бр. 95/2006г., посл. изм. ДВ бр. 99/2011г.) изразяваме следното принципно становище:
Предвид действащата от 01.01.2010 г. нормативна уредба на основание чл. 22а, ал. 1 от ЗДДФЛ местните физически лица могат да ползват данъчно облекчение за млади семейства, като приспадат от сумата по годишните данъчни основи по чл. 17 направените през годината лихвени плащания по ипотечен кредит за закупуване на жилище, когато едновременно са налице следните условия:
1. договорът за ипотечния кредит е сключен от данъчно задълженото лице и/или от съпруга/та, с който/която имат сключен граждански брак;
2. данъчно задълженото лице и/или съпруга/ата не са навършили 35-годишна възраст към датата на сключване на договора за ипотечен кредит;
3. ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година.
Следва да се отбележи, че условието по чл. 22а, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ е за “единствено жилище“, а не за “единствен имот“ на семейството. В този смисъл, ако семейството притежава други недвижими имоти, които не са “жилище“, физическото лице не губи правото си на данъчно облекчение по чл. 22а от ЗДДФЛ. Определението, дадено в нормата на § 1, т. 51 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ за “недвижим жилищен имот“ е във връзка с прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 1 от закона и не може да бъде прилагано по аналог, тъй като не отговаря на целите на данъчното облекчение по чл. 22а. Легална дефиниция на понятието „жилище“ е дадена в § 5, т. 30 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ — „съвкупност от помещения, покрити или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди“. Предвид изложената нормативна уредба като „жилища“ се дефинират недвижими имоти, чието предназначение е задоволяването на жилищни нужди /например апартамент, къща, вила и др./.
Доколкото от нотариалния акт не е видно дали построената в имота сграда може да се използва за задоволяване на жилищни нужди /без значение е липсата на ВиК в имота/ и в зависимост от това дали същата се определя като жилище, са възможни следните две хипотези:
1. Ако придобитата сграда с нотариален акт от 2008 г. се квалифицира като жилище по смисъла на § 5 , т. 30 от ЗУТ, не е налице третото от установените в чл.22а от ЗДДФЛ условия, тъй като ипотекираното жилище в гр. Плевен, ул.”А” не може да се смята за единствено жилище за семейството. В този случай съгласно действащата нормативна уредба, за данъчната 2010 година не е налице правно основание за ползване на данъчното облекчение за млади семейства.
2. При положение, че сградата не е жилище по смисъла на § 5 , т. 30 от ЗУТ е налице правно основание за ползване на данъчното облекчение за млади семейства, ако са изпълнени и останалите две изисквания на чл.22а, ал. 1 от ЗДДФЛ.
На основание чл. 23, т. 5 от ЗДДФЛ, за да се ползва данъчното облекчение по чл.22а от същия закон, следва да се подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, към която да се приложи документ, издаден от банката кредитозаемател, удостоверяващ размера на направените през годината лихвени плащания по първите 100000 лв. от главницата на ипотечния кредит за закупуване на жилище.
Изпълнението на условията във връзка с ползване на данъчното облекчение подлежи на последващ контрол от органите по приходите на НАП.
‘