Прилагане на чл. 37, ал. 1, т. 12 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица

Изх. № 94-Ю-8
Дата: 15.08.2008 год.
ЗДДФЛ, чл. 37, ал. 1, т. 12.
Относно: Прилагане на чл. 37, ал. 1, т. 12 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица
В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ – гр. София и, поради отсъствието на установена практика по поставения въпрос, препратено за становище до Дирекция „Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане“ и Дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ (наш вх. № 94-Ю-8/04.07.2008 г.), Ви уведомявам следното:
Видно от изложеното в запитването Ви, чуждестранно физическо лице – гражданин на Република Турция, е едноличен собственик на капитала на местно за Република България юридическо лице. В това си качество физическото лице прехвърля с договор всичките си дялове на друго местно за Република България юридическо лице. Съгласно договора за прехвърляне (продажба) на дружествените дялове, продавачът се задължава да заплати разходите за ползваните от него във връзка с осъществяването на сделката консултантски и адвокатски услуги от заплатената му от купувача цена на дружествените дялове.
При така изложената фактическа обстановка, поставеният въпрос е законосъобразно ли е при определянето на окончателния данък продажната цена на дяловете да бъде намалена с разходите на чуждестранното физическо лице за ползваните от него консултантски и адвокатски услуги във връзка с осъществяването на сделката.
На основание чл.37, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица
(ЗДДФЛ),с окончателен данък независимо от обстоятелствата по чл. 13 се облагат изброени-
те в същата алинея доходи от източник в Република България (в т. ч. доходи от продажба
на дялове), начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са
реализирани чрез определена база в страната.
За целите на ЗДДФЛ понятието “определена база“ е определена база по смисъла на § 1,
т. 7 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (§ 1, т. 4 от
ДР), а именно:
а) определено място, чрез което чуждестранно физическо лице извършва цялостно
или частично независими лични услуги или упражнява свободна професия в страната, като
например архитектурно ателие, зъболекарски кабинет, адвокатска или друга кантора на
консултант, офис на независим одитор или счетоводител;
б) трайно извършване на независими лични услуги или упражняване на свободна
професия в страната, дори когато чуждестранно физическо лице не разполага с определено
място.
Следователно, тъй като в конкретния случай доходите от продажбата на дяловете на чуждестранното физическо лице – гражданин на Република Турция, не са реализирани чрез
определена база в нашата страна, тези доходи подлежат на облагане с окончателен данък по реда и при условията на ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 37, ал. 4 от ЗДДФЛ, в сила от 1 януари 2008 г., окончателният данък за доходите от продажба на дялове, изплатени на чуждестранни физически лица, се определя върху положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване.
Съгласно чл. 33, ал. 6 от ЗДДФЛ, цената на придобиване, включително за целите на определянето на облагаемият доход при продажба на дялове е :
1. документално доказаната цена на придобиване на имуществото;
2. документалнодоказаната ценана придобиваненаимуществото,увеличенас
документално доказаното доплащане, дължимо от физическото лице – в случаите на замяна с
доплащане;
3.нула – когато няма документално доказана цена на придобиване, включително за
имущество, придобито по дарение, или за акции и дялове, получени при разпределение на
печалба или друг източник на собствен капитал; Цената на придобиване по ал. 1 е нула и при
последваща продажба или замяна на поземления имот по т. 8, включително на ограничени
вещни права върху него;
4.документално доказаното доплащане, дължимо от физическото лице – в случаите на
замяна с доплащане, когато няма документално доказана цена на придобиване на
имуществото;
5. частта от непаричната вноска, вписана в учредителния договор, в дружествения
договорили вуставанатърговскодружество, съответстващанапродадените илина
замененитеакции и дялове -в случаите на направени непаричнивноскив търговско
дружество;
6.пазарната цена по чл. 10, ал. 4 на имуществото, придобито при замяна – в случаите на
продажба/замяна на имущество, придобито при замяна;
7.документално доказаната цена на придобиване на имуществото, актуализирана до
1997 г.включително с общия индекс на потребителските цени, обявен от Националния
статистически институт – в случаите на продажба или замяна на имущество, придобито преди
1 януари 1998 г.;
8.документално доказаната цена на придобиване на поземления имот, съответстваща
на частта, за която е учредено право на строеж – в случаите на учредяване право на строеж.
Видно от цитираната разпоредба, разходите за ползвани консултантски и адвокатски услуги са извън тези разходи, които се включват в понятието „цена на придобиване“ за целите на ЗДДФЛ и не подлежат на приспадане за целите на данъчното облагане.
В допълнение следва да имате предвид, че съгласно чл. 13, ал. 4 от Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Турция, реализираните доходи от продажба на дялове в българско дружество не подлежат на облагане с данък в България. Изключение от това правило е предвидено единствено ако периодът между придобиването и прехвърлянето на имуществото не надвишава една година. Съобразно разпоредбите на Раздел III от Глава шестнадесета на ДОПК, предвидените в спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане данъчни облекчения се ползват само след доказване на основанията за това.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’

Оценете статията

Вашият коментар