Изх. № 94-С-394
Дата: 09.11.2011 год.
ЗКПО, чл. 43, ал. 3, т. 1
Относно:прилагане на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗКПО
С Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. №94-С-394#2/20.09.2011 г., изисквате становище относно регулацията на слаба капитализация на лихви по банкови кредити и финансов лизинг по реда на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗКПО, в случаите, когато са обезпечени изцяло от заемателя, но финансовата институция е изискала и допълнително обезпечение от свързано лице.
Казано с други думи въпросът, който се поставя е дали разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗКПО обхваща всички случаи, когато банков кредит или финансов лизинг са обезпечени от свързано лице или хипотезата на правната норма се отнася до определени случаи на предоставени обезпечения, при които кредитът/финансовият лизинг не би бил предоставен без наличие на обезпечение от свързаното лице.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, по поставените въпроси изразявам следното становище:
В разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗКПО са посочени разходи за лихви, които не се са обект на регулация на слабата капитализация. Съгласно т. 1 от ал. 3 на чл. 43 от ЗКПО в разходите за лихви не се включват разходите за лихви по финансов лизинг и банков кредит, освен когато страните по сделката са свързани лица или лизингът, съответно кредитът, е гарантиран или обезпечен от или е отпуснат по нареждане на свързано лице.
В контекста на поставения от Вас въпрос от цитираната разпоредба се налагат следните изводи:
Разходите за лихви подлежат на регулация, когато е налице някоя от следните хипотези:
1. страните по сделката са свързани лица;
2. лизингът, съответно кредитът, е гарантиран от свързано лице;
3. лизингът, съответно кредитът е обезпечен от свързано лице;
4. лизингът, съответно кредитът е отпуснат по нареждане на свързано лице.
От формулировката на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗКПО е видно, чеако е налице която и да е от разгледаните четири хипотези, разходите за лихви ще подлежат на регулация (ако не попадат в останалите изключения по чл. 43, ал. 3 и не е приложимо изключението по ал. 6), като това по никакъв начин не е обвързано както с обстоятелството дали обезпеченията, направени от свързани лица, покриват изцяло или частично размера на лизинга/кредита, така и дали обезпечението е фактически реализирано от финансовата институция. В подкрепа на този извод е и хипотезата на т. 4, която очевидно изключва възможността да бъде извършвана частична регулацияна разходите за лихви.
Също така хипотезата както на т. 1(страните по лизинговата или кредитната сделка са свързани лица), така и на останалите три хипотези, не изключва регулация на разходите за лихви, когато сделките е сключени при пазарни условия. Следователно, когато лизингът/кредитът е отпуснат от свързано лице, независимо, че е определена пазарна лихва, разходите за лихви, отчетени от лизингополучателя/кредитополучателя ще подлежат на данъчна регулация. Поради това не може да се подкрепи твърдението, че разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗКПО не гарантира обективност на данъчното облагане. Тълкуването и прилагането на тази разпоредба по никакъв начин не следва да бъде обвързвано със субективни фактори като например политиката на финансовите институции по отношение на обезпеченията по лизинговите договори/договорите за кредит.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘