Изх. № 94-М-651
Дата:04.03.2013 год.
КСО, чл. 6а;
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 1;
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 12 (1);
СИДДО между България и Белгия, чл. 15.
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило вна Националната агенция за приходите (НАП) с вх. № …………………..г., Ви уведомявам следното:
Съгласно изложената фактическа обстановка, през периода април–декември 2011 г. предприятието „…………….” ЕООД е командировало работници в Белгия за извършване на строително-монтажни работи. Работниците са изпращани за период от 26 дни, след което има кратки прекъсвания на командироването за 7-14 дни и лицата отново са изпращани за период от 20-25 дни до приключвани на работата. На командированите лица са издадени удостоверения А1 от компетентната българска институция по приложимо законодателство.
Във връзка с така изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Има ли нормативно определени минимални възнаграждения, осигурителни вноски и данък върху дохода, които дължи дружеството на работник, който е командирован в Белгия за не повече от 30 календарни дни; Ако има – в какви размери са; Осигурителните вноски и данък в България или в Белгия се заплащат.
І. Относно социалното осигуряване
От 01.01.2007 г. в България се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност.
За да се установи дали е налице основание за социално и здравно осигуряване в нашата страна спрямо едно лице, попадащо в обхвата на координационните регламенти, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (прилага се от 01.05.2010 г.) и се удостоверява чрез формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност), издаван от институцията на държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице.
Този формуляр удостоверява, че трудовоактивното лице е подчинено на законодателството на определена държава–членка и че същото е освободено от прилагане на осигурителното законодателство на всички други държавичленки, в които то полага труд.
Удостоверение, надлежно издадено от институцията, която е определена от компетентен орган на съответната държава–членка има обвързващ ефект за институциите на другите държави–членки, като те са длъжни да признават формуляра до оттеглянето или обявяването му за невалиден.
В конкретния случай, издадените от НАП формуляри А1 на посочените в запитването лица удостоверяват, че те остават подчинени на българското законодателство в областта на социалната сигурност за целия период на изпращане в Белгия, което означава, че всички задължителни осигурителни вноски за лицата, включително от дейността им в Белгия, ще се плащат в държавата, на чието законодателство са подчинени те (България).
Следва да имате предвид, че съгласно параграф 3, буква „б” от Решение А2 на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, кратковременните прекъсвания на дейността на работника в предприятието в държавата на заетост, независимо от причината, не представлява прекъсване на периода на командироване по смисъла на чл. 12 (1) от Регламент (ЕО) № 883/2004.
В конкретния случай, ако едно лице, което попада в приложното поле на чл. 12 (1) от Регламент (ЕО) № 883/2004, е било изпратено да извършва трудова дейност в Белгия за период от 26 дни, след което се е върнало за кратко в България и отново е изпратено в Белгия да полага труд до завършване на определената работа, няма пречка целият период на изпращане да се третира като едно командироване по смисъла на чл. 12 (1) от Регламент (ЕО) № 883/2004.
По отношение на вноските за ДОО, от 13.09.2010 г. е в сила чл. 6а от Кодекса за социално осигуряване. Съгласно тази разпоредба осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани по реда на чл. 121, ал. 3 и 4 от Кодекса на труда, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане – минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1.
Разпоредбата на чл. 6а от КСО се прилага по отношение на работници и служители, командировани по реда на чл. 121, ал. 3 и 4 от КТ. По въпросите, свързани с прилагане на КТ следва да се обърнете към Министерство на труда и социалната политика. Информация относно размера на минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава може да получите от институцията на тази държава, която контролира спазването на Директива 96/71/ЕО или от Министерство на труда и социалната политика, съответно Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, която е централното звено за връзка по отношение прилагане на горепосочената директива.
ІІ. Относно данъчното облагане
По отношение на данъчното облагане следва да имате предвид, че облагането на доходите от трудови правоотношения на българските физически лица е уредено в Глава пета, Раздел І от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и чл. 15 от СИДДО между България и Белгия. СИДДО, която по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 75 от ЗДДФЛ се прилага приоритетно пред нормите на вътрешното законодателство, предвижда в чл. 15, ал. 1, че доходите от трудови правоотношения на български местни лица, получени за труд, положен в Белгия могат да се облагат с данък в Белгия с изключение на случаите, когато кумулативно са изпълнени условията, изредени в чл. 15, ал. 2 от Спогодбата, а именно:
а) получателят пребивава в другата договаряща държава за период или периоди, непревишаващи общо 183 дни в течение на данъчната година;
б) възнагражденията се плащат от работодател или за сметка на работодател, който не е местно лице на другата договаряща държава;
в) възнагражденията не са за сметка на място на стопанска дейност или определена база, каквито работодателят има в другата държава.
Когато и трите условия, предвидени в чл. 15, ал. 2 от СИДДО, са налице, доходът се облага само в България.
В запитването е посочено, че лицата се командироват в Белгия за период не повече от 26 дни, след което се връщат в България и отново се командироват за 20-25 дни за довършване на работата. Предвид това и цитираната нормативна уредба, ако в рамките на данъчната година лицата имат пребивават в Белгия за период или периоди, непревишаващи общо 183 дни в течение на данъчната година и останалите две условия на чл. 15, ал. 2 от Спогодбата са налице, това предпоставя невъзможността на Белгия да облага тези доходи според вътрешното си законодателство. Във връзка с наличието на място на стопанска дейност на „………………………” ЕООД е необходимо да имате предвид и нормата на чл. 5, ал. 3 от Спогодбата, по силата на която строителен или монтажен обект е място на стопанска дейност, единствено когато дейността на същия е с продължителност над дванадесет месеца.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на необлагаемите доходи. Тези доходи подлежат на авансово облагане с данък на основание чл. 42 от ЗДДФЛ, като съгласно ал. 1 на този член, авансовият данък се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа, определена съгласно чл. 42, ал. 2 и 3 от закона. Размерът на дължимия данък се определя като месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ се умножи по данъчна ставка 10 на сто, а данъкът се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец
(чл. 42, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДФЛ).
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА НАП:
/СТОЯН МАРКОВ/