Изх. № 24-33-92
Дата: 19.10.2010 год.
ДОПК, чл. 55, ал. 2
Относно: прилагане на чл. 55, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
По повод на постъпило в ЦУ на НАП Ваше писмо, заведено с наш вх. № 24-33-92 от 11.08.2010 г. във връзка с прилагането на чл. 55 от ДОПК, считам следното:
С ал. 1 и 2 на чл. 55 от ДОПК е предвидено, че при поискано от страна органа по приходите, водещ съответното производство, представяне на документ, който е съставен на чужд език, същия следва да бъде придружен с точен превод на български език, който се извършва от заклет преводач. Изхождайки от следващата разпоредба може да се направи извода, че за представянето на този документ, ведно с неговия превод органа по приходите има право да постави срок като в случай, че изискания документ не бъде представен в определения за това срок, такъв превод може да бъде извършен и от органът по приходите, за сметка на лицето. С оглед на тези две разпоредби би могъл да се направи извода, че в производствата по ДОПК писмени доказателства, съставени на чужд език следва да бъдат представяни с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
От писмото не става ясно защо към събраните в съответното административно производство документи не са предоставени техните преводи така, както е изискването на чл. 55, ал. 1 от ДОПК, съответно не е приложена нормата на ал. 2 на чл. 55 от ДОПК. С оглед прилагането на разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ДОПК, а именно когато превода се извършва от органа по приходите за сметка на лицето, считам че тази норма не се отнася за етапа на съдебното обжалване на съответния акт, т.е. същата е приложима по отношение на административната фаза на производството по време, на което се изискват и представят съответните писмени доказателства. В този смисъл и средствата, вложени от страна на НАП за извършване на превода ще се събират от субекта по общия ред за всички частноправни вземания.
Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК за неуредените в ДОПК случаи субсидиарно приложими са разпоредбите на АПК и ГПК. С чл. 14, ал. 1 от АПК е предвидено, че всички производства по кодекса (включително по обжалване) се водят на български език, а документи, представени на чужд език, трябва да бъдат придружени с точен превод на български. С аналогичен смисъл е и разпоредбата чл. 185, изр. първо от ГПК, съгласно която документ, представен на чужд език, се придружава с точен превод на български, заверен от страната. В този смисъл би могло да се приеме, че извършването на съответния превод на представен в съдебното производство документ на чужд език е за сметка на заинтересованото лице, което го представя, независимо от изхода на производството.
С оглед на изложеното считам, че не е възможно да бъде приложена разпоредбата
на чл. 55, ал. 2 от ДОПК в съдебното производство, но предвид разходите за превод,
които се налага да бъдат извършени при разпореждане от страна на съответния съд
считам, че е необходимо да бъде поискано от съда присъждане на направените разноски
за превод, което следва да бъде доказано със съответните, удостоверяващи, разхода
документи.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/’