Изх. № 04-19-1210
Дата: ………. г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
Относно: Прилагане на чл. 71, т. 4 от ЗДДС за право на приспадане на данъчен кредит от лице, което притежава митническа декларация, в която е посочено като вносител.
С настоящото писмо Ви информирам за практически казус, при който възникват затруднения с прилагането на чл. 71, т. 4 от ЗДЦС за право на приспадане на данъчен кредит.
В чл. 71, т. 4 от ЗДДС е посочено, че лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава митническа декларация, в която лицето е посочено като вносител, издало е протокол по чл. 117 и е спазило изискванията на чл. 86 – в случаите по чл. 57“.
В редица хипотези, при осъществен внос не се издава митническа декларация, а се издава друг документ.
Една от тези хипотези е следната: Въз основа на писмена покана от съответната митница се заплащат митни сборове и държавни вземания. Съгласно чл.53, т.1 от Регламент № 2913/92 на ЕИО, с който е утвърден Митническия кодекс на Общността, вносителят превежда, съгласно чл. 204, ал.1 от Регламент № 2913/92 на ЕИО, съответната сума дължим ДЦС по сметка на митническия пункт, като за тези стоки е подаден митнически манифест. С Решение на началника на митническия пункт е отказано регистриране на подадената митническа декларация с позоваване на чл.866 от Регламент 2454/93 г. на ЕИО, съгласно който щом възникнали митнически задължения по повод на внос на стоки са платени, стоките се смятат за стоки от Общността, без да е необходимо издаване на декларация за пропускане на вноса.
Вносителят за осъществен от него внос в хипотезата, описана по-горе, при която митническото учреждение действа в съответствие правилата регламентирани с правото на ЕС, не издава митническа декларация, а вносителят ще притежава митнически документ, който е решение.
ЗДДС, който е в сила от 1.01.2007 г., транспонира разпоредбите на 6-та Директива на Съвета 77/388/ЕЕС, в чл. 18, т.1, б.“б“ от която /и в текста на английски, и в българския превод/ в правилата, регламентиращи правото на приспадане, е записано, че данъчно задълженото лице следва да притежава документ за внос, а не митническа декларация за него. Аналогична е и разпоредбата на чл.178, б.“д“ от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета, която отмени 6-та Директива – по отношение на вноса на стоки, лицето следва да притежава документ за внос.
На практика при транспонирането във вътрешното законодателство при упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит е въведено ограничение -лицето да притежава не какъвто и да е документ, удостоверяващ вноса, а само митническа декларация, каквото ограничение и в двете цитирани директиви няма. Съгласно чл.249, ал.З от ДЕО обаче, Директивите се прилагат директно само по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат с тях, но не и относно формите и средствата, поради това, въпреки несъответствието на чл.71, т.З от ЗДДС с обсъжданите текстове от двете директиви, той е действащото в момента право.
От друга страна, по силата на чл.866 от Регламент 2454/93 г. на ЕИО и чл.53, т.1 от Регламент № 2913/92 на ЕИО, не е налице необходимост в случаи като сега обсъждания, да се издава митническа декларация. Съгласно разпоредбата на чл.249, ал.2 от ДЕО, регламентите имат задължителна юридическа сила по отношение на държавите-членки, като за тяхното приложение във вътрешния правов ред не се издава отделен, специален, въвеждащ акт. Поради това може да се направи извод, че е недопустимо с вътрешен нормативен акт, особено, когато се касае за упражняване на дадено право, да се въвежда ограничителен режим в противоречие с разпоредби от Регламенти на ЕИО.
С оглед на гореизложеното, считаме, че в описаната хипотеза правото на приспадане на данъчен кредит може да бъде упражнено, без да е налице митническа декларация за осъществения внос, който следва да бъде доказан с всички доказателства, предвидени в цитираните по-горе два регламента, както и Закона за митниците.
Други хипотези, при които е възможно да бъде осъществен внос без да се издава митническа декларация, са следните:
1.издава се доклад за досъбиране;
2.доброволно плащане след уведомително писмо;
3.постановление за принудително събиране;
4.повторна проверка по декларация по чл. 84 от Закона за митниците;
5.решение за нова митническа стойност;
6.оформяне на внос на място-само по фактура.
Това са хипотезите, които са ни известни и е възможно това изброяване да не е изчерпателно.
В допълнение, считаме че не може да възникне проблем, във връзка с осъществена митническа контрабанда, тъй като на основание чл. 233, ал. 4 от Закона за митниците, стоките – предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са.
//
‘