.№ М-24-33-176
Дата:06.11.2012 год.
ЗДДС/отм./, чл. 77, ал. 1, т. 4;
ЗДДС/отм./, чл. 77, ал. 5;
ППЗДДС/отм., чл. 75а, ал. 1;
ППЗДДС/отм./, чл. 75а, ал. 2.
Относно: прилагане на чл. 77, ал. 5 от ЗДДС (отм.)
С Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № ………………..г. е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество е подало на 28.05.2012 г. в ТД на НАП гр. ……….. искане за прихващане или възстановяване, с което се иска възстановяване на данък върху добавената стойност за месец 09.2005 г. във връзка с решение на ВАС, с който е отменен издаден от ТД на НАП гр. ………… ревизионен акт от 10.03.2009 г., както и се претендира лихва за невъзстановения данък по чл. 129, ал. 6 от ДОПК, изчислена за периода от 29.01.2006 г. до 29.05.2012 г.
В резултат на възложената проверка се установява, че с ревизионен акт от 12.06.2008 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 09.2005 г. Ревизионният акт е обжалван пред ДОУИ, вследствие на което преписката е върната за същия период за извършване на нова ревизия. В резултат на новата ревизия е издаден ревизионен акт от 10.03.2009 г. Същият акт е отменен с решение на ВАС. След отмяната на акта от съда, лицето претендира възстановяване на данък върху добавената стойност, заедно с лихва, считано от 29.01.2006 г. до 29.05.2012 г., т.е. за периода след изтичане на 45-дневния срок по чл. 77, ал. 1, т. 4 от ЗДДС (отм.) от датата на подаване на справка-декларацията за м. 11.2005 г., подадена на 14.12.2005 г., до 29.05.2012 г.
В тази връзка се поставя въпросът дължи ли се лихва върху невъзстановения в срок данъчен кредит за м. 9.2005 г. и ако се дължи – от кой момент?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Задължението на органите по приходите за изплащане на лихва е регламентирано в чл. 77, ал. 5 от ЗДДС (отм.). Разпоредбата на чл. 77, ал. 5 (отм.) от закона е материалноправна, тъй като с нея са уредени случаите, при които за задълженото лице възниква вземане под формата на законна лихва в резултат на неоснователната забава на администрацията да възстанови следващите се суми на лицето. Поради това, следва да се приложи разпоредбата на чл. 77, ал. 5 от ЗДДС (отм.), в редакцията й за 2005 г., действаща към момента на възникване подлежащия на възстановяване данък.
Съгласно същата, данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително и при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове, се възстановява ведно със законната лихва за забава, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон до окончателно изплащане, независимо от спирането и възобновяването на сроковете по данъчното производство.
За да възникне, обаче, правото на вземане на лицето за лихва, следва да са налице предпоставките на чл. 77 от ЗДДС (отм.), а именно сумите, дължими като данък върху добавената стойност за възстановяване да са заявени от регистрираното по ЗДДС лице и да не са му върнати без основание, респ. да е отказано възстановяване с акт, който в последствие е отменен.
В настоящия случай лицето не е декларирало подлежащия на възстановяване данък по начина, предвиден в чл. 77, ал. 1, т. 4 от закона и чл. 75а, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДДС (отм.) – а именно при приключена тримесечна процедура да е подадена справка за извършеното приспадане по образец (приложение № 5) и сумата да бъде посочена в клетка 80 на справка-декларацията. В Акт за прихващане или възстановяване (АПВ), с който е възстановен данъкът е посочено, че тримесечният период приключва м. 11.05 г., а не както лицето е смятало м. 10.05 г. Доколкото претендираната от лицето сума не е била декларирана по горния ред, не са били изпълнени изискванията за възстановяване на данъка в 45-дневен срок от датата на подаване на справка-декларацията за м. 11.2005 г., поради което считам, че датата, на която данъкът е следвало да се възстанови, съответно от която се дължи лихва, не би могла да е 29.01.2006 г., когато изтича 45-дневния срок от датата на подаване на справка-декларацията за м. 11.05 г., подадена на 14.12.2005 г.
Предвид, че лицето е пропуснало реда за деклариране на данък за възстановяване, редът, по който би могъл да бъде определен размера на данъка, подлежащ на възстановяване, е с извършване на ревизия и издаване на съответния ревизионен акт. С издаване на ревизионния акт се определя размера на данъка, подлежащ на възстановяване и възниква и правото на лицето за същото.
В тази връзка, за дата от която е дължима лихвата на основание чл. 77, ал. 5 от ЗДДС (отм.), следва да се приеме датата на издаването на ревизионния акт. Предвид, че в конкретния случай ревизионното производство е приключило с издаването на втория ревизионен акт (ревизионното производство следва да се счита висящо до издаване на втория ревизионен акт), следва да се приеме, че издаването на втория ревизионен акт е момента, от който е следвало да бъде изчислена лихва. Следователно, считам че на основание чл. 77, ал. 5 от ЗДДС (отм.) лихва се дължи от деня, следващ деня на издаване на втория ревизионен акт.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ
/СТОЯН МАРКОВ/
‘