Изх. № 24-39-96
Дата: 15.01.2020 год.
ЗДДС, чл. 118, ал. 1;
ЗДДС, чл. 118, ал. 3;
ДР на ЗДДС, §1, т. 41;
Наредба №Н-18/2006 г., чл. 3.
ОТНОСНО: прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/2006 г.)
В Централно управление на Национална агенция за приходите е препратено по компетентност Ваше писмо, заведено в общия деловоден регистър с вх. № 24-39-96/30.05.2019 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
………. LTD (Дружеството) е регистрирано във Великобритания. Основната му дейност е дистанционни продажби на стоки с произход Китай в Европейския съюз (ЕС) и извън него. Лицето е регистрирано по ЗДДС в Република България за доставките на български граждани, като няма постоянен обект в Република България. Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
В случай, че дружеството започне да получава плащания през системи като PayPal, следва ли да си регистрира касов апарат и да издава бележки за всяка продажба и технически възможно ли е това, имайки предвид, че собствениците са във Великобритания и извършват дейността си изцяло там?
Предвид изложеното и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по направеното запитване:
На основание чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка (фискален бон) от фискално устройство (ФУ) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип.
Търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Видно от дадената дефиниция, на първо място законът е предвидил за „търговски обект“, че е всяко място. За да се приложат разпоредбите на Наредба № Н-18/2006 г. обаче търговският обект, трябва да е на територията на Република България.
При извършване на електронна търговия, в случая предоставяне на услуги чрез мобилно приложение, е приложима разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и 2 от Закона за електронната търговия (ЗЕТ), съгласно която осъществяването на дейност по предоставяне на услуги на информационното общество (електронна търговия) се урежда от закона на държавата, където се намира мястото на дейност на доставчика на услуги, ако е на територията на държава членка на ЕС. Място на дейност е мястото, където доставчикът на услуги извършва стопанска дейност за неопределен срок. С оглед на териториалния обхват на Наредба №Н-18/2006 г., изискването за използване на ФУ е за регистриране на продажбите на стоки от търговски обект на територията на страната. В тази връзка на първо място следва да бъде даден отговор на въпроса дали разполага регистрираното във Великобритания и по ЗДДС в Република България дружество с търговски обект на територията на страната.
От изложеното в запитването не може да бъде направен извод за наличие на търговски обект на територията на страната по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС, независимо от обстоятелството, че извършваните от дружеството дистанционни продажби по смисъла на чл. 14 от ЗДДС са с място на изпълнение на територията на Република България и подлежат на облагане с приложимата данъчна ставка и другите относими към облагането правила в Република България.
Във връзка с гореизложеното …….. LTD не може да се определи като задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба №Н-18/2006 г., поради което за същото дружество не възниква задължение за прилагане разпоредбите на цитираната наредба.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/