Изх. № 24-34-102
Дата:13.12.2012 год.
ЗДДС, чл. 21;
ЗДДС, чл. 82, ал. 2, т. 3;
ЗДДС, чл. 136, ал. 1;
ДР на ЗДДС, § 1, т. 37а.
Относно: прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в случаите на получени доставки от данъчно задължено лице, свързани с пътуване и престой на командировани лица
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-34-102/04.07.2012 г. е изложена следната фактическа обстановка:
По силата на договор, сключен между българско дружество и гръцка банка могат да бъдат командировани в България служители на гръцката банка за нуждите на бизнес процеса на българското дружество. Предмет на тези пътувания са участие на служителите на гръцкото дружество в работни срещи на бизнес звената на българското дружество, участие в анализ и разработка на процеси, участие в изграждане на процедури и проекти, консултации за стартиране на нови продукти и услуги и др. Разходите, свързани с командированите в България служители на гръцката банка са за сметка на българското дружество.
В договора е регламентирано, че туристическите услуги, свързани с пътуванията, ще бъдат предоставяни от две гръцки дружества. Тези дружества нямат място на стопанска дейност на територията на България, не извършват услугите от постоянен обект на територията на страната и са данъчно регистрирани за целите на ДДС на територията на Гърция.
Дружествата предоставят на българското дружество следните видове услуги:
– резервация на самолетните билети;
– резервация за железопътен и воден транспорт;
– организация на превоз с автобус, автомобили, таксита и др.;
– самолетните билети София – Атина и Атина – София и други дестинации;
– билети за железопътен и/или воден транспорт;
– резервация на хотели на територията на България и чужбина;
– хотелското настаняване в хотели на територията на България и чужбина;
– организиране на зали за мероприятия, както и осигуряването на други, свързани с мероприятието материали и услуги, както и материално-техническо оборудване;
– други туристически услуги, ВИП услуги.
Фактурите, издавани от тези две дружества за посочените по-горе услуги не включват данък върху добавената стойност.
Стоките и услугите, са предоставени от двете гръцки дружества на българското дружество без изменение, във вида, в който те ги получават от други данъчно задължени лица.
Въпросите Ви са:
1. Как следва да се третират предоставените услуги за целите на данък върху добавената стойност и възниква ли задължение за българското дружество да начислява данък върху добавената стойност?
2. За кои видове от изброените услуги възниква задължение за българското дружество да начислява данък върху добавената стойност?
3. Трябва ли да се третират по специфичен начин за целите на данък върху добавената стойност резервацията/настаняването в хотели на територията на България?
4. Ако за българското дружество възниква задължение за начисляване на данък върху добавената стойност, каква е данъчната ставка, която следва да бъде приложена?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното принципно становище:
В зависимост от характера на правоотношението между българското дружество и гръцката банка във връзка с предоставяне на услугите по договора между тях, данъчното третиране на услугите, предоставени от двете гръцки дружества на българското дружество във връзка с пътуването на командированите в България служители на гръцката банка е както следва:
1. В случай, че между българското дружество и гръцката банка е сключен договор за предоставяне на персонал
Съгласно чл. 136, ал. 1 от ЗДДС, когато туроператор предоставя от свое име стоки или услуги във връзка с пътуването на пътуващо лице, за осъществяването на което се използват стоки или услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко, смята се, че се извършва една доставка на обща туристическа услуга.
По смисъла на т. 37а от § 1 на ДР на ЗДДС “пътуващо лице” е всяко лице – получател на обща туристическа услуга, която не е придобита с цел последваща продажба. Предвид това специалният ред на облагане на туристическите услуги се прилага по отношение на доставка на обща туристическа услуга към всяко лице, включително данъчно задължено лице, което е краен получател на услугата, закупило я за собствено ползване, а не с цел последваща продажба. В този смисъл получател на обща туристическа услуга може да бъде и работодател, за чиято сметка са командировани служителите му.
Считам, че аналогично е и данъчното третиране, когато дружество извършва своята собствена дейност чрез предоставен му персонал от друго лице по договор за осигуряване на персонал и който е командирован за негова сметка. Следователно, когато по договор за осигуряване на персонал служителите на гръцката банка са командировани в българското дружество за осъществяване на неговата икономическа дейност, следва да се приеме, че в този случай българското дружество е получател на обща туристическа услуга като пътуващо лице. В случай, че горепосочените две гръцки дружества предоставят от свое име стоки или услуги във връзка с пътуването на служители по договора между българското дружество и гръцката банка следва да се приеме, че същите действат като туроператори. Ако тези дружества, когато действат като туроператори предоставят услуги, за които е приложим Дял ХІІ “Специални режими”, Глава 3 “Специален режим за туристическите агенти” от Директива 2006/112/ЕС относно общата система на данък върху добавената стойност, който е аналогичен на предвидения в Глава шестнадесета на ЗДДС специален ред на облагане на туристическите услуги, регламентиращ данъчното третиране на “обща туристическа услуга” и ако служителите на гръцката банка са командировани в българското дружество за осъществяване на неговата икономическа дейност, то може да се приеме, че българското дружество се възползва пряко за свои собствени нужди от предоставените от двете гръцки дружества стоки и услуги, свързани с пътуванията, а не с цел последваща продажба.
В този случай българското дружество не следва да се определя като лице-платец на данъка по смисъла на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и съответно не възниква задължение за начисляване на данък върху добавената стойност за получените от същото услуги.
За определяне предоставените услуги, когато лицето, което ги предоставя е туроператор и получател по доставките е пътуващо лице по смисъла на § 1, т. 37а от ДР на ЗДДС, попадат ли в обхвата на “обща туристическа услуга” е приложимо указание на министъра на финансите с Изх. № УК-2/10.07.2012 г.
2. В случай, че между българското дружество и гръцката банка е сключен договор за предоставяне на услуги, свързани с бизнес-процеса на българското дружество
Когато чрез положения труд на командированите служители на гръцката банка същата извършва определени услуги, по които получател е българското дружество, при предоставяне на българското дружество от двете гръцки дружества на услуги, свързани с пътуванията на тези служители следва да се приеме, че българското дружество действа като туроператор, като придобива същите с цел последваща продажба. Възмездността в този случай се проявява чрез занижаването на цената на услугата, осъществявана от гръцката банка по договора, сключен между нея и българското дружество, която цена като правило би следвало да покрива разходите по изпълнението, каквито в случая са посочените в запитването услуги. В тази хипотеза, за тези от доставките, които съобразно разпоредбите на чл. 21 от ЗДДС са с място на изпълнение на територията на страната, българското дружество е лице-платец на данъка на основание на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и съответно за него възниква задължение за начисляване на данък върху добавената стойност за получените услуги.
3. Данъчно третиране на услугите, посочени в запитването
Тъй като в запитването са изложени множество хипотези на доставки на услуги, които в зависимост от вида на предоставяните от двете гръцки дружества услуги, могат да имат различно данъчно третиране, българското дружество като получател на тези услуги следва да съобрази съответния им данъчен режим. За данъчното третиране на различните видове услуги е приложимо посоченото по-горе указание на министъра на финансите с Изх. № УК-2/10.07.2012 г., което с оглед конкретиката на зададените въпроси е както следва:
Ако предоставените услуги от двете гръцки дружества включват освен основни туристически услуги по смисъла на т. 12 от § 1 на ДР на Закона за туризма и допълнителни туристически услуги е приложимо гореизложеното в зависимост от това дали българското дружество може да бъде третирано като пътуващо лице по смисъла на § 1, т. 37а от ДР на ЗДДС.
В случай, че предоставените услуги са само допълнителни туристически услуги по смисъла на т. 13 от § 1 на ДР на Закона за туризма, без същите да са придружени от основни туристически услуги във връзка с пътуване и престой, за тези услуги не се прилага специалния ред на облагане на туристическите услуги по Глава шестнадесета на ЗДДС и данъчното облагане на тези доставки е съобразно общите правила на закона.
Мястото на изпълнение на получени от българското дружество доставки на стоки и/или услуги, свързани с организиране на мероприятие (семинари, образователни мероприятия и др. подобни), които обичайно включват ползване на зала, храни и напитки през почивките, техническо оборудване, материали и други, се определя по общия ред – чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и това е мястото, където получателят – данъчно задължено лице, е установил независимата си икономическа дейност – т.е. на територията на страната. Във връзка с това и предвид обстоятелството, че доставчиците не са установени на територията на страната, данъкът е изискуем от получателя по доставката и българското дружество е лице-платец на данъка съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.
При предоставянето на услуги по организиране на мероприятия (семинари, образователни мероприятия и др. подобни) и свързани с тях доставки по пътуване и престой с обща цена данъчното третиране на доставките е съгласно изложеното в Раздел VІ на указание на министъра на финансите с Изх. № УК-2/10.07.2012 г.
ЗАМЕСТНИК ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ
/СТОЯН МАРКОВ/