Прилагане на Закона за данък върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ 96

ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данък върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/

Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ….. с вх. № 07-00-207/12.07.2021 г., в което се отправят въпроси относно приложението на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, изразявам следното становище:
В писмото Ви е изложена следната фактическа обстановка:
Вие като физическо лице, регистрирано за дейност – свободна професия фотограф, сте качили снимки в няколко уеб сайта на сток агенции. Извършвате продажба на тези снимки, като за продажбите получавате възнаграждение от лица от САЩ и Австралия. При получаване на сумите имате удържан данък, като в САЩ той е 5%. За доходите с платец от Австралия, с която няма сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/, е удържан данък 30%. Искате да ползвате метод за освобождаване от двойно данъчно облагане каквато възможност е предвидена съгласно нормите на чл. 75 и чл. 76 от ЗДДФЛ.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
1. Как да процедирате с авансовия данък за дохода, който е изцяло обложен в чужбина, съответно за този, който има частично удържан данък?
2. Какъв документ следва да се приложи към годишната данъчна декларация за платен данък в чужбина? Историята на плащанията от личния профил на сайта Canva достатъчна ли е?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки действащата нормативна уредба, изразявам следното становище:
В разпоредбата на чл. 6 от ЗДДФЛ изрично е посочено, че местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и чужбина. Следователно, определянето на вида на дохода има определящо значение при формиране на облагаемия доход на данъчно задължените лица.
Доходите от продажбата на правата върху направени от Вас фотоснимки могат да се определят като авторски и лицензионни възнаграждения.
Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския /чл. 3 ал. 1, т. 7 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/.
Понятието „авторски и лицензионни възнаграждения” е дефинирано в §1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ, която норма препраща към Закона за корпоративното подоходно облагане.
По смисъла на т. 8 от §1 на ДР на ЗКПО „авторски и лицензионни възнаграждения” са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване. „Промишлено, търговско или научно оборудване“ са всички движими вещи, включително транспортни средства, съоръжения, средства за производство, средства за оказване на услуги и други, които предприятието използва в стопанската си дейност”.
Процесните доходи подлежат на облагане по реда на чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДДФЛ.
Предвид разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
За доходите, получени от продажба на авторски и лицензионни права, с платец на дохода лице от Австралия, трябва да имате предвид следното:
Между Р България и Австралия няма сключена СИДДО. Следователно, правото да облага дохода има както държавата, на която получателят е местно лице, така и държавата, на която платецът на дохода е местно лице, съответно държавата, откъдето произхождат авторските права.
С оглед на това, Вие като данъчно задължено лице, следва да спазвате нормите на местното данъчно законодателство относно редът на облагане на този вид доход. В тази връзка за дохода по чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДДФЛ, следва да внасяте авансов данък съгласно чл. 43 от закона и да подавате декларация по чл. 55.
Лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.
Извън случаите по чл. 75 при определянето на данъка върху дохода местните физически лица ползват данъчен кредит за идентични или подобни чуждестранни данъци, наложени в чужбина от съответните компетентни органи /чл. 76, ал. 1 ЗДДФЛ/.
Лицата ползват данъчен кредит за всички данъци върху дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми, изплатени от източници в чужбина.
За тези доходи подавате годишна данъчна декларация /ГДД/, където съответно, ако желаете и отговаряте на условията на чл. 76 от ЗДДФЛ, декларирате ползване на данъчен кредит, като попълвате приложение № 9.
Посочвате в писмото, че удържаният данък в Австралия е 30%, следователно до размера на българския данък -10% ще бъде признат данъчен кредит. Следва да приложите документ за платен данък в чужбина за дохода, получен през 2020 г.
По силата на чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ се изисква, местните физически лица да прилагат към годишната данъчна декларация по ал. 1 доказателства за размера на внесеният в чужбина данък и задължителни осигурителни вноски.
ГДД се подава в срок от 10.01.- 30.04. на следващата година. Следователно, не е пречка да се представи документ за платен данък за предходната година. Документът за платен данък трябва да удостоверява данъка за доходите получени през 2020 г.
Той може да бъде от всякакъв вид, но да удостоверя плащане на данъка. Не е задължително да е издаден от чуждата администрация и да се чака приключване на данъчната година на съответната държава.
В резултат на прилагане на чл. 76 от ЗДДФЛ, ще бъде признат платеният данък в чужбина до размера на българския данък, а именно 10%. Следователно, ако има платен данък в страната в резултат на авансовото облагане, който надвишава дължимия ще подлежи на възстановяване.
За доходите, получени от платец-лице от САЩ:
Между Р България и САЩ е сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, която е ратифицирана от Народното събрание и обнародвана в ДВ, бр.5 от 20 януари 2009 г.
В чл. 12 от Спогодбата е посочено, че авторските и лицензионните възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава. Такива авторски и лицензионни възнаграждения обаче могат да се облагат с данък и в договарящата държава, от която произхождат, и съобразно законодателството на тази държава, но когато притежателят на авторските и лицензионните възнаграждения е местно лице на другата договаряща държава, така наложеният данък няма да надвишава 5 процента от брутния размер на авторските и лицензионните възнаграждения. Съответно, терминът „авторски и лицензионни възнаграждения“ означава плащания от всякакъв вид, получени като компенсация за използване или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено, научно или друго произведение /включително кинофилми и филми, магнетофонни записи и други средства за възпроизводство на образ или звук за радио- или телевизионно излъчване/, на всеки патент, търговска марка, чертеж или модел, план, секретна формула или процес, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит, както и печалби, получени при отчуждаването на всяко имущество, посочено по горе, ако тези печалби зависят от производителността, използването или разпореждането с имуществото.
Авторските и лицензионните възнаграждения се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платецът е местно лице на тази държава /чл. 12, т. 5 СИДДО/.
В случай на получени доходи от „авторски и лицензионни възнаграждения”, съгласно чл. 22, т. 1, б. “б“ от СИДДО със САЩ, в България двойното данъчно облагане се избягва, както следва: когато местно лице на България получава дивиденти, лихви или авторски и лицензионни възнаграждения, които в съответствие с разпоредбите на чл.10 /дивиденти/, член 11 /лихви/ или член12 /авторски и лицензионни възнаграждения/ на тази спогодба могат да се облагат с данък в САЩ, България ще допусне, като приспадане от данъка върху дивидентите, лихвите или авторските и лицензионните възнаграждения на това местно лице сума, равна на данъка, платен в САЩ; такова приспадане обаче няма да надвишава тази част от данъка, както е изчислен преди приспадането, която е причислима към тези дивиденти, лихви или авторски и лицензионни възнаграждения, произхождащи от САЩ.
Следователно, за получените доходи от САЩ, явяваща се държавата, където авторските и лицензионни права се считат за възникнали, ще може да ползвате правото на избягване на двойно данъчно облагане по СИДДО, чрез метода „данъчен кредит“. По този метод се признава платеният данък в чужбина до размера на българския данък, който е 10%. При условие, че е удържан данък 5%, същия ще бъде признат, а остатъкът до размера от 10%, лицето е задължено да внесе в Р България, като това се случва след подаване на ГДД и в срока по чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ.
Авансов данък по реда на чл. 43 от ЗДДФЛ се дължи от самоосигуряващото се лице за получените облагаеми доходи по чл. 29 от закона.
Съгласно СИДДО, държавата на източника на дохода /САЩ/ има правото да обложи този доход. Предвид на това, Вие като местно лице на България и получател на същия, имате задължение да го декларирате в годишен аспект с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, като съответно при удържан данък в чужбина да се възползвате от методите за освобождаване от двойно данъчно облагане.
В този случай не прилагате нормите на местното законодателство за плащане на авансов данък.
Доказателство за внесен данък е документ от всякакво естество за извършен банков превод, директно плащане или друг начин на плащане на данъка от лицето или документ от платеца на дохода за удържан данък. Този документ следва да е с превод на български език. История на плащанията от личния Ви профил в съответен сайт не е документ за платен данък. Това е информация за дохода и съответния данък.
Независимо от срока на данъчната година в съответната държава на източника, следва да се приложи документ за платен данък за получения доход от 01.01. до 31.12 на предходната година. Данъчна година е календарната година /чл. 15/. В ГДД се включват доходите получени от 01.01.-31.12. на предходната година.

4/5

Вашият коментар