Прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ 115

Относно: Прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/

В Дирекция ОДОП .. постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-38 от 02.02.2021 г., относно прилагане на ЗДДС.
В запитването са поставени следните въпроси:
1. Каква е себестойността, или по каква методология следва да се изчисли себестойността на услугата таксиметров превоз на пътници, за да може да се извади стойността, която заплащат клиентите и за получената разлика да се внася ДДС?
2. При регистрация на дружеството по ЗДДС, освен дължимите ДДС и корпоративен данък, данък върху таксиметров превоз на пътници дължи ли се?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Първи въпрос: Данъчната основа съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът, в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена, като същата се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
Размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по ставката на данъка /чл. 67, ал. 1 от ЗДДС/.
Следва да имате предвид, че съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена и определянето му се извършва по посочената в чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС формула:
Д = (Ц x ДС) / (100 + ДС) , където:
Д е размерът на данъка за конкретната доставка;
Ц – договорената цена с включен данък или обявената цена на дребно по конкретната доставка;
ДС – съответната данъчна ставка.
Втори въпрос: Данъчно задължени лица за данъка върху таксиметров превоз на пътници по смисъла на чл. 61у, ал. 3 от Закона за местни данъци и такси /ЗМДТ/ са превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на съответната община по Закона за автомобилните превози (ЗАвП). Предвид посочената разпоредба, за да са данъчно задължени лица за данък върху таксиметров превоз на пътници, превозвачите следва да отговарят кумулативно на две условия:
1. Да притежават удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“;
2. Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на съответната община по ЗАвП.
При условие, че дружеството отговаря на посочените по-горе условия, то дължи данък върху таксиметров превоз на пътници за извършваната от него или от негово име дейност по таксиметров превоз на пътници.
Също така следва да имате предвид разпоредбата на чл. 61у, ал. 2 от ЗМДТ, съгласно която за всички останали дейности данъчно задължените лица се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, с изключение на случаите по глава втора, раздел VI от този закон.
Предвид гореизложеното, освен ДДС, дружеството дължи и данъка върху таксиметров превоз на пътници. Всички останали дейности, за които не се дължи данък върху таксиметров превоз на пътници се облагат по реда на ЗКПО.

Оценете статията

Вашият коментар