ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ и Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства /ФУ/ на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006г./
Във връзка с постъпило запитване с вх. № 96-00-122/15.04.2021г. при Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …., е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано по ЗДДС и извършва онлайн продажби в България чрез платформата на Е…., като пратките се изпращат с куриер. Плащанията по доставките се приемат единствено чрез пощенски паричен превод, като сумите се превеждат от куриера по банковата сметка на дружеството. Същото няма въведено в експлоатация фискално устройство, но възнамерява да осъществява продажби в чужд сайт – Б… в САЩ. Клиенти ще бъдат физически лица, които ще плащат с Пейпал акаунти и най-вероятно и с кредитни и дебитни карти на Пейпал, като от Пейпал сумите ще се прехвърлят по банковата сметка на дружеството.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
1.Необходимо ли е дружеството да въведе в експлоатация фискално устройство, при положение, че сумите ще постъпват по банковата сметка на същото?
2.Следва ли дружеството да се регистрира като онлайн търговец в НАП?
3.Следва ли дружеството да подава стандартизиран одиторски файл към НАП всеки месец?
4.След като дружеството е регистрирано по ЗДДС, кога е датата на данъчното събитие – когато сумите постъпят в сметката в Пейпал или когато постъпят по банковата сметка на дружеството? Уточнено е, че тези суми ще се задържат от Пейпал около две-три седмици, като след това ще са на разположение за прехвърляне по банковата сметка.
5. Следва ли пейпал акаунта да бъде регистриран в БНБ?
Във връзка с поставените въпроси, изразявам следното становище:
По първи, втори и трети въпрос:
В частта на запитването по въпросите, касаещи приложението на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства /ФУ/ на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006г./, Ви уведомявам, че същото е препратено за отговор по компетентност в дирекция ДОМ при ЦУ на НАП София.
По четвърти въпрос:
Общото правило за дата на възникване на данъчното събитие е регламентирано в чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена.
Изключение от общото правило за определяне на датата на данъчното събитие е регламентирано в чл. 25, ал. 3 от ЗДДС. Съгласно чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път, датата на данъчното събитие възниква на датата, на която доставчикът получи плащането.
Също така, следва да имате предвид и разпоредбата на чл. 41а от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2019/2026 на Съвета от 21 ноември 2019 година за изменение на Регламент /ЕС/ № 282/2011 по отношение на доставките на стоки или услуги, предоставяни за улеснение чрез електронен интерфейс, и специалните режими за данъчнозадължени лица, предоставящи услуги на данъчно незадължени лица, извършващи дистанционни продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки. Съгласно цитираната разпоредба, за целите на прилагането на член 66а от Директива 2006/112/ЕО моментът на приемане на плащането означава моментът, в който потвърждението за плащането, съобщението за разрешаване на плащането или ангажиментът за плащане от клиента, е получено от доставчика или от името на доставчика, продаващ стоки посредством електронния интерфейс, независимо кога е извършено действителното парично плащане, което от двете настъпи по-рано.
По пети въпрос:
По отношение на този въпрос, следва да се има предвид , че Националната агенция за приходите /НАП/ има определени компетентности, които са регламентирани с разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за националната агенция за приходите /ЗНАП/. Съгласно разпоредбите на ЗНАП, в компетентност на Изпълнителния директор на НАП е издаването на методологически указания и съответно разяснения по прилагането на данъчното и осигурителното законодателство.
Следва да се обърне внимание, че поставеният въпрос е извън компетентността на НАП.