1_4/24.02.2011 г.
ЗДДФЛ чл. 4, 6, 7, 38, 46, 50, 65 и 75
Относно: прилагане на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за доходи от чужбина.
Във връзка с Ваше запитване, постъпило вДирекция „ОУИ” – гр. …………, заведено с вх. № г., изразяваме следното становище:
В запитването сте задали следните въпроси, свързани с размера на данъка върху личните Ви доходи и вноските за социално осигуряване предвидени от българското законодателство, във връзка със следните доходи:
1. Доходи от дивиденти, получени от българско физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ от фирма /юридическо лице/ в Кипър, Малта, Сейшелските острови?
2. Доходи от лихви, получени от българско физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ, от търговска банка на Британските Вирджински острови?
3. Доходи от ОТС пазар /деривативни финансови инструменти/, получени от българско физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ, произхождащи от английски доставчик на финансови услуги?
4. Доходи, получени от българско физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ, произхождащи от покупко-продажбата на продукти, фигуриращи на Английската фондова борса /акции, индекси, ЕTF борсово търгувани фондове/?
5. Ако гореуказаните доходи подлежат на данъчно облагане, в кое приложение на годишната данъчната декларация /ГДД/ по чл.50 от ЗДДФЛ, трябва да се посочат?
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България – чл.6 и 7 от ЗДДФЛ.
Статута на местно лице на България се определя за цялата календарна /данъчна/ година и не зависи от гражданството на лицето. Местно физическо лицепо смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ без оглед на гражданството, е лице,което отговаря поне на един от следните критерии:
1. има постоянен адрес в България. Съгласно §1 т.3 от Закона за българските документи за самоличност „постоянен адрес” е адресът в населеното място на територията на РБългария, където гражданинът е вписан в регистъра на населението;
2. пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период.Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърля 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната, или
3. изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. центърът на жизнени интереси на лицето се намира в България.
Центърът на жизнени интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. Това е допълнителен критерий, при който се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което собствеността се управлява, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност – чл.4, ал.4 от ЗДДФЛ.
Попадайки в една от гореизброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл.4, ал.5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постояненадрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 – чл.5 от ЗДДФЛ.
По първият въпрос:
Предвид различните видове доходи, в ЗДДФЛ се определя специфичен ред за облагане, деклариране и срокове за внасяне на дължимите данъци. Според квалификацията на видовете доходи в зависимост от техния източник, за целите на ЗДДФЛ, доходите от дивиденти представляват доходи, облагаеми с окончателни данъци – чл.10, ал.1, т.6 от този закон. Окончателните данъци са предмет на уреждане в част трета от ЗДДФЛ. Съгласно чл.38, ал.1, т.2 от ЗДДФЛ, облагаемите доходи от дивиденти в полза на местно физическо лице от източник в чужбина подлежат на облагане с окончателен данък по реда на този закон. Следователно, по отношение облагането на дивидентите и местните и чуждестранните физически лицана основание чл.38, ал.1 и ал.2 се облагат с окончателен данък върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивиденти.Данъчната ставка е 5 на сто – чл.46, ал.3 от ЗДДФЛ.
Окончателният данък, съгласно чл.65, ал.2 от ЗДДФЛ, се удържа и внася от предприятието – платец в срок до края на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределение на дивидента. Когато чуждестранното дружество начисли дивиденти и ги изплати на МФЛ, спрямо него не може да бъде изисквано да приложи принципа на чл.65, ал.2 от ЗДДФЛ и в този случай, приложение намира чл.67, ал.1 от закона, а именно “когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, данъкът се внася от лицето, придобило дохода, до 15-то число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода“.
Следва да имате предвид, че съгласно чл.75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на закона се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Когато със съответната страна, няма сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/, местните физически лица, които имат доходи от тази страна, при определянето на данъка ползват данъчен кредит по реда и при условията на чл.76 от ЗДДФЛ.
Република България има сключена СИДДО с Република Малта – 1988 г. и Република Кипър – 2001 г.
Важно е да се знае, че изискването за документално удостоверяване на удържания и внесен данък при източника върху разпределени дивиденти с източник в чужбина е в зависимост кой метод за премахване на двойното данъчно облагане е приложим по съответната СИДДО. При попадане в обхвата на лицата, задължени да подадат годишна данъчна декларация по чл.50, ал.5 от ЗДДФЛ в качеството си на местно физическо лице, трябва да се има предвид, че законът изисква, когато на местно физическо лице е удържан данък в друга държава, при прилагане на някой от методите на „Данъчен кредит”, лицето прилага към годишната данъчна декларация удостоверение за внесения в чужбина данък и задължителни осигурителни вноски, издадени от компетентните власти на другата държава. За доходи от източник, при облагането на които съгласно действащата данъчна спогодба се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане „освобождаване с прогресия”, местните физически лица могат да не представят удостоверение за размера на внесения данък по ал.5 – чл.50, ал.6 от ЗДДФЛ.
Доходи от дивиденти се посочват в Приложение № 8, част І на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ – образец 2001а, утвърден със заповед № ЗМФ-1822/22.12.2010 г. на Министъра на финансите.
По вторият въпрос:
Видовете доходи са регламентирани в чл.10 от ЗДДФЛ, като в т.6 на ал.1 от този член е посочено, че такива са и доходи от източници по чл.35, а в ал.3 на чл.10 е посочено, че когато паричните доходи са във валута, те се преизчисляват в български левове по курса на БНБ към датата на придобиването им. Член 35, т.3 от ЗДДФЛ гласи, че облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от лихви, в т.ч. съдържащи се във вноските по лизинг. Данъчната ставка е 10 на сто – чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ.
Облагаеми по ЗДДФЛ са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон – чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ. Съгласно чл.13, ал.1, т.8 от ЗДДФЛ, не са облагаеми доходите от лихви по влогове и депозити в търговските банки и клонове на чуждестранни банки, установени в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Следователно, след като търговската банка е установена на Вирджинските острови /брит./, придобитите от там доходите от лихви по влогове и депозити, не попадат внеоблагаемите доходи.
Разпоредбата на чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ регламентира, че местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл.28. Следователно, едно от задължителните условия за подаване на годишна данъчна декларация е лицата да са получили облагаем доход придобит през календарната годината. Съгласно чл.11, ал.1 от ЗДДФЛ, доходът се смята за придобит на датата на: плащането – при плащане в брой; заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека – при безналично плащане; получаването на престацията – за непаричен доход.
Освен това, ал.3 от същия член на закона посочва, че доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице, като за определяне на датата на придобиване се прилагат ал.1 и 2.
Предвид изложеното за целите на данъчното облагане доходът от лихви ще се счита придобит в деня, определен съгласно цитираните нормативни разпоредби, независимо от датата на начисляването им.
Следва да имате предвид, че Р България няма сключена СИДДО с Вирджинските острови /брит./, от което следва, че местните физически лица, които имат доходи от тази страна при определянето на данъка ползват данъчен кредит по реда и при условията на чл.76 от ЗДДФЛ, съответно при подаване на ГДД по чл.50, ал.5 от ЗДДФЛ , ако е удържан данък в друга държава трябва да се приложи удостоверение за внесения в чужбина данък и задължителни осигурителни вноски, издадени от компетентните власти на другата държава.
Доходи от други източници по чл.35 от чужбина се посочват в Приложение № 6а на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ – образец 2001а, утвърден със заповед № ЗМФ-1822/22.12.2010 г. на Министъра на финансите.
Относно останалите въпроси, поставени в запитването, същите са препратени по компетентност в ЦУ на НАП, откъдето ще получите отговор.