ЗДДФЛ – чл. 4; чл. 75; § 1,т. 26, б. „е“ от ДР; чл. 45, ал. 4;
ОТНОСНО: Прилагане на ЗДДФЛ при получаване на доход от чужбина
В отговор на направеното от Вас запитване с писмо вх.№ … от 08.02.2017 г. при Дирекция ОДОП – гр. …, Ви уведомяваме за следното:
Според описаната в писмото фактическа обстановка сте получила доходи като нает работник във Великобритания от 01.06.2016 г. до 31.12.2016 г. и всички дължими осигуровки и данъци са платени там. В Република България имате граждански договор от 01.11.2016 г. до 31.12.2016 г. Пояснявате, че сте български гражданин и пребивавате повече от 183 дни в Република България. При посещение в НАП Ви е обяснено, че е необходимо да приложите към годишната декларация удостоверение от Великобритания, но отчетната година там завършва през месец април 2017 г. и твърдите, че не могат да Ви издадат удостоверение. Фирмата, в която сте работила може да Ви издаде удостоверение за изплатените заплати и направените осигуровки във Великобританияза месеците през които сте работила през 2016 г.
Във връзка с изложеното, задавате следните въпроси:
1.Необходимо ли е да подавате декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г. и ако трябва с какви приложения и удостоверения?
2.Доходът, получен във Великобритания трябва ли да бъде деклариран и данъчно обложен в Република България? С какъв документ следва да се удостовери?
След разглеждане на запитването и предвид действащата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 4 отЗакона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/, местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
– което има постоянен адрес в България, или
– което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период /лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната/ или
– което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
– чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от гореизброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
На основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В конкретния случай, приложение намира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане на дохода и печалбите от прехвърляне на имущество /Ратифицирана със закон, приет от 43-то Народно събрание на 8 октомври 2015 г. – ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 15 декември 2015 г./
На основание член 14, ал. 1 от Спогодбата, заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща се държава за работа по трудов договор, се облагат само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата договаряща се държава.
На основание чл. 6 от ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи, както от източници в Република България, така и от чужбина.
По смисъла на §1, т.26, буква „е” от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ „трудови правоотношения” са правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната, както и правоотношенията по наемане на работна сила на местно физическо лице от чуждестранно лице, когато трудът се полага извън територията на страната.
Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, местните физически лица подават годишна данъчна декларация за всички придобити през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху обща годишна данъчна основа, като в т.ч. попадат както доходите по трудови правоотношения /§1, т. 26, буква „е” от ДР на ЗДДФЛ/ така и доходи по извънтрудови правоотношения.
На основание чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ местните физически лица прилагат към годишната данъчна декларация по ал. 1 удостоверения за размера на внесените в чужбина данък и задължителни осигурителни вноски, издадени от компетентните власти на другата държава.
Съгласно чл. 21, ал. 1, б. “а“ от цитираната Спогодба, Когато местно лице на България получава доходи, които, в съответствие с разпоредбите на тази Спогодба, могат да се облагат с данък в Обединеното кралство, България ще допусне като приспадане от данъка върху доходите на това местно лице сума, равна на данъка върху доходите или печалбите от прехвърляне на имущество, платен в Обединеното кралство.
Следователно, при подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г. /обр. 2001/, удостоверяването на размера на доходите, за които съгласно СИДДО се прилага методът на данъчен кредит, може да бъде извършено само с документ, издаден от компетентните власти на другата държава. Доходите от трудови правоотношения се декларират в Приложение № 1 /обр. 2011/, а доходите от извънтрудови правоотношения се декларират в Приложение № 3 /обр. 2031/.
В случай, че Вие не представите документ, издаден от компетентните власти на Великобритания за удостоверяване на внесените в чужбина данък и задължителни осигурителни вноски, то придобитият от Вас доход през 2016 г. от Великобритания ще участва при формирането на общата годишна данъчна основа и върху този доход ще дължите данък в размер на 10 на сто.
Следва да имате предвид при деклариране на доходите, че в съответствие с чл. 10, ал. 3 от ЗДДФЛ, когато паричните доходи са във валута, те се преизчисляват в български левове по курса на Българска народна банка към датата на придобиването им. Доходът се смята за придобит на датата на плащането – при плащане в брой, респективно на датата на заверяване на сметката на получателя на дохода или при получаването на чека – при безналично плащане /чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДФЛ/. Доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца, плащането или престацията са получени от трето лице, като за определяне на датата на придобиване се прилагат ал. 1 и2 / чл. 11, ал.3 от ЗДДФЛ/.
На основание чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, за изплатените в България доходи по извънтрудови правоотношения и удържания данък, платецът издава „Сметка за изплатени суми“ и „Служебна бележка“ по образци, които предоставя на лицето придобило дохода. Към годишната данъчна декларация се прилагат служебните бележки по чл. 45 от ЗДДФЛ /чл. 50, ал. 4 от ЗДДФЛ/.
На основание чл. 53 ал. 1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация се подава в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. В сила от 01.01.2017 г. е разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от същия закон, съгласно която при откриване на грешка в декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения след срока по ал. 1 данъчно задължените лица имат право, еднократно в срок до 30 септември на годината, следваща годината на придобиване на дохода, да правят промени чрез подаване на нова декларация. При снабдяване впоследствиес необходимите документи може да се възползвате от цитираната разпоредба.
В случай, че възникнат недължимо платени или събрани суми за данък и задължителни осигурителни вноски, те подлежат на прихващане или възстановяване по реда на чл. 128-129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
‘