Относно: Прилагане на ЗДДС.
В Дирекция ”ОУИ” – …………… постъпи писмено запитване с вх. № ……………/31.05.2012 г. относно прилагане на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружеството разполага с база /собствена сграда/ за престой и обслужване на животни. Същата е сертифицирана съгласно изискванията на Агенция по безопасност на храните. Фирмата притежава удостоверение за осъществяване на посочената дейност, издадено от Министерство на земеделието и храните – Областна дирекция по безопасност на храните под № ……… от 13.05.2011 г. Това удостоверение се предоставя на дружеството, че базата е пункт за овце и говеда с ветеринарен регистрационен номер BG……………. Услугите, които дружеството извършва са: предоставяне на базата при задължителния 24-часов престой и почивка на животни при транспортирането им – разтоварване, осигуряване на вода за всички бройки животни, хигиенизиране на превозните средства преди натоварване на животните за превозването им; осигуряване на представител от агенцията за безопасност на храните за общ преглед на здравословното състояние на животните. Дружеството осигурява специално място за отделяне и съхранение до извозването от агенцията на умрели бройки животни. За целта се съставят документи за съответната извършена почивка от животните, поставяйки задължителни щемпели с ветеринарния регистрационен номер на пункта за проверка от страна на митническите органи при преминаването на камионите с животни през граница. Комплексната услуга по задължителния престой – почивка на животните е изискване на Регламент 1/2005/ЕО. Получатели по предоставените от дружеството услуги са дружества от ЕС, регистрирани за целите на ДДС, както и дружества /ДЗЛ/ от трети страни. Животните се транспортират от страни от ЕС или трети страни до Република Турция, през България.
Зададени са следните въпроси:
1. Следва ли да се приложи чл. 32 във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС?
2. На кое основание следва да се приложи нулева ставка на данъка за предоставените от дружеството услуги с получатели регистрирани лица в ЕС или ДЗЛ от трети страни?
Предвид недостатъчно изяснената фактическа обстановка и липсата на приложени към запитването договори, изразяваме принципно становище:
Предвид разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка с нулева ставка е доставката на необщностни стоки, с изключение на посочените в приложение № 1 на закона, за които са налице обстоятелствата по чл. 16, ал. 5 от същия закон. Услуги по разтоварване, натоварване, претоварване, подреждане, укрепване на стока и/или митническо оформяне, когато те са оказани във връзка с доставката на стоки, облагаема с нулева ставка по ал. 1 на чл. 32 от ЗДДС, с изключение на освободените по смисъла на закона, се облагат също с нулева ставка, съгласно ал. 2 на същата правна норма.
Съгласно чл.16, ал.5 от ЗДДС, независимо от ал. 1 – 4 на същата разпоредба, когато при въвеждане на територията на страната стоките са получили статут на временно складирани стоки или са поставени в свободна зона или свободен склад, или под митнически режими -митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от мигни сборове, външен транзит, вносът се смята за осъществен, когато стоките престанат да бъдат под съответния режим на територията на страната.
Предвид извършваните от Вас услуги /предоставяне на базата при задължителния 24-часов престой и почивка на животни при транспортирането им – разтоварване, осигуряване на вода за всички бройки животни, хигиенизиране на превозните средства преди натоварване на животните за превозването им; осигуряване на представител от агенцията за безопасност на храните за общ преглед на здравословното състояние на животните/, за Вас не би билаприложима нормата на чл. 32, ал. 2 от ЗДДС, регламентираща нулева ставка на данъка, доколкото не сте изложили данни, че услугата е свързана с доставките визирани в чл. 32, ал. 1 от закона.
Считано от 01.01.2010 год. е променен основният принцип при определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, като мястото на изпълнение вече се определя от статута на получателя /данъчно задължено или данъчно незадължено лице/ и установяването на същия.
По смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Целта на разпоредбата е да се извърши данъчното облагане в страната, в която услугите се потребяват в действителност.
От 01.07.2011 г. е приложим Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. В Раздел 4 «Място на доставка на услуга», подраздел 1 «Статут на получателя»са разгледани доказателствата, с които доставчикът следва да разполага или трябва да получи от получателя на услугата, за да определи дали същият е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност;
б) когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В този случай, мястото на изпълнение на доставката на услугата се определя по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и в този смисъл, тази доставка на услуга е с място на изпълнение там, където е установен получателят – в съответната държава членка.
Предвид ал. 2 на чл. 18 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
В посочената хипотеза, доставчикът следва да третира получателя като данъчно незадължено лице. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставката услуга е в България и за нея ставката на данъка съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 е 20 на сто.
В чл. 18, ал. 3 от Регламента е посочено, че освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността;
б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В този случай, мястото на изпълнение на доставката на услугата се определя по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и в този смисъл, тази доставка на услуга е с място на изпълнение там, където е установен получателят – извън Общността.
Следва да имате предвид, че в ал. 4 на чл. 21 на закона са разписани някои изключения от горното правило, като т. 1 визира услугите, свързани с недвижими имоти. В този случай за данъчното третиране на доставката не е от значение статута на получателя /данъчно задължено или данъчно незадължено лице/ и установяването на същия.
Съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот.
От изложеното в запитването е видно, че ще предоставяте база за престой и почивка на животни. Тъй като услугите, които са свързани с недвижим имот, находящи се на територията на Република България, по смисъла на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение е там където е недвижимият имот, т.е. в България.
В случаите, при които доставката е с място на изпълнение на територията на страната, лице – платец на данъка на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС е доставчикът.
Предвид гореизложеното, като регистрирано по ЗДДС лице сте длъжни да начислите ДДС по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС с данъчна ставка – 20 %.
Към запитването не са приложени договори и не са изяснени всички факти и обстоятелства, от значение за преценката на конкретната доставка. Необходимо е и да се съобрази нормата на чл. 128 от ЗДДС.
Съгласно тази разпоредба, когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка. Предвид това, във връзка с прилагането на чл. 128 от ЗДДС е необходимо да се установи на първо място дали отделните услуги се доставят общо при условията на съпътстваща доставка или са налице отделни доставки със самостоятелно значение. Второ условие за прилагането на чл. 128 от данъчния закон е общо определяне на плащането за доставките.
Характерът на основната доставка определя приложимия режим по ЗДДС. Поради това от изключителна важност в случая е основната доставка да бъде правилно определена. Критериите за това следва да бъдат комплексни. Най-общо, съпътстваща е тази доставка, която от гледна точка на получателя няма самостоятелно значение и същият не би сключил сделката, за да придобие самостоятелно предмета на тази доставка, а тя се явява необходимост, допълнение или повишаваща качеството добавка към другия, основен предмет на доставката.
Горното третиране е валидно единствено в случай, че за отделните доставки /предоставяне на базата при задължителния 24-часов престой и почивка на животни, разтоварване, осигуряване на вода, хигиенизиране на превозните средства, осигуряване на представител от агенцията за безопасност на храните за общ преглед на здравословното състояние на животните/ са договорени отделни цени. Ако цената е уговорена общо, ще намери приложение разпоредбата на чл. 128 от ЗДДС. Съгласно нея, когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка.
.