Относно: Прилагане на ЗДДС.
В Дирекция ”ОУИ” – …………. постъпи писмено запитване с вх. № /28.10.2011 г., относно прилагане на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: ЕООД, съгласно Проект за реконструкция, пристрояване и ново застрояване на сграда – тютюнев склад и сграда на военната прокуратура, извършва строително-ремонтни дейности, подробно описани в обяснителна записка, заповед за одобрение на строежа от Община …. и протокол за откриване на строителна площадка. Същото е закупило право на строеж на части от посочените сгради, като ще извършва продажба на обособени недвижими имоти в Подобекти А, Б и В, съгласно Проект за реконструкция, пристрояване и ново застрояване на УПИ VII – 965, кв. 149 /нов/, ЦГЧ – …….
Зададен е следният въпрос: След издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация на строежа, по смисъла на ЗДДС, сградата като нова или стара ще се третира?
В отговор на поставеният от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Определението за “сгради, които не са нови“, се извежда по аргумент за противното от определението, дадено в § 1, т. 5 от ДР на закона. С визираната норма е дадена дефиниция за “нови сгради“, а именно:
а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност “груб строеж“ или;
б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията.
Законодателят е възприел подход за определянето на характеристиката на сградите като “нови“ или “които не са нови“’ чрез удостоверяване на етап на тяхната завършеност от оторизиран от ЗУТ орган.
Доколкото легалната дефиниция на понятието “нова сграда“ по смисъла на ЗДДС е обвързана с изтичането на определен срок от момента на издаване на разрешението за ползване на същата, третирането на доставките със сгради за целите на ЗДДС следва да се разглежда във връзка с хипотезите, при които:
– се издава разрешение за ползване на сграда по ЗУТ;
– се издават други документи за допускане на въвеждането им в експлоатация – съгласно ЗУТ или предшестващи влизането му в сила закони;
– издават се разрешения за ползване или други удостоверяващи завършването на строеж документи, без да е налице нова сграда.
Правната регламентация по ЗУТ се съдържа в чл. 177 и чл. 178 във връзка с чл. 137, ал. 1 от същия закон. В чл. 137, ал. 1 от ЗУТ са посочени различните видове категории строежи в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация.
Сгради, които се въвеждат в експлоатация въз основа на издадено разрешение за ползване на сграда по ЗУТ:
1. Строежите от първа, втора и трета категория /чл. 137, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУТ/ се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Началният момент, от който тече срокът за определяне на една сграда като нова само по отношение на сгради първа, втора и трета категория, е датата на разрешението за ползване.
2. Сгради, които се въвеждат в експлоатация въз основа на друг акт на компетентен орган.
Съгласно ЗУТ, за сградите, представляващи строежи от четвърта и пета категория /чл. 137, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗУТ/ не се издава разрешение за ползване, а удостоверение за въвеждане в експлоатации на строеж.
В строежите от четвърта категория попадат следните сгради:
– жилищни и смесени сгради със средно застрояване; сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ от 1000 до 5000 кв.м или с капацитет от 100 до 200 места за посетители;
– производствени сгради с капацитет от 50 до 100 работни места и съоръженията към тях;
В строежите от пета категория попадат следните сгради:
– жилищни и смесени сгради с ниско застрояване, вилни сгради, сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 кв.м или с капацитет до 100 места за посетители;
– производствени сгради с капацитет до 50 работни места и съоръженията към тях;
Началният момент, от който тече срокът за определяне на сградите като нови по смисъла на ЗДДС /от четвърта и пета категория строежи съгласно ЗУТ/, е датата на издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж. Това е законово регламентираният документ, удостоверяващ това въвеждане.
3. Строежи, за които се издават разрешения за ползване или други удостоверяващи завършването на строеж документи, без да е налице нова сграда.
Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, “строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението. Съгласно чл. 137 от ЗУТ, реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна предназначението на строежите от определена категория представляват строеж от същата категория. В тази връзка при извършването на тези видове строежи и въвеждането им в експлоатация се издава съответния за категорията им документ – разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация. Това налага да се направи ясно разграничение па случаите, при които при наличие на строежи, съставляващи реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна предназначението на строежите е налице нова сграда.
По смисъла на § 5 от ДР на ЗУТ:
– т. 42. “Основен ремонт“ на строеж е частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации по строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация;
– 43. “Текущ ремонт“ на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се:
а) засяга конструкцията на сградата;
б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата;
в) променя предназначението на помещенията и натоварвани ята в тях.
– 44. “Реконструкция“ на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите.
Във връзка с горепосоченото са възможни следните хипотези, като не е от решаващо значение изискването за издаване на разрешение за строеж и експлоатация, тъй като такива се изискват в някои случаи и при обикновено преустройство:
А. “Стара“ сграда, към която е направено пристрояване и/или надстрояване:
По аргумент от чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, в случай, когато в резултат на извършен строеж би могло да се обособи нов обект след пристрояване и/или надстрояване, който нов обект би могъл да е предмет на самостоятелна сделка, следва да се приеме, че е налице нова сграда.
Б. “Стара“ сграда, към която не може да се обособи нов обект:
В случаите, когато в резултат на преустройство не може да се обособи нов обект, не следва да се приеме, че е налице “нова сграда“ или част от такава, независимо от момента на издаване на разрешението за ползване, издадено във връзка с преустройството.
В. “Стара“ сграда, която в резултат на преустройство се превръща в нова сграда:
Такива случаи са например, когато на съществуваща сграда се разрушават ограждащите стени и покривът, и след това тя се изгражда отново. Разграничението между случаите, попадащи в т. “б“ и т. “в“ следва да се извършва според всеки конкретен случай, като се имат предвид всички факти и обстоятелства. При всички положения, за да е налице нова сграда, преустройството следва да е толкова цялостно и съществено, че натрупването на нови елементи да променя основно и без съмнение качеството на сградата, нейната устойчивост и дълготрайност.
От приложените към запитването документи не става ясно дали може да се обособи нов обект или не, дали ще се извършва преустройство, което да е цялостно и съществено и с натрупването на нови елементи да се променя основно и без съмнение качеството на сградата, нейната устойчивост и дълготрайност и предвид това, че са необходими специални знания и умения, не може да се изрази становище за това дали след въвеждане на сградата в експлоатация, същата ще се третира като нова сграда или „стара” сграда.
С оглед гореизложеното и предвид всички факти и обстоятелства, които са Ви известни, следва сами да извършите преценка дали сградата е нова, като се съобразите с определението, дадено в § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС.
Следва да имате предвид, че органът по приходите, при осъществяване на съответното производство има оперативна самостоятелност и след представяне от Вас на всички документи, свързани с извършени строително-монтажни работи, ще извърши преценка относно това дали сградата се счита за нова или не. Това е пряко отражение и на действието на принципите за обективност, самостоятелност и независимост в дейността на органите по приходите.