Относно: Прилагане на ЗДДС.
По повод на Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” – ….свх. № …/03.04.2012 г., Ви уведомяваме за следното:
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: На 22.03.2012 г. сте сключили сделка за доставка на елементи за трибуни с френска фирма, като общата стойност по договора е € 245851. Експедицията на тези елементи ще се извършва с транспорт организиран от купувача /няколко камиона/ по следния график: 07.05.2012 г.; 16.05.2012 г.; 29.05.2012 г.; 11.06.2012 г. и 20.06.2012 г. Плащането ще се извърши на 4 транша, съгласно график, посочен в договора: 30% /€ 73755,30/ – авансово плащане при поръчка; 30% /€ 73755,30/ на 16.05.2012 г.; 30% /€ 73755,30/ на 20.06.2012 г.; 10% /€ 24585/ след монтаж на елементите до 31.06.2012 г. Френската фирма желае да издадете фактура след изпълнението на договора /на 30.06.2012 г./, след което да отчетете в Интрастат и VIES декларациите извършването на сделката.
Въпроса, които поставяте е: Поръчката следва ли да се отчита като една и да се отрази, когато се издаде фактура, придружена с CMR и пакинг лист на всички камиони?
Предвид текста на чл. 55, ал. 1 от ДОПК, в производствата по ДОПК писмени доказателства, съставени на чужд език, се представят с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
Част от документите, които представихте не са с точен превод на български език, извършен от заклет преводач, което е изискване на ДОПК, в резултат на което са неясни и не би могло да бъде направена ясна и точна преценка за приложимите правни норми съгласно данъчното законодателство и по-конкретно ЗДДС. Другата част от представените документи не са придружени с превод на български език, предвид нормата на чл. 55, ал. 1 от ДОПК.
Следва да имате предвид, че органът по приходите, осъществяващ съответното производство има оперативна самостоятелност и извършва преценка относно приложимите норми на ЗДДС във връзка с конкретната фактическа обстановка и представените от Вас доказателства. Това е пряко отражение и на действието на принципите за обективност, самостоятелност и независимост в дейността на органите по приходите.
Предвид гореизложеното, в отговор на поставените от Вас въпроси, изразяваме принципно становище:
За документирането на доставките е необходимо да се определи датата на възникване на данъчното събитие, съобразно правилата по чл. 25, ал. 2 – 5 от ЗДДС. Общото правило на чл. 25, ал. 2 от закона гласи, че данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Изключението от това правило е регламентирано в разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, съгласно която при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.
На датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем и възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната, съгласно чл. 25, ал. 6, т. 2 от ЗДДС.
При прилагане на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС във връзка с доставката на стоки, следва да имате предвид разпоредбата на чл. 24 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Когато предмет на доставката е индивидуално определена вещ, прехвърлянето на собствеността настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта – чл. 24, ал. 1 от ЗЗД. Предвид ал. 2 на посочената правна норма, при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от с.з.
Императивната разпоредба на чл. 113, ал. 4 от ЗДДС, въвежда изискването фактурата да се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането. Изрично в ал. 5 на цитираната правна норма е указано, че независимо от ал. 4 при вътреобщностна доставка, включително в случаите на авансово плащане, фактурата се издава задължително не по-късно от 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 51, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗДДС, данъчното събитие при ВОД възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната.
Предвид разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането /за размера на плащането/, с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка.
Предвид цитираните по-горе разпоредби, при условие, че извършвате ВОД на стоки, за получено авансово плащане издаването на фактура не е задължително. Такава следва да се издаде задължително при наличие на условията в чл. 51, ал. 1 от ЗДДС.
Следва да имате предвид, че не е вътреобщностна доставка, доставката на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика /чл. 7, ал. 5, т. 2 от ЗДДС/.
Ако извършвате доставка на стоки с монтаж и инсталация следва да издадете фактура не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането, на основание чл. 113, ал. 4 от ЗДДС.
‘