прилагане на ЗДДС.

В Дирекция „ОДОП” – … постъпи писмено запитване с вх. № …/19.03.2013 г., относно прилагане на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружеството извършва услуги, които представляват отдалечено обслужване на инфраструктура – отдалечено обслужване с помоща на информационни технологии, инфраструктури такива, като работни станции /настолни персонални компютри, ноутбук, сървъри, мрежови устройства, устройства за съхраниние на данни, устройства за безопасност на компании/. По договор дружеството обслужва сървъри и мрежови устройства по поръчка на фирма «ЦТС» ООД със седалище и управление в Русия. Изменения в конфигурации се прави чрез интернет. Дружеството предоставя услугата чрез електронен канал на партньора извън ЕС.
Зададени са следните въпроси:
1. При достигане на оборот от 50 000 лв. между двете фирми необходимо ли е «Интайм Инвест» ООД да се регистрира на основание чл. 96 от ЗДДС?
2. След регистрация по ЗДДС, дружеството следва ли да начислява ДДС на руската фирма?
В отговор на поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Първи въпрос: Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече, за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
При определянето на облагаемия оборот се взема предвид данъчният режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие или към датата на плащането, преди да е възникнало данъчното събитие по доставката съгласно чл. 96, ал. 6 от ЗДДС.
Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС указва, че облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга, извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Със ЗИД на ЗДДС /обн. ДВ, бр. 95 от 01.12.2009 г./ е променен общият принцип за определяне мястото на изпълнение на доставките на услуги и е заменен с нов, като мястото на изпълнение вече се определя от статута на получателя /данъчно задължено или данъчно незадължено лице/ и установяването на същия.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
По смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
От 01.07.2011 г. е приложим Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. В Раздел 4 «Място на доставка на услуга», подраздел 1 «Статут на получателя»са разгледани доказателствата, с които доставчикът следва да разполага или трябва да получи от получателя на услугата, за да определи дали същият е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
Съгласно чл. 18, ал. 3 от Регламента, че освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността;
б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
При условие, че получател на услугата е данъчно задължено лице от трета страна, мястото на изпълнение на доставката на услугата се определя по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и в този смисъл, тази доставка на услуга е с място на изпълнение там, където е установен получателят – извън Общността.
По смисъла на чл. 21, ал. 5 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато са налице едновременно следните условия:
1. получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз;
2. доставяните услуги са с предмет посочен в т. 2 на чл. 21, ал. 5 от закона.
В чл. 21, ал. 5, т. 2, б.”к” на ЗДДС са визирани доставките на услуги, извършвани по електронен път.
Легална дефиниция на понятието “Услуги, извършвани по електронен път“ се съдържа в § 1, т. 14 от ДР на ЗДДС. “Услуги, извършвани по електронен път“ са:
а) предоставянето на пространство в интернет, доставката на носители на съдържание в интернет (хостинг), дистанционната поддръжка на програми и апаратура по електронен път; 
б) доставката на софтуер и актуализацията му по електронен път; 
в) предоставянето на изображение, текст и информация и на достъп до бази данни по електронен път;
г) предоставянето на музика, филми и игри, в т.ч. лотарийни, хазартни игри и игри с парични и предметни награди, предоставяни по електронен път, както и на политически, културни, художествени, спортни, научни и развлекателни предавания и прояви;
д) предоставянето на дистанционно обучение по електронен път.
Когато доставчикът на услуга и негов клиент кореспондират по електронна поща, това само по себе си не означава, че извършваната услуга е извършвана по електронен път.
Когато български доставчик окаже услуга по чл. 21, ал. 5 от ЗДДС на данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз, мястото на изпълнение ще е там където е установен получателя, т.е. извън Европейския съюз /трета страна/.
Доставките с място на изпълнение извън територията на страната не попадат в кръга на облагаемите доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от закона. Те не участват при формиране на облагаем оборот за целите на задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС.
Втори въпрос: За доставките с място на изпълнение извън територията на страната е приложима нормата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
В заключение, обръщаме внимание, че съвкупната преценка на събраните доказателства е от компетентността на органа по приходите при осъществяване на ревизионно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Същият на основание чл. 4 от ДОПК осъществява производството самостоятелно и независимо в рамките на своите функционални компетентности, съобразявайки всички относими факти и обстоятелства.
При следващи запитвания, отправени от Вас, същите следва да съдържат идентифициращи подателя данни: за регистрирани в Агенция по вписванията лица – наименованието /фирмата/ на лицето, ЕИК по БУЛСТАТ или ЕИК, определен от Агенция по вписванията, адрес на управление и адрес за кореспонденция съгласно ДОПК.
‘