В Дирекция ”ОДОП” – ……….. постъпи писмено запитване с вх. № ………./19.11.2014 г., относно прилагане на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Българско дружество регистрирано по ЗДДС закупува стока (материал) – метални греди, крепежни елементи, бои и др. подобни от гръцки филми, регистрирани за целите на ДДС в Гърция. Те не се транспортират за България, а се превозват в Гърция от тези фирми до друга гръцка фирма, регистрирана за целите на ДДС в Гърция, която има сключен договор със същото българско дружество за изработване на метални конструкции от тези материали. Услугата по изработка включва нарязване, сглобяване по чертежи, изчистване и боядисване. Материалите се предават от гръцките фирми доставчици на гръцка фирма – преработчик с протокол. Фактура от гръцките фирми – доставчици на материали се издава към българското дружество с дата на предаването. Тогава се прехвърля и собствеността върху стоката. След като услугата по изработка на металните конструкции е приключена, конструкциите се транспортират от Гърция за България с шосеен транспорт. Гръцките фирми, доставчици на стоки (материали) издават фактури на българското дружество, в които не начисляват ДДС върху стойността на материалите и транспорта, който се извършва от дружествата доставчици на материали към гръцката фирма, която извършва услуга по изработка на конструкции и декларират доставки като ВОД. Гръцката фирма, която сглобява конструкциите, издава фактура за извършената услуга, в която не начислява ДДС. Конструкциите пристигат в България с ЧМР-та. Пристигането им става 1,5 – 2 месеца след датата, на която са издадени фактури за материали, от които метални конструкции се правят.
Зададени са следните въпроси:
1. Как българското дружество трябва да отрази получените от него доставки от гръцки фирми доставчици на материали – като ВОП ли?
2. Ако отговорът на първи въпрос е ВОП, в кой момент трябва да се отрази доставката като ВОП – в 15-дневен срок от датата, на която материалите са фактурирани към българското дружество или в 15-дневен срок от пристигането им в България?
3. Ако доставката не се третира като ВОП, но протоколите за нея са вече издадени, как трябва да бъдат сторнирани в следващите данъчни периоди и на какво основание?
4. Как българското дружество трябва да отрази получените фактури за извършената услуга (изработка на метални конструкции) от гръцката фирма?
Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка, изразявам принципно становище:
Първи въпрос: Вътреобщностно придобиване (ВОП) е налице, когато се придобива правото на собственост върху стока, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка (чл. 13, ал. 1 от ЗДДС).
За да е приложим режимът, установен за ВОП, за дадена доставка на стоки следва да са налице кумулативно следните условия:
– доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка към датата на данъчното събитие на ВОД;
– предмет на вътреобщностното придобиване са стоки;
– придобиването е възмездно;
– стоките се транспортират до територията на страната от територията на друга държава членка. ВОП е налице както когато транспортът се осъществява от или за сметка на доставчика, така и когато същият е от или за сметка на получателя.
За покупката на стоки (материали – метални греди, крепежни елементи, бои и др.), които се транспортира от доставчиците Ви до друга гръцка фирма за комплектоване на същите не е приложим режимът на ВОП, тъй като след преработка се получава ново изделие (метални конструкции), което се изпраща на територията на България.
Тъй като обект на доставка са стоки, които не са транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната, то условието в този смисъл на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС не е изпълнено.
Пряката и непосредствена връзка между транспорта и доставката на стоката е задължително условие за наличието на ВОП/ВОД.
Когато предмет на доставката е стока, мястото на изпълнение се определя съгласно разпоредбите на чл. 31 от Директива 2006/112/ЕО, а именно когато стоките не се изпращат или превозват, мястото на доставка се счита, че е мястото, където стоките са намират по време на извършване на доставката. В тази връзка, и на основание чл. 193 от Директива 2006/112/ЕО, данъкът по доставката е изискуем от доставчика (гръцките дружества) на стоката, доколкото същият е данъчно задължено лице, установено на територията надържавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката – Гърция. Доколкото стоките не се изпращат или превозват до местоназначение извън територията на Гърция, преди получаване на краен продукт, за лицето получател по доставката (българското дружество) не е налице вътреобщностно придобиване, съгласно чл. 20 от Директива 2006/112/ЕО (чл. 13 от ЗДДС).
Тъй като мястото на изпълнение на доставките е на територията на Гърция и начисляването на данъка се извършва по реда на гръцкото законодателство.
Съгласно разпоредбите на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1. Предвид текста на чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, данъчни документи са издадените фактури по реда на този закон. В този смисъл на основание чл. 125, ал. 1 от закона, за Вас като получател на доставка, не възниква задължение да посочи получените документи (фактури), издаден от доставчиците (гръцки фирми) за доставките на стоки (метални греди, крепежни елементи, бои и др.) в дневника за покупки, респективно в справка-декларация, която се съставя въз основа на отчетните регистри по чл. 124.
Втори въпрос: Тъй като отговорът на първият въпрос е отрицателен, т.е. не е налице ВОП, не следва да се изразява становище по този въпрос.
Трети въпрос: Коригирането на погрешно съставени протоколи е уредено в чл. 80 от ППЗДДС. На основание чл. 80, ал. 5 от ППЗДДС, погрешно съставени или поправени протоколи се анулират и се издават нови. Според предложение второ на чл. 80, ал. 6 от ППЗДДС, за анулирането не се издава нов протокол, а в погрешно съставения се посочва основанието за анулиране.
Регистрираните лица водят задължително отчетните регистри-дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или правилника. Тази информация регистрираните лица я предоставят на магнитен или оптичен носител, респективно по електронен път по параметри и изискванията към структурата на файловете, определени в приложение № 12 към ППЗДДС.
В “Изискванията към записите при анулиране на документи“ съдържащи се в приложение № 12, към чл. 113, ал. 4 от ППЗДДС е указано, че тогава когато се анулира документ /протокол за начисляване на данък/ след периода, в който е издаден, той се включва във файла “PRODAGBI.TXT“ на издателя, като в полетата, описващи стойности, се попълват стойности, равни по размер на съдържанието на съответните полета от оригиналния запис в дневника, но с противоположен знак. Документът се описва и в дневника за покупки на издателя във файл “POKUPKI.TXT“ на издателя, касаещ данъчния период, през който е анулиран документът, като в полетата, описващи стойности, се попълват стойности, равни по размер на съдържанието на съответните полета от оригиналния запис в дневника, но с противоположен знак.
Четвърти въпрос: Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
Регистрираните по ЗДДС лица – получатели по доставки следва да издават протоколи по чл. 117 от закона в случаите по чл. 82, ал. 2 от същия закон (чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС).
На основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, данъкът е изискуем от Вас. Като регистрирано по ЗДДС лице сте длъжни да го начислите по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС с данъчна ставка – 20 %.
Данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 14 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2-5 от ЗДДС) и начисленият ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 15 (начислен ДДС за получени доставки по к. 14), съответно в справката-декларация в клетка 12 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2-5 от ЗДДС) и клетка 22 (начислен ДДС за получени доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС). В колона 15 на дневника за продажби се попълва 0 (нула), когато доставката е облагаема с нулева ставка.
При условие, че за Вас като получател по доставката е налице право на пълен данъчен кредит, данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 10 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2-5 от ЗДДС с право на пълен данъчен кредит) и начисления ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 11 (ДДС с право на пълен данъчен кредит), съответно в справката-декларация в клетка 31 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2-5 от ЗДДС с право на пълен данъчен кредит) и клетка 41 (ДДС с право на пълен данъчен кредит).