прилагане на ЗДДС при доставка по изработка на софтуер от страни, установени извън територията на ЕС

Изх. № 24-34-676
Дата: 14.03.2008 год.
относно: : прилагане на ЗДДС при доставка по изработка на софтуер от страни, установени извън територията на ЕС
Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. № 24-34-676/02.08.2007 г. и на основание чл.10, ал.1, т. 10 от ЗНАП,Ви уведомява следното:
Отзапитванетоевидно,чефирматаеполучателподоставканасофтуер,
разработен от страни, извън територията на ЕС.
Въпросите са: Следва ли доставката да се облага с ДДС в страната? Къде ще се отрази данъка в дневника за продажбите? С какъв документ и с какъв код за вида па плащане трябва да се посочи в платежното нареждане за плащане на данъка?
При определяне вида на доставката, когато става въпрос за доставка на софтуер е от значение характера на предоставяния софтуер. Това означава да се определи дали предоставяния софтуер има характер на стандартен или нестандартен.
В § 1, т.25 от ДР на ЗДДС е дадено определение на понятието стандартен софтуер и според него – “стандартен софтуер“ е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител. Предвид това ако се предоставя стандартен софтуер, то ще е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал.1 от ЗДДС. Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартния софтуер. В този случай дружеството ще осъществи внос на стока от трета страна и начисляването на данъка ще се извърши от митническите органи, съгласно чл.56 от ЗДДС.
В случай, че предоставяният софтуер не е стандартен по смисъла на ЗДДС, тогава ще е налице доставка на услуга от лице, което е установено извън територията па Общността с получател по доставката – българското дружество. При такива обстоятелства, съгласно чл.82, ал.2, т.2 от ЗДДС, когато доставчикът не е регистрирано по закона лице и не е установен на територията на страната, данъкът е изискуем от
получателя по доставката при доставка на услуги, посочени в чл. 21, ал. З – когато получателят е данъчно задължено лице.
В чл.21, ал.З от ЗДДС е определено мястото на изпълнение при доставка на услуга и това е мястото, където се намира седалището или постоянният обект на получателя, откъдето той извършва своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект – мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване, когато се прехвърлят права върху програмен продукт, различен от стандартен софтуер.
От изложеното следва, че при доставка на услуга по чл.21, ал.З, т.2, б“а“ от ЗДДС от чуждестранен доставчик /трета страна/, в полза на българско данъчно задължено лице, извършващо независима икономическа дейност по смисъла на чл.З от ЗДДС, мястото на изпълнение е на територията на Република България. Това е така, тъй като получателят е установено в България данъчно задължено лице, а доставчикът е установен извън територията на страната ( държава извън Общността/трета страна или територия).
Българската фирма, получател на услугата е лицето от което, съгласно чл.82, ал.2, т.2 от ЗДДС данъкът е изискуем.
Данъкът следва да се начисли с издаване на протокол по чл.117, ал.1 от ЗДДС и да се отрази в колона 11 на дневника за продажбите за съответния период.
Информация за кодовете за вид плащане е публикувана в странилата на НАП —
http://www.nap.bg/
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’

Scroll to Top