Изх. №24-33-122
Дата: 05.12.2008 год.
ЗДДС, чл. 29;
ЗДДС, чл. 30.
Относно: прилагане на ЗДДС при извършен транспорт с ферибот и платени пътни такси в друга държава-членка
По повод Ваше запитване , препратено по компетентност в ЦУ на НАП с вх. № 24-
33- 122 / 28.08.2008 г., изразявам следното становище:
I. В писмото си сте изложили следната фактическа обстановка:
Дружество извършва доставки с предмет транспортни услуги. При извършване на
транспорт на стоки между две държави, членки на Общността, дружеството използва
услуги на ферибот.
П. Поставените въпроси по същество са свързани със следното :
• Какъв е приложимия данъчен режим на доставката на транспортната услуга,
извършена с ферибот при превоз на камион, който превозва стоки?
•Какво е данъчното третиране на платените пътни такси в различни държави?
Ш. Нормативна уредба:
•Чл. 29 ЗДДС
•Чл. 30 ЗДДС
IV. Становище на ЦУ на НАП:
Предвид така изложената фактическа обстановкаисъобразявайкиотносимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал.1, т.10 от Закона за Националната агенция за приходите, по така поставените въпроси изразявам следното становище:
По отношение на въпросът какъв е приложимия данъчен режим на доставката на транспортната услуга, извършена с ферибот при превоз на камион, който превозва стоки:
Данъчното третиране на международния транспорт на стоки и пътници регламентирано в глава IІІ от ЗДДС „ Облагаеми доставки с нулева ставка на данъка“
Съгласно чл.29 от ЗДДС превозът на пътници се облага с нулева ставка, когато същия се извършва от място на територията на страната до място, извън Общността или до друга държава членка, или от място извън територията на Общността или от място в друга държава членка до място на територията на страната, или между две места на територията на страната, когато е част от превоз от посоченото по- горе .
За превоз на пътници по смисъла на чл. 29, ал. 1 от ЗДДС се смята и превозът на стоки и моторни превозни средства, когато те са част от багажа на пътника.
Видно от изложената фактическа обстановка в писмото, в случая не става въпрос за хипотезата, регламентирана с чл. 29, ал. 2 от ЗДДС, тъй като моторното превозно средство-„камион, който превозва стоки“ не е част от багажа на пътника- водач на МПС.
Доколкото услугата по транспорт на стоки е извършена в рамките на Общността, то мястото на изпълнение на тази доставка на услуга по транспорт на стоки ще се определи по реда регламентиран в чл. 22 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал.1 и 3 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на услуга по транспорт на стоки между държави членки е държавата членка, в която започва транспорта на стоките.
Изключение от този принцип са посочени в чл. 22, ал. 2 и ал.4 от ЗДДС в случаите, когато получателят по доставката е регистрирано за целите на ДДС лице в държава членка, различна от тази, в която транспорта започва. В тези случаи мястото на изпълнение на транспортната услуга е държавата членка, издала ДДС номера на получателя, под който му е оказана услугата.
От предоставените данни не става ясно, доставчикът на услугата по транспорт на
стоки с ферибот, дали е регистрирано за целите на ДДС лице в държава членка, различна
от тази, в която транспорта започва или не е регистрирано за целите на ДДС лице,
съответно тези данни не са конкретизирани и за получателят по доставката. Предвид на
това и в зависимост от обстоятелството дали услугата по транспорт на стоки между
държави членки е с място на изпълнение на територията на страната или извън нея, то за
доставката се начислява ДДС или възниква основание за неначисляване на данък
? По отношение на въпросът какво е данъчното третиране на платените пътни
такси в различни държави
Определянето на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентирано в чл.21 от ЗДДС и е обвързани с мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите, когато няма такова място или обект – с мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване
Същевременно изключенията от основното правило по чл. 21, ал. 1 от ЗДДС са регламентирани в чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС .
Видно от посоченото и в писмото Ви, Съда на Европейските общности е изразил становище с Решения № С 358 / 97 и С 359 / 97, че пътните такси подлежат на облагане там, където се ползва съответната пътна инфраструктура.
Съгласно Решение на съда на Европейските Общности от 12.09.2000 г. по Дело С-359/97, пътната инфраструктура се предоставя срещу заплащане на пътна такса, като използването на пътната инфраструктура зависи от плащането на пътна такса, като размера й зависи от категорията на използваното превозно средство и от изминатото разстояние и следователно съществува пряка и необходима връзка между предоставената услуга и полученото възмездие.
Поради обстоятелството, че пътната инфраструктура представлява недвижим имот, в случая е налице доставка, свързана с недвижим имот
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2, т. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот. При извършване на услуга, свързана с недвижим имот мястото на изпълнение следва да се определя съобразно нормата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, защото тя е специална спрямо чл. 21, ал. 3, т. 2, б. „б“ от ЗДДС . Следователно мястото на изпълнение на доставките на пътни такси е територията на държавата – членка, където е установена съответната пътна инфраструктура, при ползването на която, са платени пътни такси.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’