Изх. № 24-32-278
Дата:22.02.2008 г.
Относно: Прилагане на ЗДДС, ЗДДФЛ и ЗКПО при осъществяване на дейност на територията на друга държава-членка
По повод Ваше писмено запитване с вх.№ 24-32-278/ 22.08.2007г. по описа нана Националната агенция за приходите, Ви уведомявам следното:
Според изложеното в запитването търговецът е регистрирано по ЗДДС лице. Същият е назначил за срок от 180 дни строителни работници с основна заплата 220 лв., като внася осигурителни вноски за всички осигурителни случаи върху тази сума. Работниците се изпращат на работа в …………….., където извършват строителни работи по ремонт на стари сгради и строителство на нови такива с материали на контрагентите -регистрирани и нерегистрирани по ЗДДС в………………….. За извършените услуги контрагентите заплащат в евро отработените човекочасове. Търговецът е закупил автомобил „Форд“ миниван, регистриран 6+1 места за превоз на работниците от България до Словения и обратно. В запитването са поставени следните въпроси:
1.Следва ли търговецът да начислява и внася ДДС при издаване на фактурите в
български лева за извършените строителни услуги в …………….. ?
2.Може ли да се приспада платеният ДДС за покупките в България на работното
облекло и другите изискуеми се по ОТ и ТБ материали, както и разходите за гориво и
поддръжка на автомобила?
3.Разходите в Словения признават ли се за разходи при годишното подаване на
данъчната декларация?
4. Имат ли право работниците на задгранични командировки?
По прилагането на ЗДДС (въпрос 1 и 2):
Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС визира, че облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, извършена от данъчно задължено лице по този закон и с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Следователно, за да се определи в настоящия случай дали доставката на услуга-строителни работи по ремонт на стари сгради и строителство на нови сгради с материали на клиентите е облагаема, следва да се определи мястото на изпълнение с оглед разпоредбите на закона.
Общата презумпция за място на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където е установен доставчикът. Когато услугата е свързана с недвижим имот, какъвто е настоящия случай, мястото на изпълнение е мястото, където се намира недвижимият имот на основание чл. 21, ал. 2, т. 1 от ЗДДС.
1
Видно от описаната фактическа обстановка извършваните от ЕТ „……………. …………………“ гореизброени услуги се отнасят за недвижими имоти, които се намират извън територията на страната, на територията на държава членка на ЕС -Република …………… Предвид това и с оглед разпоредбата на чл. 21, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, същите са с място на изпълнение извън територията на Република България и съответно не са облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от закона. Съгласно чл. 25, ал. 5, т. 2 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие по чл. 25, ал. 2, 3 и 4 от закона възниква основание за освобождаване от начисляване на данък. За извършената доставка на основание чл. 113 от ЗДДС следва да бъде издадена фактура като в нея бъде отразено основанието за неначисляване на данък, съгласно чл. 114, ал. 1, т. 12 от ЗДДС и чл. 79, ал. 2, т. 4 от ППЗДДС. В конкретния случай като основание следва да бъде записан чл.21, ал.2, т.1 от ЗДДС, тъй като това е нормата, според която се определя мястото на изпълнение на доставката
Считаме, че ако в законодателството на съответната държава съществува разпоредба, аналогична на чл. 95, ал. 2 от ЗДДС за ЕТ ще възникне задължение за регистрация в съответната държава за целите на ДДС във връзка с доставката на тези услуги.
Независимо, че доставката е с място на изпълнение извън страната (на територията на друга държава членка), за доставчика на основание чл. 69, ал. 2, т. 1 от ЗДДС възниква право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки или услуги, които се използват за осъществяване на извършваните услуги, свързани с недвижими имоти. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква и се упражнява при общите разпоредби на закона.
По прилагането на ЗДДФЛ и ЗКПО (въпрос 3):
На основание чл.6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Според чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба. Данъчният финансов резултат (данъчна печалба или данъчна загуба) се определя по реда на част втора от ЗКПО чрез преобразуване за данъчни цели на счетоводния финансов резултат.
Когато едноличният търговец осъществява дейност в чужбина, финансовият резултат от тази дейност се включва в счетоводния финансов резултат, посочен в чл. 18 от ЗКПО, който подлежи на данъчно преобразуване по реда на част втора от закона.
Гореизложеното означава, че разходите, извършени в ………… , участвали при формирането на счетоводния финансов резултат, ще бъдат данъчно признати по реда и при условията на ЗКПО. В общ план, без претенции за изчерпателност, следва да отбележим, че за да бъдат признати за данъчни цели, те следва да са свързани с дейността на предприятието и да са документално обосновани съобразно изискванията на ЗКПО.
По въпрос 4:
Въпросът относно правото на работниците да получават задгранични командировъчни пари е извън компетентността на Националната агенция за приходите. Съгласно § 7 от ПЗР на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина министърът на финансите и министърът на транспорта дават указания по прилагането на наредбата съобразно своята компетентност.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//
‘