Изх. № 24-31-35
Дата: 31.05.2010 год.
ЗКПО, чл. 204, т. 2, б. „б”;
ЗКПО, чл. 209;
ЗКПО, чл. 214.
Относно: Прилагането на чл. 204, т. 2, б. „б“ , чл. 209 и чл. 214 от ЗКПО
В ЦУ на НАП е постъпило Ваше запитване с вх. № 24-31-35/25.03.2010 г., в
което сте посочили, че във връзка с ангажиментите си по сключен колективен трудов
договор дружеството предоставя ваучери за храна на всички работници и служители,
както и на лицата, наети по договори за управление и контрол. Част от персонала (67
%) желае да получава ваучери за храна, а останалата част (33 %) иска да получава
левовата равностойност на ваучерите. Във връзка с това поставяте следните въпроси:
1.Възможно ли е предприятието да предоставя на част от персонала ваучери за
храна на стойност 60 лв. месечно, а на другата част – равностойността на
ваучерите в пари, която ще се облага по съответния ред?
2.Ако в някой от месеците има лице или лица, чието договорено месечно
възнаграждение е по-ниско от средномесечното договорено възнаграждение
за предходните 3 месеца, коя сума се облага – цялата сума на предоставените
ваучери (например 50 души по 60 лв.) или само сумата на предоставените
ваучери на лицата, които не отговарят на критериите по чл. 209, ал. 1, т. 1 от
ЗКПО (например 2 лица по 60 лв.)?
3.В случая по т. 2 с какво се облага съответната сума – осигурителни вноски и
данък по ЗДДФЛ или с данък върху разходите по ЗКПО?
Във връзка с изложената фактическа обстановка и така поставените въпроси, на
основание чл. 10, ал.1, т.10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам
следното становище:
1. По първия поставен въпрос:
Според разпоредбата на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО „социални разходи,
предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от
Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на
труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са
достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за
управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато
между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични
взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални
придобивки.
От цитираното определение следва да се разграничат две хипотези. Първата е
свързана с това дали са налице социални разходи, а втората – ако са налице, дали са
предоставени в натура. За да са налице социални разходи, трябва да са изпълнени
изискванията на първите две изречения от определението, а за да се счита, че
социалните разходи са предоставени в натура, те не трябва да попадат в обхвата на
третото изречение от определението.
Видно от цитираното определение, едно от изискванията, за да са налице
социални разходи е социалните придобивки да са достъпни за всички работници и
служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица). За да се
счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на
всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях. От друга страна
разпоредбата на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО изисква социалните придобивки да бъдат
предоставени по реда на чл. 293 от КТ или по ред и начин, определени от
ръководството на предприятието.
Чл. 293 от КТ регламентира, че начинът на използването на средствата за
социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото
събрание на работниците и служителите. Това изискване е въведено, защото именно
наетите лица най-добре могат да определят своите потребности, а ролята на
работодателя се свежда до това да осигури средства те да бъдат удовлетворени.
Следователно при условие, че на всички наети лица се предоставя възможност
да ползват социална придобивка в един и същ размер под формата на средства за храна,
а те от своя страна са избрали по какъв начин да се възползват от нея – чрез ваучери за
храна или чрез пари, е налице социален разход по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО,
а данъчното облагане на този разход е обусловено от това каква част от него е
предоставена в натура и каква в пари.
Конкретно по отношение на разходите за ваучери за храна е необходимо да се
има предвид, че след като са изпълнени изискванията за определянето им като
социални разходи, то тези социални разходи се считат за предоставени в натура с оглед
изричната разпоредба на чл. 204, т. 2, б. „б“ от ЗКПО. Облагането на този вид разходи
се извършва по реда на ЗКПО с данък върху разходите, а на социалните разходи, които
не са в натура – по реда на ЗДДФЛ (чл. 205 от ЗКПО).
2. По втория и третия поставени въпроси:
Съгласно чл. 209, ал. 1 от ЗКПО не се облагат с данък социалните разходи по чл.
204, т. 2, буква “б“ в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за
храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно условията по т. 1 – 5 от
същата разпоредба. Първото условие, което е предмет на настоящия казус, е
договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на
ваучерите да е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на
лицето за предходните три месеца.
В разпоредбата на чл. 214 е регламентиран начинът за определяне на данъчната
основа за облагане на социалните разходи за ваучери за храна, както следва:
¦превишението на тези разходи над 60 лв. месечно за всяко наето лице (чл.
214, ал. 1 от ЗКПО);
¦когато не са изпълнени условията за освобождаване от данък по чл. 209,
данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият
размер на начислените разходи (чл. 214, ал. 2 от ЗКПО).
От цитирания текст на чл. 209, ал.1, т. 1 от ЗКПО е видно, че условието относно
размера на договореното основно месечно възнаграждение в месеца на предоставяне на
ваучерите е поставено за всяко от наетите лица. За разлика от останалите изисквания
(например по т. 2 – данъчно задълженото лице да няма подлежащи на принудително
изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите),
условието по т. 1 е персонализирано и трябва да бъде изследвано за всяко наето лице.
Това от своя страна означава, че то ще се смята за неизпълнено само по отношение на
тази част от разходите за ваучери за храна, съответстваща на стойността на предоставе-ните ваучери на лицата, чието договорено основно месечно възнаграждение в месеца на предоставяне на ваучерите е по-малко от средномесечното им договорено основно възнаграждение за предходните три месеца. Следователно в този случай данъчната основа по чл. 214, ал. 2 от ЗКПО ще представлява размера на отчетените разходи за ваучери за храна, съответстващи на стойността на предоставените ваучери на лицата, за които не е изпълнено условието по чл. 209, ал. 1, т. 1 от същия закон.
От казаното до тук е видно, че в описания във втория и третия Ви въпрос случай
облагането на разходите за ваучери за храна се извършва по реда на ЗКПО.
Относно задълженията за социално и здравно осигуряване е необходимо да се
има предвид следното:
Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за
доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, върху средствата, предоставени
под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата,
работещи по договори за управление и контрол, не се изчисляват и внасят
осигурителни вноски при условията на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО.
В останалите случаи, в които средствата за храна са за сметка на социалните
разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО в
пари или в натура, се внасят осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ / чл. 6, ал. 11 от
КСО /, за допълнително задължително пенсионно осигуряване / чл. 157, ал. 6 от КСО/ и
за здравно осигуряване /чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравно осигуряване.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/