прилагане на ЗДДС, ЗКПО и СИДДО между Великобритания и България

. №: 26-Х-53
Дата: 01.11.2011 год.
ДР на ЗКПО, §1, т. 2;
ДР на ЗДДС, § 1, т. 10;
ДР на ЗДДС, § 1, т. 11.
Относно:прилагане на ЗДДС, ЗКПО и СИДДО между Великобритания и България
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. №26-Х-53/14.07.2011 г., сте посочили, че дружеството Х….., Обединено Кралство е избрано да предостави услуги за управление на проекта DANUBE FAB на ДП ….. и …………..(ROMATSA), от една страна, заедно възложители и Х….., от друга страна, като изпълнител.
Договорът предвижда срок за изпълнение на проекта от подписването му, а именно 01.06.2011 г., до 31.12.2012 г., с уточнение, че мястото на предоставяне на услугите е последователно в Румъния, на адреса на ROMATSA и в България, на адреса на ДП …… Съгласно договора Звеното за управление на проекта ще се помещава в Румъния на адреса на ROMATSA през първите девет месеца и петнадесет дни от изпълнението на същия, а за останалата част от срока на договора Звеното ще се помещава в България на адреса на ДП ………. С други думи, до изтичането на девет месеца и петнадесет дни от подписването на договора на 01.06.2011 г., на територията на България няма да има физически представители на Х………
Бенефициент на услугите, които Х………. ще предоставя съгласно въпросния договор, са както ROMATSA, така и ДП ……., тъй като тези услуги касаят изграждането на един общ функционален блок на въздушното пространство за България и Румъния, като приемането на работата става с писмено одобрение на отчети от страна както на Министерство на транспорта и инфраструктурата на Румъния, така и от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на Република България. В този смисъл независимо от физическото местонахождение на екипа експерти на Х……… в Румъния първоначално, получател на услугите е както Румъния, така и България и съответно получател на фактурите за предоставяните услуги е както ROMATSA, така и ДП …….. в съотношение 49,9% на 50,1% съгласно договора. Респективно плащанията се поделят в същото съотношение, независимо, че първоначално Звеното за управление на проекта не се е помещавало физически на територията на България. Аналогично е и при пристигането на Звеното на територията на България, когато отново получател на фактурите за предоставяните услуги е както ROMATSA, така и ДП ………
Във връзка с описаната фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Към кой момент възниква задължение за Х……. за регистрация чрез място на стопанска дейност в България по смисъла на ДОПК, ЗКПО и СИДДО:
?към датата на подписване на договора 01.06.2011 г. или
?след като представителите на Х…….. физически пристигнат в България, девет месеца и петнадесет дни след подписване на договора?
2. Към кой момент ще се приеме, че възниква постоянен обект на Х……. на територията на България за целите на ЗДДС и кога възниква задължение за регистрация по българския ЗДДС с оглед сключения между страните договор?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата  нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, по така поставените въпроси изразявам следното становище:   
По първия поставен въпрос:
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗКПО, която препраща към § 1, т. 5 от ДР на ДОПК, място на стопанска дейност е:
а) определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, като например: място на управление; клон; търговско представителство, регистрирано в страната; офис; кантора; ателие; завод; работилница (фабрика); магазин; склад за търговия; сервиз; монтажен обект; строителна площадка; мина; кариера; сонда; петролен или газов кладенец; извор или друг обект на извличане на природни ресурси;
б) извършването на дейност в страната от лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица, с изключение на дейността на представителите с независим статут по глава шеста от Търговския закон;
в) трайно извършване на търговски сделки с място на изпълнение в страната, дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или определено място.
Видно от цитираното определение, за да се приеме, че в хипотезата на § 1, т. 5, б. „а” от ДР на ДОПК и чл. 5, ал. 1 и 2 от СИДДО между България и Великобритания, едно чуждестранно лице е формирало място на стопанска дейност в страната, трябва да са изпълнени кумулативно следните критерии:
?наличие на определено място в България, от което са оказвани услугите – това може да бъде всяко фиксирано място, привързано към географски определена точка, което е на разположение на чуждестранното лице, независимо собствено, наето или безвъзмездно предоставено за ползване, от което то извършва стопанската си дейност (работно помещение или част от помещение, бюро, компютър, хотелска стая и др.). В конкретния случай това ще бъде посоченият в запитването адрес на ДП ..……..
?относително постоянство на извършваната дейност – в българското вътрешно законодателство липсва конкретно дефиниран срок, който да е посочен като достатъчен, за да е налице нужното постоянство за възникването на място на стопанска дейност. В параграф 6 от Коментара към чл. 5, ал. 1 на Модела на СИДДО на ОИСР е посочено, че практиката на договарящите държави при тълкуване и прилагане на критерия „продължителност” е да възприемат всяка дейност, чието извършване на територията на съответната държава надвиша 6 месеца, за дейност, осъществявана чрез място на стопанска дейност., т.е. с изминаване на поне 6 месеца от началото на дейността, критерият „продължителност” е покрит. Такава е и българската практика при определянето на място на стопанска дейност. Следва да се има предвид, че Коментара на Модела на ОИСР по силата на чл. 32 от Виенската Конвенция за правото на договорите (в сила за България от 21.05.1987г.) се използва като средство за тълкуване на Спогодбите, сключени по Модела на ОИСР. Място на стопанска дейност започва да съществува от момента, в който чуждестранното лице започне да упражнява дейността си посредством определено място в страната, а не след изтичането на коментираните 6 месеца. От представената информация е видно, че престоят на служителите на чуждестранното лице в България ще е с продължителност 9 месеца. Този период е напълно достатъчен, за да се приеме че дейността няма краткотраен или инцидентен характер и критерият „продължителност“ е покрит.
?осъществяване на стопанска дейност, която няма подготвителен или спомагателен характер – тази дейност трябва да е насочена към реализиране на приходи и печалби и това да я определя като стопанска дейност за чуждестранното лице, то да има стопански интерес от извършването й. В конкретния случай е безспорно, че извършваните от чуждестранното лице дейности са със стопански характер, изразяват се в предоставянето на изброените в договора услуги срещу възнаграждение и представляват част от стопанската дейност на чуждестранното лице.
На база на изложеното по-горе може да се приеме, че чуждестранното лице (Х…….) би могло да формира място на стопанска дейност в България, респективно за него да възникне задължението за регистрация, след като служителите му физически пристигнат в страната.
По втория поставен въпрос:
В § 1, т. 11 от ДР на ЗДДС е дадено определение на понятието “лице, установено
на територията на страната” и това е лице, което е със седалище или адрес на
управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на
страната. “Постоянен обект” по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС е търговско представителство, клон, офис, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за
търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда,
петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на
природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго
основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично
икономическа дейност на територията на една страна. За дефинирането на понятието
“постоянен обект” следва да се имат предвид конкретните факти за всеки отделен
случай, както и практиката на съда на Европейските Общности (С 168/84; С 190/95; С
231/94; С 260/95) съгласно която под “постоянен обект” следва да се разбира “дейност,
която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е
адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо
предоставяне на съответните услуги”. Т.е. за да бъде определен като постоянен,
конкретен обект следва да отговаря на определени изисквания за минимална степен на
постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически
ресурси, необходими за целите на извършваните доставки.
В случая преценката дали това е така следва да бъде направена въз основа на
фактите и обстоятелствата, свързани с конкретния казус с оглед установената практика
на съда на Европейските Общности.
В случая, когато както сте посочили във фактическата обстановка, за доставката на услугите по договора, Звеното за управление на проекта ще се помещава в България на адреса на ДП …….., следва да се приеме, че ако дейността притежава
определени характеристики на дълготрайност, Х…….. ще бъде установено на
територията на страната чрез постоянен обект, тъй като ще е налице структура, която е
адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо
предоставяне на съответните услуги. Следователно на основание чл. 95 от ЗДДС Х…….. подлежи на регистрация по ЗДДС и при достигане на облагаем оборот от 50 000 лв. за него ще възникне задължение за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

Оценете статията

Вашият коментар